Whiskeytemple_Vladimir 
Двуликият /Two-face/ бе персонаж от вселената на филмите за Батман, с който се срещнах за първи път в една от сериите, в които участваше Джордж Клуни, ако не се лъжа. Филмът по мое мнение си е боза, но пък образите на човека с двете лица бе достатъчно колоритен. По-късно в годините, може би преди около десет лета, излезе втория филм на Кристофър Нолан, отново посветен на Батман, в който обаче звездата за мен бе поконият Хийт Леджър, поднесъл ни прекрасния образ на Жокера като превъплъщение на непредвидимия злодей. В същия филм Арън Екхарт изигра ролята на педантичния прокурор Харви Дент, който във финала на филма прие лика именно на Двуликия. Встъплението сигурно ви кара да си мислите, че сте попаднали в сайта на Операция Кино, но чрез него подсказвам нещичко, а то е, че днес ще си поговорим за едно такова „двулико“ малцово уиски. По-скоро за дестилерия с „две лица“, произвеждаща два стила малцово уиски – опушено, при което е ползван торф за сушене на малца, и неопушено такова, при което ечемикът е сушен с топъл въздух без участието на почвения слой. Дестилерията се нарича Тобермори /Tobermory/ и е разположена на шотландския остров Мул /Isle of Mull/.
Тобермори е неопушеното уиски, което се ражда там. „Торфеният“ му брат е Лиджик /Ledaig/, чието име е вдъхновено от изначалното наименование на производителя назад в годините. Контрастът между двата стила намира своето проявление и в страниците на блога Храм на уискито – едномалцов Лиджик представих преди няколко седмици в дните на по-хладното и мрачно време. Днес, когато навън пролетта чисти последните камари от сняг, а слънцето ни кара ди си мислим за предстоящото лято, ви представям Тобермори. Правил съм го и преди – в блога вече са налични няколко негови ревюта. Това, което можем да си кажем за дестилерията е, че произвежда класно уиски, което не е от най-достъпните ценово. Не се внася и официално тук, но пък в гамата на независимите бутилировачи може да бъде открито.
Стъклото, мостра от което ревюирам днес, също спада към по-скъпите дестилати на управляваната от южноафриканската компания „Дистел“ дестилерия /“Distell“ притежава още дестилериите на Bunnahabhain и Deanston – и двете също шотландски/. Бутилката е предназначена единствено за посетителите в дестилерията … в дестилериите на Дистел, откъдето може да бъзе закупена. Подобен род специални лимитирани бутилки са мислени като средство да се поглезим при визита на производител или като луксозен подарък за близък човек. Аз обаче все още не съм бил на остров Мул, нито на Айла, където се намира Бунахабън или в Дийнстън в централна Шотландия. Дийнстън обаче бе посетен от приятелите от бар Masterpiece в София преди няколко месеца, които отнесоха няколко чудати бутилки обратно към бара, за да могат хората като мен /малцофилите/ да им се порадват. И ден преди отминалия „Whiskey Fest Sofia 2018“ ние с Яна гостувахме в бара, където поотлях някои вкусотии, за които ще ви разкажа, когато му дойде времето. Една от тях бе и 14-годишният Тобермори.
Лимитираната версия на едноименното уиски се предлага на партиди, като конкретната е включвала общо 534 бутилки. Пред мен бе отворена бутилка № 30. Какво я прави толкова интересна, ако не броим достатъчния факт, че се предлага единствено в дестилериите на „Дистел“? Две неща – алкохолното `и съдържание и ползваните бъчви.
Зад „крехката“ възрсат на благинката се крие не до там пазената тайна /информацията е обявена на сайта на компанията/, че финалните пет години от стареенето си уискито изкарва в бъчви от порто. Онези с големия обем от по над 600 литра, известни като „порт пайп“ /port pipe/. Не се конкретизира какво е било портото. Уиски индустрията ползва както младото и сладко руби /ruby port/, така и по-зрялото и суховато тауни /tawny port/. Без да съм сигурен, бих си позволил да предположа, чу тук са ползвани все още мокри, тоест свежи, бъчви от порто тауни, първо пълнене. Уискито представи характер, който ми напомни именно на този вид подсилено вино, който в далечна степен асоциирам с плодовия характер на шери олоросо и португалската мадейра. Какви са били другите ползвани бурета също не знам, но най-вероятно са били ползвани вече бъчви от бърбън, може би и от шери.
Съдя, че бъчвите са били все още мокри и за първи път съхраняват уиски не само от профила на уискито, но и от цвета му, който е напълно естествен и не е манипулиран с карамел е150 /отразено е в сайта, а може би и на самата бутилка/. Течността не е студено филтрирана, каквато практика се среща в политиката на други конкуренти. Градусът пък е повече от зашеметяващ – 57,8%, което подсказва, че алкохолното съдържание на благинката не е било разреждано с вода преди бутилиране /cask strength/. Въпреки цялата симфония от предпоставки да се влюбя в уискито и да догреба до дестилерията, само и само да си купя бутилка, то не успя да ме грабне в такава степен.
Аромат – нотки мед, осезаемо винено влияние, явен спомен за накиснато зърно, дори за зърнена закуска със сушени тъмни плодове, сладко от кайсии, сини сливи, череши, вишни, стафиди/ боровинки и череши киснати в алкохол, плодов ликьор от червени плодове, спомен за мириса на кожа, сладост, тъмно грозде. Зад интензивното винено влияние се долавя и младостта на спирта, който се дуелира с виното. Мирисът на уискито ми напомни на шери олоросо и мадейра. Донесе спомен за печени орехи, намек за солена подправка, сгряваща пикантност, канела, лек тревист мотив и асоциация със зелена билка. По-късно и прилика с чай с мирис на горски плодове и още винено присъствие. С вода – стана по-зърнен, като се прояви и спомен за сушени сини сливи, ягодово сладко и нотки ферментиращ плод. Вкус – начална сладост и интензивна пикантност, проявена като асоциация с джинджифил. Разгадах още нюанс на череши, портокалова кора, доза прегорял карамел, дървесност и свежест от самия алкохол. С вода – развиха се повече танини и дървесност, сухота, нотки цитрусова кора, пикантност и слаба сладост. Финал – къс до среден, отново интензивен и дървесен. Танини, солен мотив, нищожна сладост, нагарчащи ядки, пикантност, спомен за хмел, сухота, зърно и асоциация с мокра дървесина. С вода – някак по-агресивен, интензивен, спомен за нагарчащ бадем, грейпфрут, тъмни сушени боровинки и боровинков крем от сладкиш. Свежо усещане.
Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в сайта на дестилерията е около 100 паунда.
В обобщение: младолико уиски, при което влиянието на виното измества фокуса от самия спирт, създавайки ми впечатление, че опитвам вино с мирис/ вкус на уиски.
