Whiskeytemple_Vladimir 
Знаете ли какво ме впечатлява в уискито като напитка? От на пръв поглед обикновени съставки вещите в занаята майстори успяват да създадат алкохолна амброзия – не винаги резултатът е еднакъв при отделните марки, но и ние хората не сме еднакви. Всеки път се изумявам, че тази напитка се прави от зърно /при малцовото уиски се ползва ечемик/, вода, мая и контакт с дървото, от което е направена бъчвата. Тъй като съм израснал с анимациите на 90-те години, сред които любима ми беше „Капитан Планета“, ще ползвам това филмче за нагледен пример – в него деца от различни краища на света разполагаха със силни магически пръстени, които сами по себе си бяха готини, но истинската им сила се проявяваше, когато се обединяваха в едно. Това обединение бе въпросният „Капитан“, който разполагаше с далеч повече умения, от отделните си съставни елементи. По такъв начин стои и въпросът с уискито. Затова, когато някой каже, че не харесва уиски аз го запитвам какво уиски не харесва, тъй като „пръстените“ не са пет, както в анимацията, а са стотици, ако не и хиляди и възможните вариации са много на брой /голямо значение за облика им произтича и от вида и формата на дестилатора/.
Би било погрешно да пренебрегнем и влиянието на торфа, който някои производители ползват в процеса на сушенето на ечемика. В зависимост от състава му и от времето, през което той гори под ечемика, се променя и облика на финалния продукт, който преди да навърши три години отлежаване в дъбови бъчви се нарича просто спирт /съгласно шотландското и ирландското законодателство/. В Шотландия торфените слоеве векове наред са е използвали като достъпна форма на отопление. Особено във високите части на острова или в малките островчета, с каквито е опасана страната на Робърт Брус. Сред тях, щом говорим за уиски, най-прославен е о-в Айла /някои го наричат и Айли, но Айла е по-удачното наименование/, където функционират осем или девет дестилерии, с тенденция броят им да се увеличи в идните години. Една от тези дестилерии е тази на Къ Ила /Caol Ila/, чието портфолио се гради около онези странни за мнозина малцофили уискита, които наричаме с термина „пушилки“ – казано по-ясно, уискита на Къ Ила са опушени, тъй като в подготовката на ечемика е ползван торф.
Къ Ила е дестилерия, притежавана от компанията „Диажио“ /Diageo/, която е и собственик на марката „Джони Уокър“. В състава на повечето вариации на Джони влиза и малцовата продукция на Caol Ila. В това може да се убедите и ако вземете бутилка от „Зеленото Джони“ /Johnnie Walker 15 y.o. blended malt whisky/, където изрично са изброени дестилериите, които участват в състава му. Talisker и Caol Ila са отговорни за леката му опушеност. До тук може би не ви казвам нищо ново. Но, хората от „Диажио“ всяка година пускат на пазара къси серии с уиски от своите малцови и зърнени комплекси, обозначавани като „Специални издания“ /Special Release/. Тези бутилки се пълнят с висок алкохолен градус, често са и на завидна възраст и с тях се цели да се поглезят почитателите с по-висок интерес към уиски вселената. През изминалата 2017г. като част от тази търговска линия бе напълнена и 18-годишната версия на Къ Ила, за която ще стане дума след няколко реда и която опитах по време на „Old & Rare Whisky show Plovdiv“.
Най-силната `и отличителна черта е, че е неопушена. Всяка година дестилерията преустановява за около седмица производството на опушеното си уиски и преминава към друг цикъл на производство. Подобна практика съществува и при други шотландски дестилерии /при Springbank например/. Именно в такава „нестандартна седмица“, някога в края на 90-те години е бил добит и алкохолът, който виждате под формата на пълнолетен спирт. Уискито е 18-годишно, не е студено филтрирано и носи чутовно алкохолно съдържание – 59,8%. Имам подозрения относно естеството на цвета му, който може би не се дължи единствено на ползваните неколкократно бурета от американски дъб /освен екс-бърбън бъчви е възможно някои от тях да са съхранявали в предходен момент и шери/.
Аромат – нотки ванилия, лимонов сладкиш, банани, мента, сладост, екзотични сушени плодове, тоник, мед, намек за мириса на бинт, печени сладки с мармалад, слаба за градуса спиртност, подправки, лимонена кора, джинджифил, слаба прилика с бяло вино, нюанс на крем от кроасан /шампанско или брюле/, дървесина, спомен за сладки сушени банани и манго, жълти стафиди, пудра захар. С вода – карамел, асоциация с мириса на марля, лимонов бонбон. Вкус – обилна сладост, мед, мента, малц, нотки лимон, лимонена кора, пикантност, слабо цитрусово нагарчане, чили. Отприщва слюноотделянето, нюнас на прах, кайсии и ябълки. С вода – сладникава мандарина, пикантност и свежест. Финал – среден до траен, нотки лимон, лимонена кора, винен нюанс, който отново напомня на бяло вино, свежест, малц, сладост, мента, свежи жълти плодове, пикантност, крем брюле, маслени сладки и зелен тревист мотив. С вода – пипер и слаби танини.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен беше около 170 лв.
В обобщение: неочаквано свеж и пивък за градуса си прочит на Caol Ila, който успя да ме изненада приятно.
