Dark Mode On / Off

Monkey Shoulder blended malt whisky

 

 Да захванеш уиски блог и той да стане на две години – чудесно усещане! Точно така приятели, вчера блогът за уиски ревюта, дегустации и мнения Храм на уискито имаше кръгла годишнина /не визирам само овалните форми на бутилката от снимката :)/. Струва ми се, че неусетно от хоби настоящият проект се превърна в моя мисия и неизменна част от ежедневието ми, на която всекидневно посвещавам часове. Благодаря ви, че се навъртате тук, че ме четете, че споделяте мнения /а и моите статии/ и че общуваме на приятни теми. Наздраве!

 Да се върнем към днешния ден. По повод вчерашния повод реших да опитам две нови уискита, които в компанията на приятелката ми Яна /нежната половина от проекта/ да „разкостим“, „разнищим“ или казано по-просто да оценим. Така и направихме, като първото уиски за вечерта бе това от снимката – казва се Monkey Shoulder и представлява смес от малцовите дестилати на Glenfiddich, Balvenie и Kininvie. Част е от портофолиото на най-голямата семейна уиски компания в света – тази на фамилията Грантс, която както се досещате е собственик и на марката смесено уиски Grant`s /притежава и още някои други напитки/. Отдавна си го душех и да си призная бях изненадан от приятния бананово-ванилен аромат, който се носеше от гърлото на бутилката. Все не ми оставаше свободно място в чашата да го пробвам и затова поводът бе идеалният момент. Освен това, преди няколко дни прочетох, че това уиски е може би дестилатът с най-бързо растяща слава в баровете по света, тъй като пасва на редица коктейли. Аз обичам уискито си чисто и ще ви го представя в този му вид.

 Името. Наименованието му е странно, наистина. В превод ще рече „маймунско рамо“. На самата бутилка има и три маймуни. Защо е така? Ще ми позволите да отворя кратка скоба – преди време в дестилериите са работили лица, които регулярно са обръщали постлания ечемик на подовете в т.нар. „maltings“ /помещения, в които протича част от процеса на малциране на ечемика – веднъж накиснат във вода, тъй се е разстилал в тях и преди да бъде изсушен на пещите е следвало да бъде обръщан с дървени лопати/. По-късно тази технология по икономически и може би здравословни съображения е изоставена и този етап се провежда в отделни комплекси при участието на машини, въпреки че все още някои дестилерии /Bowmore, Kilchoman, Highland Park, The Balvenie и т.н./ сами малцират част от ечемика си, съотв. ангажират подобен служител. Та, именно в резултат на тази тежка работа, а тя наистина е била доста натоварваща, т.нар. „maltman“ или човекът с дървената лопата e раззивал заболяване, наречено „monkey shoulder“, при което едната му ръка и висяла по-надолу по подобие на маймуна. Тежка и често неблагодарна задача, но все някой е трябвяло да я свърши. От тяхната дейност е вдъхновено името на уискито.

 Както споменах в началото, то е смесено, бленд, но не между малцови и зърнени /царевични или пшенични дестилати/, а само между трите малцови уискита на Грантс. Алкохолът е 40%, цветът е подсилен и е студено филтрирано. Попаднах на информация, че всяка партида се състои от 27 бъчви, съдържащи трите уискита, но ми се струва, че глобалното търсене отдавна е променило пропорциите. Бъчвите по правило са такива от бърбън, но първо пълнене /т.е., това уиски е първото отлежавало в тях след като е бил източен бърбънът/.

 Аромат – мед, зелени ябълки, ванилия, тропически плодове /банани/, джинджифил, силна сладост, сладко от кайсии, парфюмност и свежест, сок зелена ябълка, печен плод, стафиди, карамел, а след време и мирис като от пакетче с подправки. След минути долових и нотка зрели круши, още карамел, а първоначалните зелени нотки придобиват по-жълтеникавоплодов и карамелен нюанс, при който се долавя и спомен за пъпеш и плодови бонбони. С вода – още плодове, свежест и малц. Вкус – солидна сладост, наистина солидна, джинджифилено пикантно, зелените ябълки отново са тук, тревистост, слаба горчивина. При задържане на течността в устата за по-дълго време се долавят по-добре пикантността и горчивината. Масленост. С вода – повече сладост, манго, пикантността спада, още масленост. Финал – среден, маслен, пикантност и плодова свежест, сладост и последваща горчивина. Мед, кайсиеви ядки и горчиви бадеми, дървесност, след второто отпиване спомен като от чили или люта чушка и портокалови корички. С вода – повече горчивина, спомен за грозде и метална нотка, издаваща младост. 
 Оценка: 85/100. Цена: между 40 и 50 лв.

 В обобщение: вкусно уиски, чиято джинджифилено-плодова жилка ми допадна. Не знам как стои в коктейл, но чисто или с малко вода е много приятно. 

5 Comments

  1. Честита годишнина! Колко станаха ревютата вече?
    Наско (WEBG)

    1. Whiskeytemple_Vladimir

      Добра среща, Наско! 🙂 Благодаря!
      Без малко 300.

  2. Страхотни статии, изключително интересни и полезни. Благодаря ти продължавай в същият дух!

    1. Привет!
      Благодаря ти за хубавите думи и се радвам, че написаното от мен буди интерес.
      Поздрави,
      Владо

  3. Здравейте!
    Можете ли да ми препоръчате уйски подобно на Monkey Shoulder?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии