Whiskeytemple 
В днешното ревю ще стане дума за дестилерия, продукт от която отдавна не съм представял тук. Ако вече сте натрупали определен опит с шотландското малцово уиски, особено с опушените му разновидности, предполагам, че името Талискър ви говори достатъчно. Това е онова островно уиски /да, Шотландия е част от големия остров, включващ Уелс и Англия, но към територията `и спадат огромен брой по-малки кътчета земя, заобиколени от вода/ от красивото местенце о-в Скай, където се ражда един от разпознаваемите опушено-пиперливи стилове в малцовата вселена, любим на никак малка част от заклетите уиски ценители. Аз също му симпатизирам, макар и не в толкова силна степен и с удоволствие в сайта съм давал отзивите си за някои представители на марката. Напоследък обаче тя, както почти всеки бранд в Шотландия, стана по-недостъпна ценово /визирам уискитата на възраст от 18 и 25 години/ и това някак отклони интереса ми в други направления. И така до преди около месец, когато приятел – част от екипа на Авенди /компанията, внасяща продуктите на Диажио – гигантът, притежаващ и Талискър/ се свърза с мен с щедро предложение.
Димитър, с когото се познавам още от времето, когато беше част от екипа на друг вносител, ми предложи да ми изпрати една изненада – изненада беше в началото, но след това завесата бе повдигната. Жестът от екипа на Авенди включваше масивния комплект от 8 миниатюри от Специалните версии на Диажио за 2023г., като към тях бе добавена и новата разновидност на Johnnie Walker Black Ruby, която възнамерявам съвсем скоро да представя.
Diageo Special Releases е търговска практика, при която алкохолният гигант всяка година бутилира в ограничен тираж малцови и зърнени уискита от своите дестилерии /блендове също/ на висок градус, при различна възраст и стил на отлежаване. Тази практика датира още от началото на 21-ви век, когато сред бутилираните напитки са се откривали легендарни имена като Brora, Rosebank и Port Ellen, а в настоящето акцент в нея се поставя върху производството на част от функциониращите спиртоварни на компанията. Всяка година селекцията е различна /Lagavulin 12 y.o. Cask strength като че ли присъства константно, но се ползват различни видове отлежаване/ и вече обхваща и някои доста по-млади и не до там познати имена. Сред гамата от 2023г. бе включен и този Талискър, означаван от рекламния отдел с името The Wild Explorador.
Жестът ме усмихна и с Мая се забавлявахме много, разопаковайки мострите – във ФБ профила на Whiskeytemple качих дори клип в жанра на т.нар. „unboxing“. Нито Димитър, нито който и да е било негов колега не е искал конкретен резултат от дегустирането на уискито – смея да твърдя, че до момента няма случай, в който вносител /когато се е случвало да получа мостра или бутилка по този ред съм го упоменавал/ да се е опитвал да влияе на ревюто ми. Което затвърждава впечатлението ми, че в тези среди работят достатъчно стойностни хора, които се съобразяват с моите си разбирания, че в блога споделям личните си неподправени отзиви – те са плод на изцяло субективните ми възприятия и компромис с тях не мога да си позволя. Така постъпи и Димитър, за което му благодаря. Благодарност и към Дани – дама, която е негов колега и с която комуникирах в Instagram във връзка с пратката.
Това уточнение за мен е важно. Редно е да има прозрачност, когато даден продукт не е закупен от мен. Не бих желал да се чувствате измамени, ако спестявам истината. На запад тази практика е наложена отдавна и редица пишещи колеги – ентусиасти стават част от нея – в безпристрастността на част от тях не се съмнявам, но всеки от тях дава аналогични указания за произхода на бутилката или мострата, които е получил. Но изчерпвам темата и се връщам към конкретното уиски.
Разновидността на островния малц от 2023г. не посочва възрастта си. От опитаното обаче бих предположил, че това е младо уиски. На моменти това си личеше доста. Интерес в мен тук буди избора на бурета за него – след първоначалното отлежаване /никъде не открих информация за него, но бих предположил, че е основано върху ползвани вече екс-бърбън бъчви/, уискито финишира съзряването си в три вида винени бъчви от порто. Ползвани са бурета от бяло порто, от порто руби и тауни. В каква последователност и в каква продължителност не става ясно. Виненото влияние обаче се долавя и смело мога да кажа, че доминира над младоликото опушено уиски. Прикрива ли това стилът на дестилерията? В някаква степен да и това би отказало някои от нейните ревностни поддръжници. Вижте, и преди Талискър е комбинирал опушеното си уиски с порто влияние, но тук става дума за тройно включване от португалското вино.
Липсват данни дали е ползван и карамел е150а, съответно дали уискито е студено филтрирано. Такива няма в рекламната кутийка на мострата, не се откриват и върху етикета на голяма бутилка – прегледах я в Whiskybase. Алкохолното съдържание поне е щедро и е прецизно фиксирано и върху миниатюрата – то е 59,7%.
Осъзнавам, че подобна презентация /говоря и като търговското обозначение „The Wild Explorador“, и като визия/ цели да обхване по-широка аудитория, по-младите потенциални купувачи включително, но аз бих предпочел по-консервативен подход в описанието на напитката и в презентирането `и.
Аромат – солидно сладникаво усещане, боровинки, шоколад, йогурт с червени плодове, интензивно винено влияние, под което прозира младежки профил. Нотки катран, смола, опушено месо, смлян пипер, какао, какаови бисквити. Долавя се и свеж мотив, който ми напомни на мириса на зелена чушка. Сушени подправки, ябълки, череши, крем карамел. Уискито обаче не стои агресивно. С вода – свежест. Спомен за мириса на медицински крем против изгаряне, нотки нафталин, боровинки, боровинков чийзкейк, малинова панакота, етерични масла. Вкус – сладост, прах, зряло грозде, чили. Интензивен. Сухота, опушеност и явно винено влияние. С вода – сладост, зрели червени и жълти плодове, свежест и по-стихнала опушеност. Винени нотки. Финал – среден до траен, сладост, обгорено дърво, въглен, плодови заемки, черен шоколад, пикантност и слаби танини. С вода – пикантност, нагарчащи ядки, канела, ликьор кафе.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 300 лева.
В обобщение: младолико опушено уиски, над което доминира влиянието на виното. Вкусът и финалът му за мен не бяха на нивото на мириса.
