Бях подготвил още няколко ирландски уискита, които да ви представя, но се случи нещо вкусно, което нарушава реда на представянето им. Получих торфен малцов приток, който опитах преди малко в компанията на Яна и на приятел, и сега реших да нахвърлям бележките си, докато са още пресни. А и уискито е още топло – официално на запад се разпространява от няколко месеца и е по-специално. Акцентирам на локацията му, тъй като тук още официално не се внася. Дали и кога знаят само вносителите от Авенди. Надявам се за предстоящия Уиски фест в края на октомври да подсигурят няколко кашона от вкусната опушена течност, защото тя има какво да предложи. Но нали съм нетърпелив като седмаче реших да си набавя бутилка отвън – свързах се с приятел, който живее извън България и за нула време ми беше осигурил тази вкусотия. И тъй като е закупена от чужда страна цената `и бе определа в евро и бе по-скъпа от наличния на нашия пазар 16-годишен дестилат на Лагавулин. Затова се надявам колегите да си свършат работата, за да може повече хора да могат да се насладят на уискито от снимката и то на разумна цена, подхождаща за 8-годишен дестилат.
Издадох се, че днес ще си поговорим за юбилейния 8-годишен Лагавулин, идващ от шотландския о-в Айла. Тази година дестилерията празнува своя рожден ден № 200 и по този повод пусна на пазара лимитираната серия от младо уиски, за която подразбрах две неща: че наброява около 20 000 бутилки и че ще бъде налична само тази година. Дали ако се изчерпят ще бъде пусната втора партида нямам информация.
Защо 8-годишно уиски? Ако ви попадне кутията или самата бутилка ще можете да прочетете откъс от разказа на Алфред Бернар /Alfred Barnard/, живял през 19-ти век. По произход англичанин Бернар в края на 19-ти век обикалял шотландските земи, опитвайки и описвайки предлаганото уиски, нещо което правим и ние, уиски блогърите. И когато попаднал в дестилерията на Лагавулин бил гостен от вкусно младо 8-годишо уиски, за което говори в споменатия от мен откъс. Това вдъхновило и хората от Диажио да предложат толкова нестандартен дестилат. Моето предположение обаче е далеч по-прагматично. В 21-ви век дестилериите се борят коя ще предложи по-старо, съотв. по-скъпо уиски, достъпно за избрани. Дали водени от хуманни подбуди, било защото са искали да угодят на нас, „мрънкащите“ ценители, производителят решава да пусне поносимо ценово уиски /нормалната му цена на запад е около 60-70 евро/, бутилирано при 48%, с означение на възраст. Уискито мисля, че не е студено филтрирано, защото при добавяне на вода се замъти красиво. Въпреки че на кутията му пишеше, че съдържа оцветител карамел Е150а аз не мога да го открия – течността е бледа като кожата на красива скандинавка, което за мен не е проблем и адмирирам този нюанс.
И така, в понеделнишката жега отворих дисагите и разлях от ароматната красота /да издам тайна: сравнявах я с Lagavulin 16, който ще ви представя в следващата статия/. Нека магията започне!
Дестилерията е основана през 1816г. от Джон Джонстън и e част от групата уискита на Diageo /предлага се в тематичната им линия „Серия на класическите малцове“/. Попаднах на версията, че синът на Джонстън е основал дестилерията Laphroaig, който пък по-късно починал трагично, падайки в съд, в който се дестилирало уиски. Връзките между двете дестилерии продължили и в идните години, като в повече от времето взаимоотношенията им се изразявали в нелоялни търговски практики, съдебни процеси, последваща доза номера и съдебни дела. Казано просто – Лагавулин конкурирала Лафройг, или поне се опитвала да го прави по всеки позволен и противоправен способ. Стигнало се до там, че от Лагавулин спрели водния достъп на Лафройг, но съдът присъдил в тяхна полза и самоуправните действия приключили. В следващия век борбата продължила и до 1998г. Лагавулин водел, но в тази повратна година Лафройг излязал начело като най-добре продавания „Айла“ скоч. И за финал – Lagavulin се слави като шотландската дестилерия с най-бавен процес на дестилация, пет часа при първата и 9 за втората, тъй като уискито е двойно дестилирано /каквито са и повечето шотландски малцове/.
Аромат – свеж, тревист, сладък, спомен за сушени жълти плодове, месо със сос барбекю, лека минерална нотка, ванилия, много слаба медена нотка, опушеност, но не толкова силна, колкото очаквах, ванилов крем с жълти плодове, лека спиртност, асоциация с бяло вино, пикантност, тропически плод, пръст, печени фъстъци, карамел, марципан и слаб цитрус. С времето напитката става все по-сладникава. С вода – още свежест, цитруси и сладост. Вкус – опушеност, пепел, интензивен, спиртен, сладък, маслен, тревист. При второто отпиване още повече сладост. С вода – „земна нотка“, сладост, цитрус /сладък грейпфрут/ и чили. Финал – траен, сгряващ, препечено, силно сладникав, малцов, спомен за бира, но без горчивината. С вода – приятна сладост и свежест.
Оценка: 87,5/100. Цена: споделих вече, че все още не се внася тук.
В обобщение: неочаквано добро опушено уиски, което ме изненада с игривостта и сладостта си. Ще излъжа ако кажа, че не е опушено, но с оглед младостта му очаквах доста повече „торф“. Хареса ми.