Dark Mode On / Off

Glendalough 7 y.o. single malt Irish whiskey

 
Преди няколко месеца в София се проведе третото издание на алкохолния фест „Whisky, rum & wine 2017“. От името му се досещате защо не го определих само като „уиски фест“ – идеята му беше да обхване по-широк кръг от напитки. На този фест присъствахме и ние с Яна, като за наша радост ни бе поверен щанда на новата ирландска дестилерия „Глендалох“ /Glendalough/, чието име се превежда като „Долината на двете езера“. В рамките на 2-дневното събитие се срещнахме със стотици хора, някои от които следяха вече моето уиски пътешествие, наречено блог Храм на уискито, а други тепърва запознах със страстта си. Емоцията, която изживях ме държа дълго след като се завърнах в Шумен и ще се радвам отново да се видим с повече от вас през следващите уиски мероприятия.


Именно по време на „Уиски, ром и вино“ за първи път опитах, макар и без време за обстойно изследване, малцовото уиски Глендалох. В един от моментите на спокойствие пред щанда дори успях да направя заглавната снимка, на която освен бутилката се вижда и малкото контейнерче, което напълних за себе си. Фестът бе бойното кръщене на марката, която до тогава не се внасяше все още в България. Бях я чувал, но не знаех нищо за историята `и. Освен полезната за мен информация, битието `и бе съпроводено и с очакваната доза реклама. С маркетинговите послания аз няма да ви занимавам, тъй като те не ме вълнуват. Затова ще се концентрирам върху фактите.


Глендалох е млада дестилерия, основана от няколко уиски ентусиасти от Дъблин и Уиклоу, където се намира и самият производител. През 2011г. Бари Галахър, Брайн Фегън, Гари Маклохлин /извинявам се, ако бъркам имената им/ и Кевин Кийнън основали самата компания, а през 2013г. и дестилерията в района, който за някои има ролята на религиозен притегателен център заради връзката си с християнската религия. Поради това на етикета на бутилките е изобразен свети Кевин.


Малко по-късно поръчали т.нар. „холщайн стил“ /„holstein still“ е хибрид между меден казан и колонен дестилатор/ от германския производител Арнолд Холщайн /Arnold Holstein/. И тъй като дестилираният от Глендалох алкохол е млад, хората от компанията набавят достатъчно старо уиски от други производители /дестилерията на Cooley/, което бутилират от свое име и със своето име на етикета.


Имайте предвид, че Глендалох произвежда още джин и почийн /poitin/ – млад алкохол, базиран на захарната тръстика.
 Днес ви представям младото 7-годишно едномалцово уиски на Глендалох. Стана дума вече, че тяхното уиски е на около три години, затова необходимия спирт е закупен преди време от дестилерията на Куули /Cooley/. Уискито е 46-градусово, не е студено филтрирано и е двойно дестилирано през медните казани в Куули. За нещастие цветът му не е натуралният, а е подсилен с карамел Е150. Процесът на стареенето протича в бъчви от бърбън, първо пълнене. Това ще рече, че след източването на бърбъна 7-годишният Глендалох е първото уиски, отлежавало в тях.

 
 Аромат – лек мирис, не като интензитет, а като усещане. Доминиран е от спомена за зърно, дори накиснато зърно /wort/, локум, жълти плодове, сладост, пъпеш, банани, ванилия, приятна пикантност, нотка ванилов сладолед с банани, щрудел, намек за канела и печена ябълка, лека нагарчаща нотка като от цитрус /лимон/, жълт плодов бонбон, слаба зелена нотка, магданоз, сгряващо усещане, мая. Напомни ми и на шоколадова вафла с лимонена есенция или кори. По-късно свежестта се доразви. Долових и спомен за мокра пръст, слаб намек за червен плод, който обаче бързо бе погълнат от жълтите плодове и свежестта. Щрихи тестен продукт. С вода – нотки влажен шкаф, нагарчащи цитруси и зърно. Вкус – пикантност, интензивен. Младолик, носещ сладост, спомен за жълти плодове, нагарчащ цитрус /основно лимони и лимонена кора/, карамел, свежа тревистост, мотив крем брюле, обилно обгорен, светло грозде, зърно. Отприщва слюноотделянето. Нюанс ябълки и круши, а след второто отпиване по-солидна горчивина под формата на горчиви ядки и лимонена кора. С вода – по-слаба пикантност, сладост, последвана от спомена за цитрусовяа кора и ядки. Финал – среден, в началото сладък, свеж, затоплящ, зърнен, малцов и интензивен. Медено-маслен облик, постепенно стана някак по-суховат. Донесе и усещане за сладко от кайсии, жълти сливи, грозде, намек за майдера финиширало уиски. При последващите отпивания свежестта и нагарчащите тонове прогресираха. С вода – по-слаба горчивина, малц, сухота и сгряващо усещане.


Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.

 
 В обобщение: младо, свежо, пролетно-лятно уиски, което доставя интересна цитрусова горчивина, вплетена в сладостта. С удоволствие бих го съпоставил със стандартния Тирконел /Tyrconnell single malt/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram