Whiskeytemple_Vladimir 
Уискито от снимката е нагледното доказателство как едно младо уиски, без да знаем колко точно, може да донесе толкова приятни емоции, колкото някои по-възрастни и реномирани не могат. Здравейте, приятели, представям ви Glenglassaugh Revival single malt whisky 46%, un-chill, natural color – продукт, който не е „пречистен“ посредством технологията на студената филтрация и ни се предлага в натуралния си цвят, без краски и разните там оцветители.
Като повечето шотландски дестилерии и Гленгласа /това ми се струва най-коректното произношение/ е основана през 19-ти век, по-точно през 1875г. от Джеймс Мор и Александър и Уилям Морисън. Намира се на около 60 км северозападно от Абърдийн, така че ако имате път на там отделете някой друт литър бензин, за да я разгледате /при първа възможност аз щенго направя, ще пийна един малц и ще си спомням за времето, когато в Абърдийн играеше Илиян Киряков/. Самото `и изграждане отнело около две години и 10 000 паунда /по тогавашния курс – с инфлационния индекс сега тази сума би възлязла на няколко стотин хиляди паунда/. Шотландската уиски индустрия била в своя апогей – дестилериите в края на века никнели като гъби, изключение не правела и тази на Гленгласа. Уискито потекло от медните казани, но не оставайте с впечатление, че се е предлагало като едномалцов дестилат в лъскава опаковка. Не, краят на 19-ти и началото на 20-ти век /до 50-60-те години на века/ са времето на засиленото търсене и производство на смесените, бленд уискита. Такава е била модата. Рядко някой би пил чисто едномалцово уиски. Затова и огромният процент на произведения малцов дестилат от Гленгласа бил разходван за смесените уискита, в частност тези на Teacher`s. В края на века, технологично детилерията била обновена и всичко изглеждало цветя и рози, когато уиски промишлеността била засегната от последиците на „Кризата Патисън“ /братя-търговци, често наричани и измамници, които покрай мегаломанските си проекти завлекли една или две камари дестилерии и банкови институции и след като фалирали и влезли в затвора, колодата с карти рухнала, повличайки много производители със себе си/. През 1892г. Александър Морисън изпитвал сериозна нужда от финансови постъпления и продал Гленгласа на Highland Distillers, залегнали по-късно в състава на The Edrington Group /придобити от тях през 1999г./ – актуалните собственици на Macallan и Highland Park. И вместо успех и признание новият век донесъл тишина в производствените помещения. От около 1907г. до 60-те години на 20-ти век, с кратък период на производство през средата на 30-те години, дестилерията не произвеждала уиски. 60-те години, освен много готина музика, донесли и нещо непознато – засилващо се търсене на уиски /войната била свършила преди 15-20 години, Европа и светът вече започнали да се съвземат от следвоенната криза и обществото вперило поглед към веселата част на живота/. Не само на смесено, но и вече на малцово /за което следва да поздравим Glenfiddich, които първи започнали да рекламират и налагат културата на употреба на малцово уиски/. Именно тогава Гленгласа била обновена и започнала засилено производство на уиски – този път за смесените напитки на Cutty Sark и The Famous Grouse. В следващите 40 години Гленгласа я очаквали времена на засилено производство, и години на забвение – от 1986г. до 1992г. дестилерията не функционирала /кризата от 80-те години във Великобритания не я подминала/. През 2008г. Edrington Group, придобили вече Гленгласа, я продали за около 5 млн. паунда на Scaent Group, която в следващите пет години положила доста труд, за да обнови съоръженията в дестилерията, за да бъде тя конкурентноспособна и да може да предлага качествено малцово уиски. Нещо не им потръгнало обаче и през 2013г. Гленгласа била придобита от консорциума, оглавяван от Били Уолкър, закупил през 2004г. дестилерията на BenRiach и GlenDronach пред 2008г. Съдейки по стореното от компанията в двете дестилерии хората от света на уискито предусещали, че на Гленгласа `и се отрежда специално място и внимание. На пазара били пуснати някoи стари 30 и 40-годишни дестилати /спечелили доста призове, а и фенове, предвид поносимите цени/, произведени във времената на бившите собственици, а към началния сегмент били насочени три уискита – Glenglassaugh Torfa single malt whisky, Glenglassaugh Revival и Glenglassaugh Evolution single malt whisky.
Revival, както споменах и в началото е младо уиски. На 4-5 години, макс. По-големият престой от матурацията му протича в бърбън бъчви, първо пълнене ако не бъркам, а финалните месеци си почива в дъбови бъчви от шери, първо пълнене. 46% натурален цвят, вкус и мирис, съчетани с липсата на студено филтриращи похвати. И знаейки всичко това очаквах уискито да ме … Всъщност, не очаквах нищо. Предполагах, че благинката не би ми допаднала силно, с оглед незрялостта `и. Но всеки бърка, аз най-вече.
Аромат – силно плодов, ферментиращи кайсии, ябълки и круши, силно алкохолен в началото, но и адски карамелов и сладникав. Без да разбирам от ракии ми заприлича отчасти на добра кайсиева ракия. И няколко мига по-късно, но не тези които ще ремонтираме при Ягелоните, мирисът избухва – открояват се огромно количество тъмни плодове и силни шери нотки, скрити зад алкохола, долових и пияни вишни, с нарастващ „тъмен“ спомен за вкусно шери. Карамелово-плодовите нотки обявиха тотална война на спирта и обърнаха хода на „сражението“ в чашата. Долавя се и слаба пикантност, но тук е трудно доловима заради младостта и по-силния алкохол. В общи линии, след първоначалния алкохолен удар следва красотата на сладките тъмни плодове и шери заемки. С вода – захарно петле, горена захар, още повече шери и нотка „земя“. Вкус – слабо горчив при първата глътка, след което уискито стана доста сладникаво и пикантно, като вкусът отново се доминира от сушените плодове /мислете за сушени сини сливи/. Открих и слаби метални нотки, резултат от младостта на течността, съчетани с тези на спирта. Мога да добавя още пикантен шоколад /с парченца чушки/, а при втората глътка се отключи повече сладост и сушени плодове. С вода – още шери, сладост и доза горчивина като от кафе, като спиртното усещане намалява. Финал – среден, плодовете от последните няколко изречения – тъмни и сушени. Силна сладост, скрита зад пикантност и спомен за чили, люта чушка, масленост, приятно сгряващ. След втората глътка лек спомен за восък, повече сладост и плодове, поляти с масло, а по-късно и карамелизирани. С вода – билки, сладост, съчетана с приятно горчиво усещане.
Оценка: 84-86/100. Цена: около 70 лв.
Оценка: 84-86/100. Цена: около 70 лв.
В обобщение: изключителна приятна изненада. Без да бъде ултра, гига, мега и т.н. комплексно, уискито е добре “ написано“ – тъмно плодовата сладникавост и алкохолната буря оставят приятно усещане. Замислям се за цяла бутилка – късната и влажна есен и снежната зима са сезоните на това уиски.
