Whiskeytemple_Vladimir 
Не знам как е прието да се посрещне понеделник сутрин, но аз се събудих с мисълта, че трябва да завърша започнатото вчера и да ви преставя бележките си за поредното ново уиски за страниците на блога Храм на уискито. Не ме разбирайте непраилно – понеделник често и при мен започва сънливо и трудно, но няколкото дни между Коледа и Нова година си отпуснах за свободни и това позволи още от около 03.00 часа да започна да мисля за любимата напитка /сънят дойде трудно и за да се приспя започнах да определям на ум задачите си за деня, а замислях и интересна за мен покупка/. И ето че първата задача бе да ви представя впечатленията си от Dewar`s 12 y.o. blended whisky /възможно е да попаднете на друга визия на бутилката – това от снимката е актуалният „наследник“/.
Предходните ни срещи с марката се изразяваха в ревюта на Dewar`s White Label и Dewar`s 18 y.o. Founders Reserve, което ме впечатли особено силно. Сега ще си поговорим за по-младото, 12-годишно смесено уиски, което вече се предлага в нова визия, която признавам не ми допада. Уискито е 40-градусово и включва неопределен брой зърнени /царевични/ уискита и също толкова мистериозен брой малцови дестилати /Abereldy и Aultmore навярно/. Цветът на течността е подсилен с натурален карамел Е150а и е студено филтрирана. Всичко това подсказва, че пред мен стоеше едно по-масово уиски, чиято мисия е да достигне до по-широк кръг клиенти, което се подсказва и от ниската му цена – ако не бъркам бутилката се предлага за около 40 лв /може би малко отгоре/. Но както някои не обичат да съдят книгата по корицата, то и аз не бих си позволил да зачеркна дадено уиски само заради производствените му особености, без да съм натопил любопитния си нос в гърлото на чашата.
Какво можем да си кажем за марката Дюарс /Dewar`s не е името на дестилерия, а марка предлагаща редица смесени, бленд уискита/? Към днешна дата е собственост на Бакарди /Bacardi/ и e най-продаваният шотландски бленд в САЩ /и сред петте най-търсени в световен мащаб/. Историята на Дюарс започва пред 19-ти век, когато Джон Дюар /търговец на спиртни напитки/ полага началото на марката. Дюар продавал бленд уиски със своето име, което постепенно придобило популярност в баровете и хотелите. По-късно бизнесът бил подхванат от синовете му, под чието ръководство в края на 19-ти век бил представен и блендът „White Label“. Пазарът се разрастнал и освен Англия обхванал и САЩ. Партиди от това уиски „захранили“ и Белия дом, където тогавашния американски президент Бенджамин Харисън се радвал на пратките от Европа, заобиколен от томове книги и история. Уискито се радвало на популярност и на Острова, където фамилията Дюарс придобила собствеността върху още пет дестилерии, сред които Aberfeldy, Royal Brackla и Aultmore /собственост вече на Бакарди/. Освен това един от синовете Дюар бил възнаграден с рицарско звание от крал Едуард Шести. През идните години собствеността върху компанията се сменила няколко пъти, като контролът преминал през Distillers Company, Guinness, Diageo и за финал – Bacardi. Сред гамата продукти се открояват Dewar`s 12, Dewar`s 18 y.o. и Dewar`s Signature.
Ето че дойде и ред на любимата ми част от ревютата, връщащи ми спомена от опитаното уиски – дегустационните ми бележки.
Аромат – ванилов крем, кожа, тропически плодове /манго/, обилна доза мед, сладост и пикантност, далечен спомен за опушеност, но наистина изключиелно слаб, подправки /дори и ким/, спиртност, което е разбираемо – бутилката бе току-що отворена. Печени ябълки, карамел. С времето нотката мед се засили, появи се и спомен за тютюн, флоралност и далечна асоциация с тъмни сливи. Вкус – свежи ябълки, приятна пикантност, силна сладост и силно медено присъствие, палачинки и масленост, спомен за мента по езика, а след време още пикантност и може би щипка опушеност /появи се за кратко/. Финал – среден, масленост и мед, нищожна мимолетна горчивина, приятната пикантност отново се появи, силна сладост, ябълки, тревистост /дори зелено зеле/, а след време още свежест и сладост.
Оценка: около 84/100. Знаете, че при току-що отворена бутилка не давам конкретна оценка. Цена: около 45 лв.
В обобщение: свежо и приятно смесено уиски, което носи силна медена сладост и вкусна пикантност.
Предходните ни срещи с марката се изразяваха в ревюта на Dewar`s White Label и Dewar`s 18 y.o. Founders Reserve, което ме впечатли особено силно. Сега ще си поговорим за по-младото, 12-годишно смесено уиски, което вече се предлага в нова визия, която признавам не ми допада. Уискито е 40-градусово и включва неопределен брой зърнени /царевични/ уискита и също толкова мистериозен брой малцови дестилати /Abereldy и Aultmore навярно/. Цветът на течността е подсилен с натурален карамел Е150а и е студено филтрирана. Всичко това подсказва, че пред мен стоеше едно по-масово уиски, чиято мисия е да достигне до по-широк кръг клиенти, което се подсказва и от ниската му цена – ако не бъркам бутилката се предлага за около 40 лв /може би малко отгоре/. Но както някои не обичат да съдят книгата по корицата, то и аз не бих си позволил да зачеркна дадено уиски само заради производствените му особености, без да съм натопил любопитния си нос в гърлото на чашата.
Какво можем да си кажем за марката Дюарс /Dewar`s не е името на дестилерия, а марка предлагаща редица смесени, бленд уискита/? Към днешна дата е собственост на Бакарди /Bacardi/ и e най-продаваният шотландски бленд в САЩ /и сред петте най-търсени в световен мащаб/. Историята на Дюарс започва пред 19-ти век, когато Джон Дюар /търговец на спиртни напитки/ полага началото на марката. Дюар продавал бленд уиски със своето име, което постепенно придобило популярност в баровете и хотелите. По-късно бизнесът бил подхванат от синовете му, под чието ръководство в края на 19-ти век бил представен и блендът „White Label“. Пазарът се разрастнал и освен Англия обхванал и САЩ. Партиди от това уиски „захранили“ и Белия дом, където тогавашния американски президент Бенджамин Харисън се радвал на пратките от Европа, заобиколен от томове книги и история. Уискито се радвало на популярност и на Острова, където фамилията Дюарс придобила собствеността върху още пет дестилерии, сред които Aberfeldy, Royal Brackla и Aultmore /собственост вече на Бакарди/. Освен това един от синовете Дюар бил възнаграден с рицарско звание от крал Едуард Шести. През идните години собствеността върху компанията се сменила няколко пъти, като контролът преминал през Distillers Company, Guinness, Diageo и за финал – Bacardi. Сред гамата продукти се открояват Dewar`s 12, Dewar`s 18 y.o. и Dewar`s Signature.
Ето че дойде и ред на любимата ми част от ревютата, връщащи ми спомена от опитаното уиски – дегустационните ми бележки.
Аромат – ванилов крем, кожа, тропически плодове /манго/, обилна доза мед, сладост и пикантност, далечен спомен за опушеност, но наистина изключиелно слаб, подправки /дори и ким/, спиртност, което е разбираемо – бутилката бе току-що отворена. Печени ябълки, карамел. С времето нотката мед се засили, появи се и спомен за тютюн, флоралност и далечна асоциация с тъмни сливи. Вкус – свежи ябълки, приятна пикантност, силна сладост и силно медено присъствие, палачинки и масленост, спомен за мента по езика, а след време още пикантност и може би щипка опушеност /появи се за кратко/. Финал – среден, масленост и мед, нищожна мимолетна горчивина, приятната пикантност отново се появи, силна сладост, ябълки, тревистост /дори зелено зеле/, а след време още свежест и сладост.
Оценка: около 84/100. Знаете, че при току-що отворена бутилка не давам конкретна оценка. Цена: около 45 лв.
В обобщение: свежо и приятно смесено уиски, което носи силна медена сладост и вкусна пикантност.
