Dark Mode On / Off

Nikka Taketsuru 21 y.o. pure malt whisky

 Вече изминаха две седмици от завръщането ми от Шотландия, но емоцията още не ме е пуснала. За мен, а предполагам и за Яна, това бе несравнимо усещане, което искам да изпитам отново. Знам, че последните няколко статии минават под мотото „Бях, там, ходих, там … бла-бла“, но наистина престоят ни там бе запомнящ се. Освен с вкусното уиски ще остане в съзнанието ми и с характерното за района нестабилно време и честите превалявания. Явно за да направи аклиматизацията ми по-лесна нашенското време реши да ни достави поредната доза хлад и дъжд, който чувам през отворения прозорец, пишейки тези редове. И това ме радва. Условията навън навярно са ужасни за работещите под открито небе или за земеделските производители, но на мен ми се отразямат вдъхновяващо. Именно като плод на понеделнишкия дъжд се роди идеята за поредната статия в блога Храм на уискито, в която ще ви запозная с едно старо уиски, което по ред причини ще остане непостижим блян за мнозина от нас. Родом е от Япония и на пук на очакването да консумирам само скоч в Шотландия, воден от сентенцията „Когато си в …., прави като тамошните“, реших при гостуването ни в The Pot still bar в Глазгоу да опитам японско уиски, а не скоч. И не съжалявам. Уискито бе 21-годишната Ника. 



 Компаниятa Ника е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателят на Сънтори – Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна „порода“, силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок /за сведение: уискито Хибики 12 отлежава частично в бъчви от японски сливов ликьор „умешу“/. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора. Към днешна дата производството кипи и в двете дестилерии на Ника, като за нещастие поради недостиг на старо уиски от компанията решиха да преустановят предлагането на уискита Yoichi и Miyagikyo с означение на възраст.


 Защо изразих съмнения, че скоро няма да мога да се докосна до подобно старо японско уиски? Отговорът се крие в принадлежността на уискито – идва от Япония, а от няколко години светът е луднал по японското уиски. Особено американският и азиатският пазар. От друга страна компаниите от изтока, включително и Ника изнемогват /или поне така твърдят/ да удовлетворят глобалното търсене, което доведе до спиране от дистрибуция за голяма част от света на дестилатите им с посочени години и на значително покачване на цените на останалите някъде бутилки /често и спекулативно/. И като гледам май ще си остана със горната снимка и следващ физически контакт между мен и стъклото мисля, че ще бъде невъзможен или поне не добре приет от установения правов ред. Хубаво е да спомена нещичко за цената на конкретното уиски, но тук не се предлага. Не съм сигурен дали изобщо се е предлагало и ако го има някъде, то е в частните колекции. На запад е над 200 евро.

 Какво ще си кажем за течността, освен ясно посочената `и възраст – 21 години. Първо, уискито е 43-градусово, навярно е студено филтрирано и може би има добавен карамел за подсилване на цвета му, но не съм сигурен. Ако имена като Yamazaki и Hakushu представляват едномалцови уискита, то Nikka в този му вариант е смесено малцово уиски, защото включва два поне 21-годишни малцови дестилата от две от дестилериите на компанията Ника – Yoichi и Miyagikyo. Компанията Ника е господар и на шотландската дестилерия Ben Nevis, но нямам информация дали в този бленд е ползвано и нейно уиски. За изготвяне на партидата е ползвано уиски, отлежавало в бърбън и шери бъчви, но не знам пропорцията между тях, както и кой дестилат доминира – на Йоичи или Миягикио. 


 Аромат – сушени плодове, опушеност, шоколад, асоциация с тъмен ром, сладост, осезаема пикантност и видни следи от шери, нотка череши киснати в алкохол, нотка ацетон, кожа, прах, карамел, зелена билка, асоциация с касис или боровинки от ароматизирана водка, свежест, тревистост и подправки като смлян пипер. С вода – препечена филия, бадеми или марципан и слаба опушеност. Вкус – пикантност, спомената слаба опушеност, сушени домати, следи от шери, дървесност, минералност и сладост. С вода – слаба горчивина и танини след време, както и слаба опушеност. Финал – среден, свежест, мента, сладост, препечено, сладко от сини сливи, асоциация със сушен плод, нотка опушеност и червени плодове. С вода – следи от шери, горчивина като от грейпфрут и отново добре балансирата опушеност.
 Оценка: 86-87/100.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram