Dark Mode On / Off

Lagavulin 8 years old single malt whisky

 

 Бях подготвил още няколко ирландски уискита, които да ви представя, но се случи нещо вкусно, което нарушава реда на представянето им. Получих торфен малцов приток, който опитах преди малко в компанията на Яна и на приятел, и сега реших да нахвърлям бележките си, докато са още пресни. А и уискито е още топло – официално на запад се разпространява от няколко месеца и е по-специално. Акцентирам на локацията му, тъй като тук още официално не се внася. Дали и кога знаят само вносителите от Авенди. Надявам се за предстоящия Уиски фест в края на октомври да подсигурят няколко кашона от вкусната опушена течност, защото тя има какво да предложи. Но нали съм нетърпелив като седмаче реших да си набавя бутилка отвън – свързах се с приятел, който живее извън България и за нула време ми беше осигурил тази вкусотия. И тъй като е закупена от чужда страна цената `и бе определа в евро и бе по-скъпа от наличния на нашия пазар 16-годишен дестилат на Лагавулин. Затова се надявам колегите да си свършат работата, за да може повече хора да могат да се насладят на уискито от снимката и то на разумна цена, подхождаща за 8-годишен дестилат.
 Издадох се, че днес ще си поговорим за юбилейния 8-годишен Лагавулин, идващ от шотландския о-в Айла. Тази година дестилерията празнува своя рожден ден № 200 и по този повод пусна на пазара лимитираната серия от младо уиски, за която подразбрах две неща: че наброява около 20 000 бутилки и че ще бъде налична само тази година. Дали ако се изчерпят ще бъде пусната втора партида нямам информация. 

 Защо 8-годишно уиски? Ако ви попадне кутията или самата бутилка ще можете да прочетете откъс от разказа на Алфред Бернар /Alfred Barnard/, живял през 19-ти век. По произход англичанин Бернар в края на 19-ти век обикалял шотландските земи, опитвайки и описвайки предлаганото уиски, нещо което правим и ние, уиски блогърите. И когато попаднал в дестилерията на Лагавулин бил гостен от вкусно младо 8-годишо уиски, за което говори в споменатия от мен откъс. Това вдъхновило и хората от Диажио да предложат толкова нестандартен дестилат. Моето предположение обаче е далеч по-прагматично. В 21-ви век дестилериите се борят коя ще предложи по-старо, съотв. по-скъпо уиски, достъпно за избрани. Дали водени от хуманни подбуди, било защото са искали да угодят на нас, „мрънкащите“ ценители, производителят решава да пусне поносимо ценово уиски /нормалната му цена на запад е около 60-70 евро/, бутилирано при 48%, с означение на възраст. Уискито мисля, че не е студено филтрирано, защото при добавяне на вода се замъти красиво. Въпреки че на кутията му пишеше, че съдържа оцветител карамел Е150а аз не мога да го открия – течността е бледа като кожата на красива скандинавка, което за мен не е проблем и адмирирам този нюанс. 

 И така, в понеделнишката жега отворих дисагите и разлях от ароматната красота /да издам тайна: сравнявах я с Lagavulin 16, който ще ви представя в следващата статия/. Нека магията започне!
 

 Дестилерията е основана през 1816г. от Джон Джонстън и e част от групата уискита на Diageo /предлага се в тематичната им линия „Серия на класическите малцове“/. Попаднах на версията, че синът на Джонстън е основал дестилерията Laphroaig, който пък по-късно починал трагично, падайки в съд, в който се дестилирало уиски. Връзките между двете дестилерии продължили и в идните години, като в повече от времето взаимоотношенията им се изразявали в нелоялни търговски практики, съдебни процеси, последваща доза номера и съдебни дела. Казано просто – Лагавулин конкурирала Лафройг, или поне се опитвала да го прави по всеки позволен и противоправен способ. Стигнало се до там, че от Лагавулин спрели водния достъп на Лафройг, но съдът присъдил в тяхна полза и самоуправните действия приключили. В следващия век борбата продължила и до 1998г. Лагавулин водел, но в тази повратна година Лафройг излязал начело като най-добре продавания „Айла“ скоч. И за финал – Lagavulin се слави като шотландската дестилерия с най-бавен процес на дестилация, пет часа при първата и 9 за втората, тъй като уискито е двойно дестилирано /каквито са и повечето шотландски малцове/.

 

 
 Аромат – свеж, тревист, сладък, спомен за сушени жълти плодове, месо със сос барбекю, лека минерална нотка, ванилия, много слаба медена нотка, опушеност, но не толкова силна, колкото очаквах, ванилов крем с жълти плодове, лека спиртност, асоциация с бяло вино, пикантност, тропически плод, пръст, печени фъстъци, карамел, марципан и слаб цитрус. С времето напитката става все по-сладникава. С вода – още свежест, цитруси и сладост. Вкус – опушеност, пепел, интензивен, спиртен, сладък, маслен, тревист. При второто отпиване още повече сладост. С вода – „земна нотка“, сладост, цитрус /сладък грейпфрут/ и чили. Финал – траен, сгряващ, препечено, силно сладникав, малцов, спомен за бира, но без горчивината. С вода – приятна сладост и свежест.
 Оценка: 87,5/100. Цена: споделих вече, че все още не се внася тук.


 В обобщение: неочаквано добро опушено уиски, което ме изненада с игривостта и сладостта си. Ще излъжа ако кажа, че не е опушено, но с оглед младостта му очаквах доста повече „торф“. Хареса ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии