Дълго подготвях тази статия. В рамките на около година и половина – две успях да посетя не едно и две заведения, предлагащи уиски и с извратеното си око преценявах плюсовете и слабите им страни. Виждате, че вече в почти всеки клуб може да се намери малцово уиски, но друг е въпросът дали този клуб предлага подходящите условия, за да му се насладим по съответния начин и какво е нивото на подготовка на персонала. За мен, като човек който обича уискито в почти всяка негова проявна форма, е изключително важно не само каква цена му се търси, но и как се поднася. Затова реших да ви представя накратко шестте заведения в България, които докоснаха хедонистичната ми натура в частта `и, касателно уискито, като споделя впечатленията си от всяко едно от тях. Списъкът ще бъде допълван, когато и ако открия други подходящи за пълноценна консумация на уиски кътчета.
The Martini bar – Варна
Знаете, че между Шумен и Варна съществува почти неразривна връзка. И в двата града можете да чуете характерния за района диалект, автомобили от другия град, както и да срещнете познати от другото населено място. Почти като два големи квартала на София сме /случвало ми се е в задръстване в София да прекарам над час – време, за което достигам до Варна, което само подсилва тезата ми за комшийския характер на градовете/. Не само това, но и великият Тодор Колев бе обрисувал връзката между градовете, възпявайки „пристанището“ на Шумен. Затова е резонно да започна от изток в моя кратък очерк. Уиски мястото, което открих във Варна е Мартини бара /виждам, че и Cheers имат красоти по щандовете, но тъй като още не съм им гостувал не мога да споделя впечатления и евентуално да ги включа тук/. Мартини барът има дългогодишна история, като от миналото лято се премести на нов адрес /преди май беше до Катедралата/. Знам, че собственици са няколко човека, единият от които познавам лично – Галин, който е основател и на сайта BgBarman. Няма да ви занимавам колко готин пич е той или каква слава се носи на коктейлите му, но заведението разполага с удобна и просторна част, която лятото се пълни със светлина. Когато му гостувахме ми направи впечатление, че момчетата зад бара си разбираха от работата и не гледаха очудено моите прищевки, а откликваха на претенциите ми за чаша, бутилка за снимка и т.н. В бара присъства и задължителната чаша за уиски – Гленкирн, която често виждате и на моите снимки, носеща името на блога. Асортиментът е на ниво и предлага уиски от различните райони на Шотландия, както и от Япония, САЩ, Ирландия и Тайван. Да, в бара не може да срещнете хиляди бутилки с уиски, но пък той не е предназначен да бъде типичния уиски бар – в него се набляга на занаятчийските коктейли и храната. Препоръчвам го.
Клуб Papa Jack – Сливен
Уиски в Сливен?! Да, възможно е и реално е осъществено от собственика Иван, с когото ме запозна мой приятел – „човекът от Силистра“, Хрант. Местенцето е бижу за всеки фен на уискито. Виждате от снимката по-горе какво предлага. Имайте предвид, че встрани имаше още няколко рафта пълни с уиски от близо и далеч, които обаче не съм снимал. Признавам, че не очаквах да срещна толкова богато зареден бар извън София и останах приятно изненадан /подпазбира се, че отново ще го посетя в най-скоро време/. Разговорите с Иван също бяха готини. Единственото неудобство за мен бе отсъствието на подходящи чаши за уиски, което предполагам в бъдеще ще бъде преодоляно.
The Whisky Library – Пловдив
Категорично мога да заявя, че това е най-красивият уиски бар в България. Стил и качество намират своето продължение в добър набор от дестилати и обслужване на високо ниво /на снимката е Иво, с когото си побъбрихме през изминалата събота/. Споменавайки висотата, следва да спомена, че барът разполага с чудесна гледка, разположен на деветия етаж в хотел Империал в града, разкриващ красотата на хоризонта. Поздравления за собствениците, инициирали създаването му – създава почти съвършена атмосфера за бягство от реалността. Имах чувството, че съм извън страната. Горящата камина, релаксиращата музика, дървото по стената, кожата по мебелите и правилната подредба по рафтовете радва сетивата на всеки, който има възможността да оцени тази красота. Излишно е да казвам, че заведението разполага с необходимия набор от чаши. Извън кадъра остават шкафовете с уиски, част от колекцията на собствениците, сред които можете да срещнете дори Black Bowmore. По време на престоя си там успях да опитам няколко вкусотии, една от които вече ви представих – Tomatin 21 y.o. single malt whisky, а впечатленията ми от другите ще последват в идните дни или седмици. И тук ще се върна, защото ми хареса.
Кафе Фурначе /Furnace/ – София
Нека името не ви залъгва – тук освен кафе с чудесто качество, ще може да се насладите на ром и уиски от висш порядък. Илия знае как да ви го презентира, а уютът, който Фурначе предлага поне на мен ми създава приятна асоциация с дома /със сигурност за това спомага и чаровната София – стопанката на кафето/. Заведението е малко, ще го опиша като бутиково, и към всеки детайл е подходено с необходимото внимание. Всеки път, когато имам възможност го посещавам, защото знам, че изкараното там време не е „прекарано“. Ще го намерите зад Парадайз мол.
Bar Caldo – София
Антиподът на пошлостта, намиращ се на „Раковска“ в София /в близост до неотдавнашната „сцена“ на Волен/. Барът разполага с две нива, като това на втория етаж „крещи“ /по-точно шепти с нежен тон/ „уискиии“. Макар идеята зад Калдо е да не бъде типичният уиски бар, а да предлага и забавления за по-широк кръг гости, Младен /собственикът/ се е справил като за отличен. Също мое любимо място. Богат набор от уиски, с възможност да бъде презентирано от знаещ човек зад бара. Към всичко това добавете и редовно организираните уиски дегустации и спокойно може да наречете Калдо мой втори дом. И споменавайки втория ми роден дом е редно да се насоча към епилога на днешната статия.
Bar Masterpiece – София
Ако The Whisky Library бе барът с най-красива тематична обстановка, то бар Мастърпийс е уиски барът с най-богат избор от уиски – над 700 вида и растат. Обстановката също е на ниво. Разположен в сърцето на Студенския град, Шедьовърът предлага супер музика, супер отношение /всички от екипа са много готини – Георги и Ели, конкретно/ и мнооого уиски. Уиски като за пет живота и 7 черни дроба. Когато пристъпих мястото за първи път ми трябваха около 30 минути, за да се върна на Земята. Бях тотален блокаж. Може ли да ме съдите – говорим си за море от уиски, голяма част от която не съм срещал другаде в България, а друга вече не се предлага официално, тъй като е изчерпано или с ограничено производство/ внос. И тук, както и в Caldo и Фурначе обичам да изкарвам часове, и да се губя в натежелите от уиски лавици. И когато си тръгвам искам веднага да се върна. Затова, ако сте в София и сте преминали през Калдо и Фурначе, обезателно се разходете до „града на дюнерите“, защото противно на общоприетото разбиране и там се намират стойностни заведения, заслужаващи нашето внимание и засилен малцов глад /в рамките на разумното, разбира се/.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С последните два реда тирета ще сложа край на статията. Нямам за цел да ви пробутвам стока от Телешоп и излишното хвалебствие не е в стила ми. Споделих личните си впечатления и при нови открития ще подготвя и нови статии по темата „Аз, Гленкирн и вкусотията на малца в България“.
Наздраве, приятели!
П.С. Забелязвам, че вкусно уиски в атмосфера без дим и в съответните чаши вече можете да опитате и в клуб Zino – Шумен. Не мога да скрия задоволството си от това и се надявам асортиментът там да ви изненада приятно /а той за рамките на града не е никак малък/.
Whiskeytemple_Vladimir 
Извинявам се, малко извън темата, но няма как да не ми направи впечатление силното и иронично подценяване на град Варна и сравнението му с Шумен?! Това е все едно да сравниш Перник със София! Нито по големина, нито по жители, нито по която и да е точка град като Шумен би могъл да има нещо общо с морската столица. А диалектът го внасяте вие – хората от Шумен, Добрич, Бургас и т.н. Отново се извинявам за офтопика, но просто ми стана смешно… все пак се опитваш да списваш сайт, малко по-сериозно и остави личните пристрастия настрана. 😉
Привет г-не, г-жо, г-це!
Благодаря за отделеното време за написването на горния коментар. Не знам дали Ви прави впечатление "силното иронично подценяване", но на мен силно впечатление ми прави тролската насоченост на казаното от Вас. Защо?
Първо, аз не се опитвам да списвам сайт, аз го правя и то на доста добро ниво. Не съм от скромните типажи.
Второ, заставам с името си зад написато /пише го по-горе – Владимир/, а Вие /ще премина на "ти" в следващите редове/ явно нямате такова и предпочитате да се криете зад анонимността.
Трето, приемам критика, но ако е градивна. Явно не се познаваме лично, тъй като иначе щеше да знаеш, че не подценявам нито един град в България /или селище/, а написаното е в моя си духовит стил на изразяване. Ирония, сарказъм, метафори, сравнения – все сложнотии, които ползвам и това ми носи радост. В тази връзка, мога и ще сравнявам каквото с което си поискам. Тук изразявам личното си мнение, което обосновавам, особено когато говоря за уиски. За финал ще цитирам Уилям Уолис: "FREEDOM!"
Четвърто, аз пиша за уиски, съотв. статията е насочена към уиски местенцата в България. Не знам колко реда е, но ти акцентира върху … два от нея. Мисля, че заслужава адмирации. Ако случайно текстът те е засегнал, то това е друг въпрос.
Пето, това ли е единствената статия, която прочете?! От 363 статии в блога, в които съм изписал не знам колко романа и които заслужават едно кратко "браво" или "благодаря", или "при това уиски аз открих следното …", ти написа 6 реда, изпълнени с ненужен хейт.
Шесто, ако стоеше срещу мен щях да те накарам да се усмихнеш и да видиш, че не съм толкова "гнусен циник" и "мръсник" и вече щяхме да сме на позитивна вълна.
Това е от мен засега. Ако блогът ти харесва и искаш да коментираме някое уиски – супер. Ако искаш единствено да изпробваш новата си клавиатура сутринта – кофти, дискусията ни ще завърши тук.
Поздрави!
Владо