Dark Mode On / Off

Caol Ila 17 y.o. Unpeated single malt whisky, Special Releases 2015


 Беше дъждовен ден, когато реших да заведа 17-годишната Ку Лила /Caol Ila/ на снимачни упражнения – не говоря за непълнолетно момиче-модел, а за уиски от едноименната шотландска дестилерия, позиционирана на остров Айла. Направих го по две причини – първо, защото никога не бях снимал в дъжд и защото не разполагах с красиви кадри на самото уиски, които да внедря в бъдещото му представяне. А както вече може би знаете, обичам да илюстрирам думите си с изображения. Не оставяйте с впечатлението, че съм чакал зимен дъжд – снимките към днешоното уиски представяне, носещо пореден номер 888 в блога Храм на уискито, запечатах в топъл августовски ден, но това не направи задачата ми по-лесна по простата причина, че техниката не бе водоустойчива и се опитвах да бягам между капките – буквално и преносно. И не след дълго се снабдих с така жадуваните снимки и то без жертви от технологично или малцово естество, които се надявам да ви допаднат поне толкова, колкото аз харесах тази неопушена версия на островното уиски.


 Бутилката иначе намерих през декември 2018г. Месецът бе силен откъм малц и тя бе поредното доказателство за това. Малко преди това, в началото на ноември, бях опитал и 18-годишната версия, част от „Специалните версии“ на „Диажио“, която също ми хареса. 17-ката обаче е бутилирана през 2015г., докато пълнолетната версия бе от 2017г. Впечатленията ми за последната са на ваше разположение в блога. Общото между тях е, че са ползвани екс-бърбън бурета за отлежаването на малцовото уиски, което не носи типичния за Айла, а и за Ку Лила опушен облик.


 Липсата му е обяснима с решението на компанията-собственик в кратки периоди от годината да добива неопушено уиски, което да се предлага в къси серии като част от т.нар. „специални версии“ на малцовете на „Диажио“. Не и през 2019г., тъй като в актуалния лист продукти на Caol Ila не са включени, но поне такова бе положението през изминалите години. А подобен ход дава възможност на любопитните да се насладят и да проучат „по-чистия“ характер на малца, без завесата, създавана от ползваните торфени буци, чрез които се суши покълващия ечемик. Действително, това решение е доста разчупено и аз го харесвам, както приветствам и решенията на производители от Спейсайд да произвеждат силно опушени уискита. Но ако питате крайните почитатели на интензивната опушеност, това може и да не получи подобен позитивен отзвук.


 За по-доброто възприятие на облика на Ку Лила в случая спомагат и ползваните екс-бърбън бурета, навярно в комбинация от първо и последващо пълнене. Пресните винени бъчви определено биха доминирали над алкохола, особено при цялостното му отлежаване в тях и може би поради това изборът се е спрял на дъбовите бъчви от бърбън индустрията. А тъй като те са далеч по-евтини от европейския дъб, то това е рефлектирало и върху крайната цена – по спомен платих около 140 лв. за бутилката.


 Уискито навярно не е студено филтрирано. При алкохолно съдържание над 46% мастните съединения на зърното не биха се проявили при охлаждането на напитката, поради което процесът на изкуственото ѝ изстудяване и прекарване през филтри, извършван преди бутилирането, се явява излишен. Да не говорим и за това, че благинката търси вниманието на малко по-запознатите в сферата, които са наясно, че замътването не е нещо страшно – напротив, признак е на качество. Градусът тук е 55,9% и с него са били всички бутилки от партидата. Имам съмнения обаче, че уискито е с подсилен цвят.


 Аромат – експлозия от ванилия, спомен за захаросани сушени екзотични плодове, джинджифил, слаб спомен за мириса на бинт /ехо от ползвания опушен ечемик, оставил следи върху медните казани/, мед, сладко от праскови, масленки с локум с орехи, марципан, орехов блат от сладкиш, спомен за грозде и бяло десертно вино, зрял пъпеш, свежо усещане, което ми напомни на букет с пролетни цветя. По-късно долових и нотки банани и пудра захар. С вода – сладки жълти плодове, грозде и зелена растителност. Вкус – интензивен, пиперливост. Изсмуква влагата от езика и оставя усещане за сухота. Сладост, малц, мед, препечени филии, свежи плодове, нищожен спомен за опушеност /остава скрит зад плодовото усещане/. При следващите отпивания се появи по-силно чувство на дървесност и усещане за трохи в устата. С вода сладост, доминация на пикантността и сладките плодови нотки. Финал – среден, сладникав, но съчетан с намек за цитрусова кора и бадем, лека киселинност, асоциация със свежи жълти и зелени плодове, восък, дървесност и още по-отчетлива пикантност след последващите отпивания. С вода – намек за опушеност, цитрусова кора и слаба сладост.

 Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: платих около 140 лв.

 В обобщение: Айла уиски от друг разряд – свежо, плодово, сладко и „пролетно“.

  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram