Dark Mode On / Off

Glenmorangie Quinta Ruban 12 y.o. single malt whisky

 В заобикалящите ни празнични дни сме изправени пред трудната задача да устоим на пълните с вкусотии маси. Борбата си e загубена още в началото, тъй като винаги се намира някое кулинарно изкушение, което сломява защитата ни. Но, Коледа е! Сега е идеалното време да се поглезим в уютната домашна атмосферса. И под глезене имам предвид не само ухаещите ястия, но и алкохолните напитки, скрити зад стъклото на бутилката. Такава вкусотия ще ви представя сега – очаквано, става въпрос за уиски, което и преди е било обект на желания и е попадало в чашата ми. За първи път ви го представих преди повече от година и половина. Бях получил от приятел мостра с Glenmorangie 12 Quinta Ruban и си спомням, че силно ме бе впечатлило. 

 По-късно през изминалата година си купих бутилка. Някъде по това време беше. И тъй като не съм от „големите пиячи“, а се „лигавя“ с по няколко грама /така би казал някой/ от нея ми бяха останали около 100-150 мл. Все се канех да я ревюирам повторно, но не се класираше за елиминациите в чашата. За щастие ранната вечер бе по-хладна от деня и след като се прибрах реших да подложа на изпитание сетивата си /и черния си дроб, разбира се/. Отлях 20-тина грама, което е и количеството, което ползвам за стандарт при ревютата си и зачаках. Въпреки че бутилката бе отворена около година реших да дам няколко минути преднина на благинката в чашата, за да видя как ще се комбинира с въздуха /точно така, уискито опитвам след година и мога да кажа, че не само че не е загубило красотата си, а напротив – станало е още по-добро/. Колко точно ми хареса ще разберете в края на статията, а сега е време да влезем в часа по история на марката Гленморанджи.



 Дестилерията се намира в района Хайлендс в Шотландия и името `и в превод означава „Долината на спокойствието“. Преди да бъде пригодена за дестилиране на уиски Гленморанджи е произвеждала бира. Източници сочат, че това се е случвало около век преди официалното `и снабдяване с лиценз за производство на уиски от 1843г., получен от Александър Матесън. В началото медните казани били втора ръка – Матесън закупил два, които преди това се използвали за производство на джин, но след като бизнесът потръгнал били добавени още. През 1887г. била основана Glenmorangie Distillery Company Ltd и дестилерията била изградена повторно. Във времето около Първата световна война била закупена от фамилията Макдоналд, която я управлявала в следващите около 90 години, в т.ч. и във времето на Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим, и Втората световна война. Мирният период донесъл шанс за успех и благоденствие, и броят на казаните бил увеличен /твърди се, че са най-високите в Шотландия, заедно с тези на Брухлади/. Гленморанджи черпи вода от извора Tarlogie Springs. Именно във времето на следвоенен икономически бум и развитие, хората от дестилерията решили да се подсигурят от евентуално неблагоприятно въздействие върху водния си източник и закупили няколко квадратни километра около него. В началото на 21-ви век компанията била придобита от Louis Vuitton-Moet-Hennessy, които закупили и дестлилерията на Ardbeg. Под тяхно ръководство Гленморанджи пуснала на пазара различни дестилати с винени финиши. Всъщност, такава политика компанията е практикувала още от началото на 90-те години, когато Dr. Bill Lumsden / Бил Лумсден – основният технолог и движеща сила в днешно време в Гленморанджи/ се присъединил към дестилерията и започнал да експериментира с т.нар. „двойно стареене или отлежаване“ /double maturation/ и включването на по-нестандартни винени бъчви в процеса. Основната част от малцовото производство се предлага като едномалцово уиски. Има обаче и процент, който се заделя за бленд /смесените уискита/ като Highland Queen. И за финал. По време на организираното от Optimist 1 събитие се разговорих с Ян Брекерс, който е глобалният посланник на Douglas Laing – бутилировач, който купува бъчви с уиски, с правото да ги държи и пусне на пазара, когато и както намери за добре. Та, той спомена, че имат проблеми с уискитата на Glenmorangie и затова не ги купуват, за да ги включат в някои от сериите /Provenance, Old Particular, Old malt cask и т.н./. Не само с тази марки, разбира се. Спомена и други популярни. Проблемът бил, че производителите добавяли друго уиски, което пречи закупеното количество да се предложи от бутилировача като едномалцов дестилат с означение на дестилерията производител. И докато подготвях тази статия попаднах на иформация в този смисъл, че в подобни случаи от Гленморанджи добавяли в бъчвите си уиски от бившата тяхна дестилерия Glen Moray /смесеното уиски се нарича Westport/.

 Не знам какво бяха сложили в моята бутилка, но от гърлото `и се носеше чудесна шоколадово-кафяна миризма. Всъщност, знам какво бяха напълнили. Представете си стандартното 10-годишно Гленморанджи, отлежаващо в бъчви от бърбън, да прекара още две години в бъчви от подсиленото вино fine ruby port /младото и свежо порто/. Премахнете досадния процес на студена филтрация и получавате 46-градусовия елексир от снимката, за който имам подозрения, че е с подсилен цвят. 


 Толкова от мен – останалото идва от заложеното в уискито. 

 Аромат – стафиди, червени плодове, киснати в алкохол, розов цвят, локум, сладко от червени плодове, спомен за шери с неговите тъмни нотки, сладост, канела и индийско орехче, дървесност, шоколад, череши, спомен за бърбън, сладкиш с кафе, чудесен плодов микс, към който добавям и мента, сини сливи и доза спиртност. Ванилов крем с кафе и малини и ягоди, нотка „шкаф“, ванилов крем с цитрус /мандарини и портокал/, нар, боровинки и коледен щолен. С вода – спомен за шери и дървесност, плодови бонбони, спомен за портото, билки и сок касис. Вкус – сладост, червени плодове, пикантност като от джинджифил, като след време преминава в „чили“, спомен за танините /не толкова като горчивина, а като усещане като от вино“/. Отприщва слюнката, сладко от червени плодове, масленост. При втората глътка повече пикантност и сладост, както и дървесност. С вода – сладост, локум и свежи червени плодове. Финал – траен, сушени плодове, става и сладост, сгряваща пикантност и щипка мента, масленост, доза свежест, нищожна горчивина. Мед и сладко от червените плодове. По-късно плодова дъвка, ментова свежест, съчетана с маслено-плодовата бомба. С вода – повече горчивина, заменена бързо от плодовата сладост, нотки мед и масло. Пикантността спада.
 
 Оценка: 90/100. Цена: около 80-90 лв.

 В обобщение: чудесно уиски, предлагащо баланс между плодова сладост и пикантност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram