Dark Mode On / Off

Caol Ila Moch single malt whisky

 Когато заговорим за Ку Ила считайте, че говорим предимно за Джони Уокър, защото то е основен компонент за смесените уискита с тази марка и по-рядко се предлага самостоятелно. Дестилерията на Ку Ила е собственост на Диажио, а тази компания държи юздите и на „Вечноходещия джентълмен“. Не знам дали ви и е попадало едномалцовото уиски със странното име Caol Ila и затова ще ви кажа още в началото, че то идва от о-в Айла, и е сериозно опушено. Но това е само началото на статията и не е редно да прибързвам с анотациите си – всичко по реда си.

 В първите мигове на втория абзац е редно да спомена, че ревюто се осъществи благодарение на мой приятел – Филип Станчев, с когото разменихме няколко мостри, а той направи и чудесната заглавна снимка. Освен това беше отпечатал и миниатюрна версия на етикета на мостирите, които ми прати /в което ще се убедите по-долу/, за което му благодаря. Филипе, наздраве! 🙂

 Навлязох в серия от статии, посветени на опушени дестилати. До сега преминахме през Port Charlotte Scottish barley, Ardbeg 10 y.o. и Talisker Dark Storm и преди да се насочим към шестте Лафройга, чакащи ред за чашата, реших да гостуваме виртуално и в дестилерията на Ку Ила. Ако се чудите защо така съм задълбал в тази торфена материя ще кажа, че за мен зимата е сезонът на силно опушените островни уискита. Знам, че това на вън в момента не е точно зима, но гледайки лимитирания календар на Храма на уискито съдя, че сме януари. Нека поговорим за дестилерията.

 Намира на о-в Айла, където се подвизават още 8 функциониращи малцови господа /мисля, че се строи още една/. Разположена е в близост до Port Askaig/Порт Асгейг/ – малко селище с няколко човека население. Както може би се досещате името на дестилерията носи духа на древните галски корени и означава „Звукът на Айла“. Построена е от Хектор Хендерсън през 1846г., който към онези години притежавал и дестилерията на Camlachie в Глазгоу. Идните години не били благодатни за Хендерсън и през 1854г. Норман Бюкянън, притежаващ дестилерията на Jura, я придобил. През 60-те години на 19-ти век собствеността перминала в ръцете на Bulloch Lade & Co, които останали начело на дестилерията до 20-те години на 20-ти век. Закъсали го финансово и дестилерията била придобита от консорциум от състоятелни хора, наименован Caol Ila Distillery Company Ltd, по-късно заменен от предшественика на настоящия собственик Diageo /Диажио, които са собственици на още много шотландски дестилерии/. Следващите десетилетия донесли войни, хаос и времена на страдание. След Втората световна война производството се увеличило, за да се стигне до началото на 70-те години, когато старата сграда на дестилерията била разрушена и била изградена нова и по-модерна. Към този период Ку Ила спряла сама да си малцира ечемика и започнала да го купува от съоръженията на комплекса Port Ellen, намиращ се също на о-в Айла и по стечение на обстоятелствата част от затворената вече, но адски популярна сред ценителите дестилерия със същото име. В края на 20-ти век и началото на 21-ви се появили и официалните бутилки с означение Caol Ila, идващи от самата дестилерия, а не от независим бутилировач, което било продиктувано от стремежа на Diageo да наложи продуктите на марката и сред феновете на малцовото уиски. Защо на малцовото? Дотогава, а и към настоящия момент, по-голяма част от близо четирите милиона литра годишно производство се насочват към смесените уискита на Johnnie Walker, така че приятели, всеки от нас се е докосвал до уиски на Caol Ila в изминал период, макар и да не е подозирал това. Към настоящия момент на пазара могат да бъдат открити 12, 18 и 25-годишно уиски на Ку Ила /25-годишното вече го представих и ревюто му е налично в блога/, както и по-нови дестилати без означение на години, които идват при по-висок градус, но и при по-незряла възраст, като това от снимката.

 И преди да пристъпя към аромата, вкуса и цялостното представяне на течността, да спомена още няколко неща за уискито. По правило благинките са торфени, т.е. покълналият малц се суши на скара, под която гори огън, подклаждан от торф, който освен топлина отделя и силен аромат, попиващ в зърната и даващ специфичния мирис на опушено. Освен тези дестилати през 2006г. на пазара се е появило и неторфено уиски на Ку Ила – Highland Caol Ila 8 y.o. single malt whisky, веднъж годишно на пазара излиза и неопушено уиски, което през 2015г. бе част от лимитираната серия на Diageo. Попаднах и на друга информация – сочи се, че складовете на дестилерията на о-в Айла са достатъчно големи и просторни. Независимо от това, както и при Lagavulin, дестилираното уиски се товари в цистерни и се мести към складове на големия о-в Шотландия, собственост на Diageo. С други думи, новите дестилати на Ку Ила отлежават вън от о-в Айла. И за финал – през 2006г. Ку Ила е добавена към серията на „Класическите малцове“ на Diageo, част от която са още  Cragganmore, Dalwinnie, Glenkinchie, Lagavulin, Oban, Talisker, Cardhu, Clynelish и Glen Elgin. 

 И в края на нашето пътешествие идва ред и за практическата информация. Уискито, което ви представям се казва Ку Ила Мох /Caol Ila Moch/. Не носи означение на възраст и е доста светло, поради което съдя, че е сравнително младо. Казах „светло“ – от снимката по-долу може да се уверите в това. Не е посочено, че не е оцветено, но ми се струва, че карамелът е в нищожно количество, ако изобщо го има. Благинката е 43-градусова, студено филтрирана е и опушена.

 Аромат – опушеност, но зад нея се долавя силна сладост, жълти плодове, най-вече тропически, пикантност, ванилия, спомен за опушено месо, слаба солена нотка, флоралност, свежи плодове, далечен спомен за пъпеш, йод, след време се появява и спомен за плодово сладко, цитрус. С вода – плодове, най-вече стафиди и банани, по-слаба опушеност. Вкус – маслен, сладък, слабо ментово пикантен, солидно опушен, леко минерален, с времето /и като задържите течността за няколко секунди в уста/ пикантността се засилва, спомен за банани, свежи ябълки. С вода – пикантността спада, течността става по-сладка, нотка лимонада /безалкохолното/. Финал – трайна опушеност, пикантност /чили/, малцов /спомен за зърнена култура/, сладникав, зелен и тревист, цитрус, ядки, по-късно се появиха още плодове, но бързо бяха погълнати от опушеността. С вода – сладост, свежест и по-слаба пикантност. 
 Оценка: 83/100. Цена: виждал съм го в пакет с две чаши за около 80 лв.

 В обобщение: солидно опушено и пикантно младо уиски, при което се долавя и плодова сладост. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram