Дълго подготвях тази статия. В рамките на около година и половина – две успях да посетя не едно и две заведения, предлагащи уиски и с извратеното си око преценявах плюсовете и слабите им страни. Виждате, че вече в почти всеки клуб може да се намери малцово уиски, но друг е въпросът дали този клуб предлага подходящите условия, за да му се насладим по съответния начин и какво е нивото на подготовка на персонала. За мен, като човек който обича уискито в почти всяка негова проявна форма, е изключително важно не само каква цена му се търси, но и как се поднася. Затова реших да ви представя накратко шестте заведения в България, които докоснаха хедонистичната ми натура в частта `и, касателно уискито, като споделя впечатленията си от всяко едно от тях. Списъкът ще бъде допълван, когато и ако открия други подходящи за пълноценна консумация на уиски кътчета.
The Martini bar – Варна
Знаете, че между Шумен и Варна съществува почти неразривна връзка. И в двата града можете да чуете характерния за района диалект, автомобили от другия град, както и да срещнете познати от другото населено място. Почти като два големи квартала на София сме /случвало ми се е в задръстване в София да прекарам над час – време, за което достигам до Варна, което само подсилва тезата ми за комшийския характер на градовете/. Не само това, но и великият Тодор Колев бе обрисувал връзката между градовете, възпявайки „пристанището“ на Шумен. Затова е резонно да започна от изток в моя кратък очерк. Уиски мястото, което открих във Варна е Мартини бара /виждам, че и Cheers имат красоти по щандовете, но тъй като още не съм им гостувал не мога да споделя впечатления и евентуално да ги включа тук/. Мартини барът има дългогодишна история, като от миналото лято се премести на нов адрес /преди май беше до Катедралата/. Знам, че собственици са няколко човека, единият от които познавам лично – Галин, който е основател и на сайта BgBarman. Няма да ви занимавам колко готин пич е той или каква слава се носи на коктейлите му, но заведението разполага с удобна и просторна част, която лятото се пълни със светлина. Когато му гостувахме ми направи впечатление, че момчетата зад бара си разбираха от работата и не гледаха очудено моите прищевки, а откликваха на претенциите ми за чаша, бутилка за снимка и т.н. В бара присъства и задължителната чаша за уиски – Гленкирн, която често виждате и на моите снимки, носеща името на блога. Асортиментът е на ниво и предлага уиски от различните райони на Шотландия, както и от Япония, САЩ, Ирландия и Тайван. Да, в бара не може да срещнете хиляди бутилки с уиски, но пък той не е предназначен да бъде типичния уиски бар – в него се набляга на занаятчийските коктейли и храната. Препоръчвам го.
Клуб Papa Jack – Сливен
Уиски в Сливен?! Да, възможно е и реално е осъществено от собственика Иван, с когото ме запозна мой приятел – „човекът от Силистра“, Хрант. Местенцето е бижу за всеки фен на уискито. Виждате от снимката по-горе какво предлага. Имайте предвид, че встрани имаше още няколко рафта пълни с уиски от близо и далеч, които обаче не съм снимал. Признавам, че не очаквах да срещна толкова богато зареден бар извън София и останах приятно изненадан /подпазбира се, че отново ще го посетя в най-скоро време/. Разговорите с Иван също бяха готини. Единственото неудобство за мен бе отсъствието на подходящи чаши за уиски, което предполагам в бъдеще ще бъде преодоляно.
The Whisky Library – Пловдив
Категорично мога да заявя, че това е най-красивият уиски бар в България. Стил и качество намират своето продължение в добър набор от дестилати и обслужване на високо ниво /на снимката е Иво, с когото си побъбрихме през изминалата събота/. Споменавайки висотата, следва да спомена, че барът разполага с чудесна гледка, разположен на деветия етаж в хотел Империал в града, разкриващ красотата на хоризонта. Поздравления за собствениците, инициирали създаването му – създава почти съвършена атмосфера за бягство от реалността. Имах чувството, че съм извън страната. Горящата камина, релаксиращата музика, дървото по стената, кожата по мебелите и правилната подредба по рафтовете радва сетивата на всеки, който има възможността да оцени тази красота. Излишно е да казвам, че заведението разполага с необходимия набор от чаши. Извън кадъра остават шкафовете с уиски, част от колекцията на собствениците, сред които можете да срещнете дори Black Bowmore. По време на престоя си там успях да опитам няколко вкусотии, една от които вече ви представих – Tomatin 21 y.o. single malt whisky, а впечатленията ми от другите ще последват в идните дни или седмици. И тук ще се върна, защото ми хареса.
Кафе Фурначе /Furnace/ – София
Нека името не ви залъгва – тук освен кафе с чудесто качество, ще може да се насладите на ром и уиски от висш порядък. Илия знае как да ви го презентира, а уютът, който Фурначе предлага поне на мен ми създава приятна асоциация с дома /със сигурност за това спомага и чаровната София – стопанката на кафето/. Заведението е малко, ще го опиша като бутиково, и към всеки детайл е подходено с необходимото внимание. Всеки път, когато имам възможност го посещавам, защото знам, че изкараното там време не е „прекарано“. Ще го намерите зад Парадайз мол.
Bar Caldo – София
Антиподът на пошлостта, намиращ се на „Раковска“ в София /в близост до неотдавнашната „сцена“ на Волен/. Барът разполага с две нива, като това на втория етаж „крещи“ /по-точно шепти с нежен тон/ „уискиии“. Макар идеята зад Калдо е да не бъде типичният уиски бар, а да предлага и забавления за по-широк кръг гости, Младен /собственикът/ се е справил като за отличен. Също мое любимо място. Богат набор от уиски, с възможност да бъде презентирано от знаещ човек зад бара. Към всичко това добавете и редовно организираните уиски дегустации и спокойно може да наречете Калдо мой втори дом. И споменавайки втория ми роден дом е редно да се насоча към епилога на днешната статия.
Bar Masterpiece – София
Ако The Whisky Library бе барът с най-красива тематична обстановка, то бар Мастърпийс е уиски барът с най-богат избор от уиски – над 700 вида и растат. Обстановката също е на ниво. Разположен в сърцето на Студенския град, Шедьовърът предлага супер музика, супер отношение /всички от екипа са много готини – Георги и Ели, конкретно/ и мнооого уиски. Уиски като за пет живота и 7 черни дроба. Когато пристъпих мястото за първи път ми трябваха около 30 минути, за да се върна на Земята. Бях тотален блокаж. Може ли да ме съдите – говорим си за море от уиски, голяма част от която не съм срещал другаде в България, а друга вече не се предлага официално, тъй като е изчерпано или с ограничено производство/ внос. И тук, както и в Caldo и Фурначе обичам да изкарвам часове, и да се губя в натежелите от уиски лавици. И когато си тръгвам искам веднага да се върна. Затова, ако сте в София и сте преминали през Калдо и Фурначе, обезателно се разходете до „града на дюнерите“, защото противно на общоприетото разбиране и там се намират стойностни заведения, заслужаващи нашето внимание и засилен малцов глад /в рамките на разумното, разбира се/.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С последните два реда тирета ще сложа край на статията. Нямам за цел да ви пробутвам стока от Телешоп и излишното хвалебствие не е в стила ми. Споделих личните си впечатления и при нови открития ще подготвя и нови статии по темата „Аз, Гленкирн и вкусотията на малца в България“.
Whiskeytemple_Vladimir 
