Dark Mode On / Off

Talisker Dark Storm single malt whisky

 Трети пореден ден зима. Щеше да звучи нормално ако говорехме за първите дни на сезона. Но времето ни разглези, подмамвайки ни с изкусителните си температури и слънчеви моменти. И тъкмо когато бяхме готови да извадим банските господин Януари ни върна в бялата зимна действителност, носейки ни освен пухкавия бял сняг и солиден запас от студ. За щастие, далечните ни събратя по гайди – шотландците отдавна са му измислили противодействие, наречено опушено уиски. Именно такова ще ви представя тук и сега, като снимката навярно ме е издала. И все пак, нека поясня – представям ви Talisker Dark Storm single malt whisky, достигнало до нас от далечните морски територии на о-в Скай, на който се намира дестилерията на Талискер.


 Дестилерията се намира в градчето Карбост и е основана през 1830г. от Хю и Кенет Макаскил. Явно е била построена със заем от банка и след като той не можел да бъде обслужван, сградата попаднала в ръцете на кредитната институция, която през 1857г. я продала за 500£ на Доналд Маклийн /имайки предвид инфлационния индекс това биха били под 60 000 £ в днешна валута/. До края на века се сменили още няколко собственици, част от които попаднали в затвора, а други – Родерик Кемп, продали своя дял, за да се насочат към придобиването на Macallan. През 20-ти век била закупена от компанията DCL, която по-късно се преобразувала в Diageo. През 60-те години пострадала заради голям пожар, вследствие на който била преустроена. Били затворени съоръженията `и за малциране на ечемик /т.нар. „malting floor“/, каквито в миналото били изградени в голяма част от дестилериите, и към днешна дата с покълнал ечемик Талискер се снабдява от комплекса на Glen Ord в района Хайлендс, където се подготвя малц с опушеност от около 20 ppm /фенолни единици, измерващи количеството торфен дим под формата на фенолни съединения/, съобразно практиката на компанията. По-късно Талискер бил включен сред т.нар. „Класически малцове“ на Diageo, което било стъпка за налагането му на пазара. Били пуснати и по-зрели 18, 25 и 30-годишни уискита, а в последните години и такива без означение на възраст – NAS-уискита /no age statement/. Десетгодишният дестилат останал стожер на компанията през времето, въпреки че се лансират слухове за спирането му.


  Едно от тези уискита без означение на възраст ревюирам днес. Предназначено е да радва пътуващите в магазините по летищата, но вече може да се намери и тук. Срещал съм го на цени между 90 и 130 лв за бутилка от 1 литър. Моята получих от колегата-малцофил и приятел Александър с поръчението да ви запозная с качествата на това едномалцово уиски, което е бутилирано при 45,8%, при който се предлагат и част от другите представители на марката. Уискито е с подсилен цвят /т.е., производителите са се възползвали от правото да добавят естествен оцветител карамел Е150а/, затова не слушайте колко дълбок и не знам какъв е видът му – в случая това са излишни маркетингови празнословия. Дестилатът носи името „Тъмна буря“, като от етикета му разбираме, че уискито е отлежавало в допълнително обгорени дъбови бъчви /производителите на уиски често прибягват до последващо обгаряне на дървото, особено когато бъчвата е била изтощена от многократно ползване и дървото трябва да бъде подготвено да посрещне новия алкохол/. На етикета на бутилката не е посочено дали уискито е студено филтрирано, но след добавяне на вода не се замъти, по което съдя, че е преминало през този „пречистващ“ процес.

 Аромат – слаба опушеност в началото /по моите разбирания бе слаба/, сладко от праскови и череши, спомен за червени плодове, билков мед, восък, силна пикантност, флоралност, свежест, карамел и далечен спомен за сол, кожа, печения ядки /лешници/ и сладост. Постепенно се появи и спомен за шоколад с щипка кафе, както и тъмноплодови нотки, сред които сладко от диви ягоди и сини сливи, както и повече горена захар, под формата на захарно петле и захарен памук. Мирисът ми напомни дори на тъмен ром – El Dorado или Flor de cana 18, като през цялото време се долавя и споменатата опушеност и нотка портокал. С вода /добавих няколко капки минерална вода/ – повече опушеност, восък и билки. Вкус – пикантен, пиперлив, леко мазен, опушен, сушени плодове, тропически плод, мента и асоциация с препечени филии. С вода – по-слаба пикантност и спиртност, ябълки и по-силна сладост. Финал – траен, слаба горчивина като от тъмен шоколад, сгряваща пикантност, малцов, опушеността отново е тук, като зад нея се прокрадва сладостта и споменът за восък като от някогашните „натурални“ дъвки /не знам дали се казваха така, но се смесваха две субстанции, една от които бе восък/, жълти плодове – банан и ананас. С вода – повече горчивина, ябълки и круши. 
 Оценка: 87/100. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram