Whiskeytemple_Vladimir 
Изминалите няколко дни предложиха не много приятни емоции, като освен лошото време визирам и някои други неприятности. За сметка на това, вчерашният топъл октомврийски ден, събота при това, позволи на нас /момчето и момичето зад Храма на уискито/ да спретнем една кратка импровизирана фотосесия с петте уискита, които ще представя на 07.10.2015г. в Шумен, по време на четвъртото уиски дегустационно събитие. И освен че ги поснимахме решихме и да ги отворим, за да подишат въздух … Добре де, отдавна им точехме чаши и отброявахме момента, в който ще им се насладим. И имаше защо – всяко едно бе подбрано заради наличието на известен период на съзряване във винени бъчви, под какъвто надслов ще премине и уиски дегустацията. Бележките си за всяко едно ще представя поотделно, като в бъдеще ще ви запозная и с повторното им ревю, за да разберем как са се променили под въздействието на въздуха.
Началото поставя едно ново едномалцово шотландско уиски /ново за пазара, ново и като марка за блога/ – това е Tullibardine Burgundy cask finish single malt whisky. С думи български – уиски на дестилерията Тюлибардин, без означение на години, но пък финиширало стареенето си в бъчви от бургундско вино. Дестилерията се появява за първи път в блога и е редно да я представя по-подробно.
Въпреки че на кутиите с уиски от Тюлибардин, или на рекламни материали свързани с марката, може да откриете почти средновековна година /1488г., ако не се лъжа/ това не е тази на основаването на дестилерията. Говори се, че на мястото на модерната сграда преди около седем века имало пивоварна, през която минал английски крал и се почерпил с пиво. И за да придадат щипка величие и аристократизъм на уискито собствениците на дестилерията се позовават на далечната година, сочейки колко стари са традициите в производството на алкохол в района. Иначе дестилерията е основана през 1947г., а спирт потича през 1949г., от Уилям Еванс и К.Барнет – напълно резонно е тези имена да не ви говорят нищо, както и на мен. През 1953г. била продадена на уиски търговците от Броуди Хепбърн от Глазгоу. Те били придобити от компанията Invergordon в началото на 70-те години. Броят на казаните бил увеличен. 90-те години донесли нов управленски полъх – Invergordon били закупени от собствениците на Dalmore, Whyte & Mackay. В навечерието на новия век те затворили дестилерията на Тюлибардин /около 95-а година/. Сменили се господарите за пореден път и производството било възобновено през 2003г. За да разнообразят редиците хората от Tullibardine Distillery Ltd. предложили на пазара и някои винени финиши. През 2011г. френската компания Picard Vins & Spiritueux, занимаваща се основно с винопроизводство, закупила дестилерията. Това пък дало възможност иначе младото уиски на Тюлибардин да бъде съчетавано с различни винени бъчви. Инвестициите довели и до завишен производствен обем, гравитиращ около 2 млн. литра, като на пазара били пуснати дестилати с финиш в бъчви от сотерн, порто, шери и бургундско вино, като и 25-годишен Тюлибардин. И така до днес.
Уискито, което представям днес е именно с винен финиш. След неизвестен период, прекаран в бъчви от американски дъб, благинката е преместена в бъчви от бургундско вино от Шато де Шасан Монтраше /ако не бъркам името му/. Течността е 43-градусова, навярно е студено филтрирана и предполагам е с подсилен цвят. Няма означение в противен смисъл на етикета.
Аромат – фурми, спомен за тъмен плод, подправки, сладост, слаба парфюмност /младост?/. Тъмните плодове бих оприличил със смес от касис, нар, боровинки и къпини. С времето сладостта се засили, като плодовата нотка ми напомни и на популярните сокове „мултивитамин“. Долових и спомен за кедрови ядки, сладка варена царевица и спомен за мляко/ сметана. Вкус – нежен, свеж, плодов, сладникав, слаб спомен за ябълки и пъпеш. Слабо пикантен. Финал – слаба спиртност, карамелизиран плод, захарно петле, тъмни плодове, маслен, със средна продължителност.
Цена: около 70 лв. Оценка: ще я дам при последващото ревю – засега гравитира около средата на скалата между 80 и 90 точки.
Цена: около 70 лв. Оценка: ще я дам при последващото ревю – засега гравитира около средата на скалата между 80 и 90 точки.
В обобщение: интересно уиски, което съветвам да не разреждате с вода. Тъй като го дегустирахме веднага след отварянето му ми се струва, че му/ ми е необходимо повече време, след което да изкажа по-пълно становище.
