Dark Mode On / Off

AnCnoc 16 y.o. single malt whisky

 Време е за ревю на непознато уиски от непозната дестилерия! Тези моменти носят истинско удоволствие, тъй като за първи път се докосвам до напитка, чийто профил все още ми е чужд. Доволно потривайки ръце, мъчейки се да ги стопля от подранилата полу-зима навън, пристъпвам към нищенето, разконспирирането на темата „AnCnoc“, на български „Анок или Анък“, и в частност на AnCnoc 16 y.o. single malt whisky. И тъй като това е първи досег с продукт на Анок ще нахвърля няколко изречения с фактология, както бих нахвърлял цепеници в бумтящата камина.

  Анок е марка, която може да обърква. Колкото и да е странно, името AnCnoc, положено гордо на етикета не обозначава името на самата дестилерия, както сме свикнали. Всъщност, уискито Анок се произвежда в шотландската дестилерия Knockdhu /Нокду, Нокдо или Нокдю – все ще ви разберат/. Същата е основана през 1893г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението „Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и пред 1894г. производството стартирало. Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“ било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни и през период от 30-те години. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г. Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от Inver House Distillers, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“. През 2001г. компанията Pacific Spirits, чиито собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупила компанията Inver House за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.

 След толкова лавиране из имената се чувствам като заблудил се скиор по време на гигантски слалом. Затова, преди още някой да е сменил името на дестилерията/ продуктите `и, ви предлагам да ви изложа бележките си. Deal? 🙂

 Уискито е 46-градусово, не е студено филтрирано, може би е съвсем слабо „оцветено“ /въпреки че е доста светло е възможно да е добавен оцветител карамел Е150а/. Благинката е 16-годишна, като е отлежавала изцяло в бърбън бъчви /предполагам използвани поне веднъж за отлежаване на шотландско уиски/.

 Аромат – свеж, свежи плодови нюанси – зелени и жълти ябълки, но не печени, ананас, слабо манго, зелен пъпеш и портокал, плодова салата. Мирисът е тревист, флорален, носещ спомен за слаб мед, дървесност, кожа, джинджифил, сладост. Постепенно се засили споменът за ябълките. Няма следи от торф – Нокду по правило не сушат ечемика си с торфени огньове, макар и да има изключения. Мирисът бе силен, не спиртен, по-скоро пикантен – представете си пакетче с подправки. Долових и нотка сметанов крем и сладко от кайсии. С времето мирисът стана още по-плодов, като се засили споменът за сладко от кайсии. Тъй като уискито бе 46-градусово му добавих малко вода. След нея при аромата се открои по-силна ябълкова нотка, като уханието стана някак по-остро, дървесно и пикантно. Вкус – суховат, пикантен, слабо горчив, сладникав, плодов /микс от свежи плодове с канела/, дървесен. С времето се засили пикантността, като зад нея прозира още сладост. С вода –  засили се горчивината. Финал – сух, пикантен, сладък след  време, плодово-меден. Плодовите нотки са тук, както и сладостта, но изчезват сравнително бързо. С вода – отново повече горчивина.

 Оценка: 84,5/100. Цена: около 90 – 100 лв.

 В обобщение: уиски, с приятен плодов мирис. При вкуса и послевкуса обаче нещо ми се стори „непълно“, „недовършено“. Ароматът създава по-високи очаквания, които останалите компоненти от профила му не покриват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram