Whiskeytemple_Vladimir 
Най-комплексният и интересен за мен Лафройг, който до момента ми е попадал. С това съждение мога да заключа ревюто си на Лафройг 18 – опушеният звяр, който се оказа далеч „по-беден“ откъм фенолни нотки, съпоставен с младите „лъвчета“ от дестилерията, но пък значиелно по-богат от други аромати. Тази статия стартира „от главата за краката“ или е по-редно да кажа „от дъното за тапата“, затова ми позволете да вляза в ритъм, приветствайки ви в българския блог за уиски ревюта и дегустации Храм на уискито, в който аз, Владимир, споделям с вас пътеписите си из света на вкусната /най-вкусната след водата/ напитка – уискито. А сега отново към главния герой – Laphroaig 18 y.o. single malt whisky.
Ако се върнем към началото на горния абзац, позволете ми да акцентирам върху първото изречение: споделих, че този Лафройг е най-добрият … за мен до момента. Не казвам, че това уиски е най-добро в света. Не бих си го позволил. Хората, които го правят навярно са движени от други интереси, свързани с не до там коректни техни практики, защото такова „жУвотно“ като най-добро уиски в света не съществува /може да си отговорите защо/. Правя и още едно уточнение: въпреки че този Лафи ми хареса ужасно, знам, че за други той е просто добър. Ако обичате силно опушените, млади, не до там богати уискита и примирате за не до там изтънчения профил на младите фенолни напитки, то може би това уиски няма да намери място във вашата класация „По-по-най“. Не ме разбирайте погрешно, не твърдя, че уискито не е опушено. Напротив, нотките присъщи на дестилерията са тук, но са в значително по-слаб интензитет. Установено е, че фенолните съединения се губят бързичко под влияние на въздуха и колкото по-старо е едно опушено уиски, толкова повече по-тихи са те. Както е и при Лафройг 18. Но тъй като аз не обичам „грубите пушилки“, които не носят нищо повече от спомен за страстна обич с коминското тяло или с шкафа на денталния специалист, то този пасна идеално на чашата ми. За нещастие вече го спряха от производство поради недостиг на старо уиски и ако все още някъде е наличен, цената може би била по-висока. Преди време съм го срещал на стойност между 130 и 200 лв.
Какво се крие в бутилката? Първо, пълнолетно уиски, което все повече дестилерии не могат да презентират. Второ, 48%, при които течността не е студено филтрирана. Цветът имам съмнение, че е леко подправен. Без да съм сигурен, мисля, че са ползвани бърбън и шери бъчви. Споменах ви, че вече е спрян от производство, но пък аз намерих моята доза щастие в The Whisky Library Пловдив, където гостувахме с Яна преди около месец и половина.
Защо толкова ми хареса?
Аромат – сравнително слаба опушеност, свежест, свежи жълти плодове, хлад като от мента /навярно заради по-високия градус/, сладко от праскови, пикантност, сладост, сушени жълти плодове, тревиста нотка/ сушени билки, крем от заквасена сметана с кафе, лешников сладолед. Постепенно жълтите плодове вдигнаха бунт и превзеха мириса. Появи се и силен спомен за млечен/ течен шоколад, портокали и слаби тъмни нотки. Асоциация с овесени бисквити с шоколад и нотка, която оприличих на следи от шери. Развитието не спря до тук – след време долових и мирис като от блат за домашни кифлички с лимонена есенция, още зрели жълти плодове и шоколад, още портокали/ фреш от портокали, лек намек за ацетон и зелени подправки. С вода – свежест, опушеност, зрели плодове, сладко от жълти плодове и слаба асоциация със солена лакта. Вкус – сладост, пикантност, малц, спомен за мед, опушеност, която и тук е сравнително слаба /съпоставена с тази при младоците, не изобщо/, пиперливост. Отприщва слюнката, навярно и заради високия градус. Джинджифил и леки танини след време /по-скоро дървесност/. С вода – по-слаба пикантност, слаба грейпфрутова горчивина, опушеност и сладост. Финал – траен, сладост, лека сухота /може би заради високия градус, изсмукващ влагата от езика/, пикантност, тревистост, опушеност. Сладостта е отчетлива. Появи се и спомен като от вкуса на сладникавата карамелизирана белгийска тъмна бира, включващ и нищожна горчивина. С вода – по-силна горчивина, пикантност, последвана от сладост.
Оценка: 90/100.
Оценка: 90/100.
В обобщение: чудесно богато и шарено уиски, чийто мирис се развива с изминаване на времето, прекарано в чашата. Сладостта и пиперливостта също ми харесаха. Моят съвет е, отдаде ли ви се повод, опитайте Лафройг 15 и 18. Разбира се, ако не сте до там на „ти“ с малцовете, в частност с опушените, е по-добре да ги прескочите засега, тъй като нотките, които аз описвам като лека опушеност и пикантност навярно ще ви се сторят доста силни и неприятни, и ще сте в правото си на вендета. :))
