Whiskeytemple_Vladimir 
Изминалата седмица бе особено богата на интересни събития от света на уискито. Централно място сред тях зае седмата уиски дегустация в Шумен, която този път протече малко по-различно. За разлика от предшестващите я, на 25.03.2016г. за първи път в България се проведе уиски „клас“ воден от уиски вносител и от мен, в качеството ми на уиски блогър-ентусиаст. Вносителят бе Петър Керемидчиев от Optimist1, който освен като уиски познавач бих описал и като приятел. Заедно с него подбрахме пет интересни дестилата, които в късната петъчна вечер представихме на колегите малцофили. Подготвям отделна статия за събитието и затова в тази само маркирам основните моменти, без да навлизам по същество. В обобщение ще кажа, че събитието протече супер и се надявам и в бъдеще да продължим с подобни прояви, като съм намислил и други ентусиасти, с които бихме могли да разиграем вкусен уиски спектакъл.
В тази хладна петъчна вечер се случи и още нещо – Пепи Керемидчиев донесе със себе си изключително рядка бутилка с уиски от непозната като профил за мен дестилерия – тази на Стратмил. На дъното `и бяха останали около 100 мл. и всеки желаещ вожеше да я опита. Аз като по-жаден успях да „открадна“ последните 50-тина грама, които поделихме с Яна. Не знам какво включва уиски менюто ви, но в моето не всеки ден попада 30-годишно уиски, 32-годишно за да бъда точен, и ми се щеше и Яна да му се наслади. Затова след края на уиски презентацията грабнах жадно бутилката и запраших в неизвестна посока. Но преди да ви представя самото уиски, нека поговорим малко и за дестилерията.
Основана е през 1891г. под името Glenisla-Glenlivet, като сградата `и била преустроена някогашна мелница. Намира се в плодородния район Спейсайд, където се намират повечето шотландски дестилерии, в непосредствена близост до дестилериите на Glen Keith /Глен Кийт/ и Strathisla /Стратайла/. През 1895г. била закупена от търговците W. A. Gilbey за 9,500 паунда, ситуирани в Лондон, които променили името `и на сегашното Strathmill, което в превод означава „мелницата от долината“, „мелницата от дългата долина“ или „мелницата от плитката долина /ако превеждаме буквално/“. Дестилерията оцелява след „Кризата Патисън“ и не затваря, за разлика от други. Гилби останали собственици до началото на 60-те години на 20-ти век, когато се обединили с компанията United Wine Traders, които притежавали марката J & B /Justerini & Brooks/. Обединението на двете компании било наречено International Distillers & Vintners, което по-късно щяло да се влее в по-голямото обединение, наречено Diageo. И ако се чудите защо не ви е попадало малцово уиски от Стратмил, то отгворът е ясен – огромната част от продукцията се насочва към смесените уискита на Diageo, в частност на J&B и играе допълваща роля в бленда. Едномалцово уиски на Стратмил може да се открие при някои от независимите бутилировачи, докато едниственият официален ботлинг, който ми е известен, е 12-годишният дестилат от серията „Flora & Fauna“.
Уискито, което ви представям днес принадлежи към гамата на независимите бутилировачи. Част е от серията „XOP“ – Extra old particular на Douglas Laing /Дъглас Ленг/. Благинката е по-стара от мен и носи завидните 32 години, прекарани само в една бъчва, тип „sherry butt“, при това от европейски дъб, използван вече за съхранение на уиски, с номер 10912, което на английски се означава като „single cask“. Уискито не е разреждано с изворна вода преди бутилиране и носи алкохолния градус на бъчвата – 51%, което го квалифицира като „cask strength“. Цветът е натуралният и се дължи на дългите 32 години прекарани в бъчвата от шери. Течността не е студено филтрирана. От тази бъчва са бутилирани само 258 бутилки, като конкретната е с № 74. Казвам „само“, защото бъчвата от типа „sherry butt“ е с вместимост от около 600 литра. Простата аритметика показва, че след 32 години повече от половината от течността се е изпарила /намаляла е водата/, докато алкохолът е останал на високо ниво. Обичайно, уискито от Стратмил се пълни в бъчвите при 63,5 или 68,5%, което показва, че загубата на алкохол не е толкова съществена. Как ми се стори това чудесно на цвят уиски?
Аромат – нотка мадейра, сушени тъмни плодове, шоколад, кленов сироп, череши, бонбони „пияни вишни“, какаов шоколад /брауни с тъмен шоколад/, ром Ел Дорадо и асоциация с напитка от семейството на коняците, доза свежест и алкохол. Долових още спомен за сладко от ягоди, пикантност и много тъмни плодове. Лек ацетон, орехов ликьор и още по-силна асоциация за сладко от тъмни плодове след минути, допълнени от кола, цитрус, заквасена сметана и тирамису. С вода – повече шоколад, този път такъв със стафиди и лешници, още тъмни плодове /боровинки и къпини/. След още няколко капки вода изпъкнаха ядките, придружени с още вълни от шери. Вкус – сух, пикантен, танини, нотка какао, сушени тъмни плодове и тук, слаба сладост. С вода – засили се горчивината, тъмния шоколад, като пикантността прерастна в спомен за чили. Долавят се ясно и сушените плодове. След още малко вода не настъпи съществена промяна – отключи се слаба сладост. Финал – траен, спомен за мадейра, какао, добре изявена горчивина, слаб спомен за цитрус /портокалови корички/, дървесност /танини/. След време се появява и сладост, гарнирана със спомен за тъмни сушени плодове и чили и солидна горчивина след второто преглъщане. С вода – пикантност, осезаема дървесност и горчивина, плодова дъвка и видни следи от шери. С още вода – горчиви бадемови ядки и марципан. Оценка: 86,5/100. Цена: няколкостотин лева /по спомен около 400 +/.
В обобщение: уиски-шери гигант. 32 години в шери бъчва ясно подсказват какво можем да очакваме от дестилата, особено когато бъчвата е от европейски дъб. Отчетлива пикантност и какаова горчивина, придружени със заемките на подсиленото вино шери на нос, вкус и послевкус. Тук трудно бихме могли да говорим за балансираност на уискито, тъй като влиянието на бъчвата е превзела духа на алкохола и разпознаваеми почти на 100% са следите от шери.
В обобщение: уиски-шери гигант. 32 години в шери бъчва ясно подсказват какво можем да очакваме от дестилата, особено когато бъчвата е от европейски дъб. Отчетлива пикантност и какаова горчивина, придружени със заемките на подсиленото вино шери на нос, вкус и послевкус. Тук трудно бихме могли да говорим за балансираност на уискито, тъй като влиянието на бъчвата е превзела духа на алкохола и разпознаваеми почти на 100% са следите от шери.
