Dark Mode On / Off

Dalmore 15 y.o. single malt whisky /old bottling/

 Време е за ревю на емблематично уиски. Казвам емблематично, защото то е разпознаваемо в средите на любителите на малцовите дестилати като профил, така и заради красивия външен вид на бутилката, която аз намирам за доста елегенантна. Според мен визията `и има още една силна черта – етикетът е минималистичен и не загрозява цялата предна част /друг е въпросът, че уискито е с „фалшив“ цвят, т.е. той е подсилен с оцветител карамел Е150а/. Мисля, че мнозина са на мнение, че бутилката е красива, а като такава успява да грабне вниманието на прохождащите малцофили.

 Това обаче е по-старата `и визия. В актуалния `и вариант формата не е променена – единствено изображението на елена и външния вид на етикета са пипнати. В блога преди година и няколко месеца вече ви представих бележките си за Dalmore 15. По спомен уискито ми беше харесало. Сега обаче ще ревюирам напитката от снимката, с която се сдобих благодарение на Васил Диков, с когото разменихме мостри. Васко направи и красивата снимка /и не само нея/, за което му благодаря.

 Споменах, че марката Далмор е разпознаваема и навярно някои от вас са запознати с битието `и. Все пак се намираме в България и уискито като напитка все още не е от красотите, с които се срещаме всеки ден /за разлика от красивите жени и природа/ и затова ще ви представя марката в няколко изречения.  

 Дестилерията е основана през 1839 г. от Александър Матисън в Алнес, в близост до гр. Ивернес. Матисън не бил един от изрядните граждани, тъй като богатството си натрупал чрез търговията с опиум в Азия. Той е бил собственикът на дестилерията, но тя се управлявала от членове на рода Макензи, които я закупили в края на 19-ти век. Функцинирала до 1917г., когато военноморските сили я пригодили за производството на мини. Вследствие на неправилното`и управление от военните избухнал пожар, който засегнал голяма част от целостта`и. Затова Александър Макензи, управляващ я по това време, инициирал съдебни дела срещу виновните. 
 Няколко думи и за рода Макензи. Придобили я през 1886г. и легендата гласи, че един от предците на рода спасил крал Александър Трети по време на лов от побеснял елен. В знак на благодарност, почти като в приказка, кралят му позволил да носи герб с изобразен благороден елен, който пък е отличителната черта на марката Dalmore – стилизираното му изображение може да бъде открито на бутилките с уиски след запупуването на дестилерията от Макензи. 

 През 1960г. Dalmore се обединил с Whyte and Mackay, което довело до увеличение на производствения капацитет. Към семейството на „Whyte and Mackay“ се присъединили още няколко дестилерии, сред които и тази на Jura, а компанията била придобита от индийски собственици /а вече май са филипинци/, в компанията на които мажоритарен дял има алкохолният гигант Diageo. Човекът-символ на марката е Ричард Патерсън, по прякор „Носът“, който от десетилетия полага усилия да развие славата `и в качеството си на мастър-блендър и на неин посланник по света. 

 На осем години Патерсън придружил дядо си в склад за уиски в Глазгоу, където старецът го запалил за идеята. Ричард започва кариерата си като асистент по производството в „A. Giles & Company Whisky Blenders & Brokers“, където той научил изкуството на смесване преди да се присъедини „Whyte & Mackay“, един от водещите производители на Шотландия и дистрибутори на шотландско уиски. Ричард е бивш президент на „The Wine & Spirit“ клуб на Шотландия и на Института  „Wine & Spirits“ в Шотландия. Функциите на главния блендър се свеждат до създаването на нови уискита и Патерсън се справя отлично с тази си задача – през 2001г. създава и т.нар. „‘Cigar Malt“, добил особена популярност сред ценителите на пури /какъвто е и Патерсън/. В дългогодишната си кариера работи и със знаменитости, сред които попада и Барак Обама, за които произвежда индивидуално селектирани уискита. Освен професионалист, Патерсън е и шоумен, който промотира уиски културата по достъпен за широката маса начин. В това може да се убедите сами, гледайки някои от клиповете му в YouTube. 

 15-годишният дестилат е 40-градусов, студено филтриран. Цветът му е подсилен. Отлежава 12 години в бъчви от бърбън, като финалните 3 години прекарва в бъчви от шери аморосо, апостолес и метюзалем /30-годишно шери, отлежало по системата „солера“ и включващо шери педро хименез/. И след толкова много подготовка е време да се насочим към бележките ми.


 Аромат – солидно плодов, като визирам тъмни плодове и сладко от тях, сини сливи, фурми и стафиди, тютюн и кожа, солиден спомен от шери, в някаква степен и мадейра, дървесност, лека пикантност като от канела или черен пипер, кленов сироп, шоколад, боровинки и сладко от тях. С времето тъмните плодове се засилват, като се появи и спомен за крем на торта, състоящ се от сметана с добавено кафе, тирамису, захарен памук, карамелизирани корички от печен плод, като нотките шери се засилват. С вода /само няколко капки/- повече шери, кафе, лешници и лешников сладолед. Вкус – пикантен, канела, малцов, сушени плодове, дървесност, сладост, леко суховат. При второто отпиване още пикантност, както и спомен за танини. С вода – повече сладост, крем брюле/ карамел, горена захар и по-слаба пикантност. Финал – среден, сушени тъмни плодове, пикантност като джинджифил, спомен за мента, сладост, слаба горчивина като от кафе. След второто отпиване повече сладост, като се появи и спомен за сладолед „лешник“. По-късно горчивината се засили, оставяйки спомен за какао и за шоколад с високо негово съдържание, мед след време. С вода – дървесност, по-силна горчивина и пикантност. 
 Оценка: 86/100. Цена: около 100 лв /редакция от юни 2016г: официалната му цена вече гони 120 лв за 0,7 мл./.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram