В навечерието на Коледа и във втория зимен ден бе редно да опитам нещо по-интересно и тематично /напук на пролетното време, което като че ли „убива“ празничния дух/ . Портото винаги е вариант, но реших да бъде уиски. Затова реших да се спра на може би изглеждащото най-тематично, а именно 8-годишното смесено уиски на Белс, поднесено в порцеланов декантер, изрисуван красиво, пуснат на пазара, за да отбележи далечната Коледа на 1997г. Всъщност, от компанията имат практиката да пускат всяка година подобни стари уискита /на фона на стандартния Bell`s, който е по-млад/, в които затварят някои по-интересни блендове – компанията е собственост на алкохолния гигант Diageo за производството на продуктите `и се ползват част от малцовите дестилати, които можем да открием и в Johnnie Walker. Порцелановите красоти носят и по-висока цена поради факта, че сериите са красиви и са по-ограничени като обем. Тази от 1997-а е включвала 50 хиляди бутилки.
Историята на марката Bell`s може да проследим до 50-те години на 19-ти век, когато Артър Бел /господинът от етикета на стандартния Белс/ започвал да смесва, блендира закупувани от него уискита и да ги предлага от свое име. Към него се присъединили и синовете му – Артър и Робърт, като била основана компанията Arthur Bell & Sons. В края на века славата на уискито се носела из цяла Шотландия, а постепенно се пренесла и към САЩ, където отмяната на Сухия режим довела до изключителен „глад“ за алкохол. Родът Бел вече се позамогнал и през 30-те години на 20-ти век закупили дестилериите на Blair Athol, Dufftown и Inchgower, с идеята да бъдат ползвани за производството на малцовия компонент на уискито Белс. В края на 50-те години Белс вече била наложена марка и се изнасяла за над 130 страни. През 70-те години станала най-продаваното уиски в Шотландия, като тенденцията на засилено търсене продължила и през 80-те години. През 1985г. компанията била придобита от Guinness за около 520 млн. долара, което само по себе си показва колко солидна е била. По-късно Guinness се слял с няколко други компании, за да се стигне до актуалния му правоприемник Diageo. И за финал, пиейки Bell`s ние несъзнателно консумираме и млади малцови уискита на Blair Athol, Dufftown, Inchgower, Glenkinchie и Caol Ila /поне така твърди Уикипедия/. С други думи, пием малцово уиски от Спейсайд, Лоуленд и о-в Айла.
Уискито от снимката е 8-годишно / т.е. всеки зърнен и малцов компонент в него е на тази възраст/ и е 40-градусово.
Аромат – свежи плодове, сладост, кайсии, сладко от червени плодове, сушени захаросани ананасови шайби, захарен памук, тревистост, анасон, слабо пикантен, карамел, домашен шоколадов крем, течен шоколад, тютюн, дървесност. Вкус – слабо пикантен, череши, свежа тревиста нотка, кайсии и сладост, масленост, спомен за бърбън, ванилия, ябълки и нищожна опушеност. След време повече пикантност и горчивина. Финал – среден, маслен, сладък, в началото слабо горчив, като след време и под влиянието на въздуха горчивината се засилва и бих я оприличил на тази от ципата на грейпфрут, плодов – жълти плодове, череши, ментово усещане, локум и метална нотка, както и смляни орехи.
Оценка: 84,5/100. Цена: както споменах, всяка година се пускат на пазара подобни вариации с различни цени. Срещал съм такива между 100 и 250 лв.
Оценка: 84,5/100. Цена: както споменах, всяка година се пускат на пазара подобни вариации с различни цени. Срещал съм такива между 100 и 250 лв.