Whiskeytemple 
Последните статии бяха пропити с влиянието на шери, но днес ще се прехвърля за кратко към влиянието на едно друго подсилено вино от съседна Португалия – мадейрата от едноименния остров. Не помня кога за последно опитах уиски с подобно влияние /финиш/, но това 15-годишно Балвени от района Спейсайд ми дава повод да се потопя отново в този стил.
Играта между Балвени и бъчвите от мадейра е добре отработена с предходен 17-годишен ботлинг с такъв финиш и по-скорошна 21-годишна версия с аналогично влияние – и двете уискита са ми непознати откъм вкус, като спрямо 17-ката изпитвам доза съжаление. Помня, че се предлагаше в България преди десетина години и му се търсеха поносимите 130 лева. Или нещо в този сегмент, но така и не го купих. След това изчезна и цената му резонно скочи. 21-цата бе предложение за летищните магазини, но никога не съм обмислял купуването ѝ. Нисък градус, студена филтрация и висока цена винаги ми действат някак демотивиращо.
В последните няколко години Балвени пусна други два ботлинга за магазините по летищата – тази 15-годишна версия и Balvenie 18 y.o. с Педро хименез финиш и далеч по-приемливия градус. 18-ката идва при почти 49 % алкохолно съдържание, но за нея ще разкажа в следващ материал – бутилката чака ред. За особеностите при отлежаването и на двете може да се научи от самите им кутии, които обаче не са докрай изчерпателни в този аспект.
Без да ни дават абсолютната конкретика, хората от „Уилям Грант и Синове“ са отразили, че първоначално уискито старее в бурета от американски дъб /бърбънът е ясен, питането е дали са включени и екс-шери бъчви от американски дъб/, след което бива прехвърляно във винените бурета. Съжалявам, но не става ясно за какъв период и от коя винарна произлизат. Резонно е да предложим, че финишът е обхванал няколко месеца – поне толкова е стандартното време, възприето за достатъчно сред някои от производителите в Шотландия.
Другото за уискито е, че е студено филтрирано и че e бутилирано на 43%. Задният етикет потвърждава използването на оцветител карамел е150а.
Аромат – не особено интензивен. Спомен за ябълки и ябълков щрудел. Зрели жълти плодове, мед, грозде, сладникаво усещане. Спомен за мириса на кроасан с кайсиево сладко, плодова тарталета с банани и ананас, восъчна пита, праскови/нектарини. Плодови бонбони с мирис на праскови, пъпеш и кайсии. Мента и лимонада. Карамел/ крем карамел, яйчен крем, намек за ацетон. Бих определил стила на уискито като пролетен. С вода – още мед и сладки жълти плодове, ябълки, шоколадова вафла, индрише. Вкус – сладък, леко пикантен, малцов и обилно плодов. Напомни ми на микс от описаните по-горе жълти плодове. Типичен профил за неопушено уиски на тази възраст от Спейсайд. Нотки крем карамел. Отприщва слюноотделянето. С вода – свежи жълти плодове и сладост. Финал – среден, сладникав, лек цитрусов мотив, пикантен. Лимонена кора, ядки, тоник, жълта плодова нотка. С вода – слаби танини, костилков жълт плод и цитрусова нотка.
Оценка: 85-86/100. Цена: преди около две години платих за него около 130 лева.
В обобщение: плодов спейсайдър в типичния леко пикантен облик.
