Dark Mode On / Off

The Glenlivet Founder`s Reserve single malt whisky


 Отново настана време за творене, писане искам да кажа, като вдъхновението ми се дължи на новото уиски от Гленливет, което много скоро ще се появи по рафтовете в по-големите магазини, заменяйки познатия The Glenlivet 12 y.o. single malt whisky. За тази смяна в отбора на „Гладко стичащия се“ се говори и пише отдавна из западните сайтове и блогове, като голяма част от статиите носеха негативен заряд. Прината – хората свикнаха с вкуса на Glenlivet 12 и се противят срещу промяната. Четейки подобни крайни статии човек би останал с впечатлението, че: първо, пишещите пият само 12-годишният дестилат и то вместо вода, без която съществуването им е невъзможно и второ, че новото уиски със синия етикет от снимката е ужасно. А то определено не е такова. Подробностите идват след малко, но преди това „кинопреглед“ – факти около дестилерията и марката.

 До днешна дата в блога самотно битуваше само едно ревю на уиски от Гленливет – това на The Glenlivet 15 y.o. French Oak single malt whisky, което писах преди повече от година и половина. Отдавна бях планувал по-задълбочен прочит на творчеството на наследниците на мистър Смит, но все не ми достигаше време. Затова скоро очаквайте още няколко статии, посветени на дестилати от най-продаваното малцово уиски в Света за 2014г.

 То, уискито имам предвид, произлиза от една от емблематичните шотландски дестилерии, основана през далечната 1824г. от Джорд Смит в района Спейсайд в Шотландия. Дестилерията възниква година след Акцизния акт от 1823г., благоприятстващ законното производство на уиски. До преди него данъчната ставка се изчислявала по неприемлив за мнозина начин /ако не бъркам като налог върху големината на медните казани/ и тъй като те не желаели да спонсорират излишно Короната в Лондон, започнали да дестилират алкохол по тъмни доби и на недостъпни за бирниците места, след което тайно го предлагали на съселяните/ съгражданите си. Заради това станали известни и като „контрабандисти“ – явно „контрабандата ограбва“. В повечето случаи алкохолът бил на ниво и пиещите не се притеснявали за произхода му. Вместо това, притеснението оставало за акцизните органи, натоварени с пълненето на кралската хазна, изпитваща остра нужда от средства особено около войните с Наполеон. И ето че обстановката се променила. Дукът на Гордън притежавал земи в района на Спейсайд, върху които също функционирали незаконни казани. Дукът разбрал, че е време за промяна и станал един от радетелите за облекчаване на реда по регистриране, лицензиране на производител и по изчисляване на налога. Близък до него бил именно Джордж Смит, който дукът убедил да постави началото на законно производство, което спокойно може впоследствие да бъде предлагано из кръчми, хотели и бакалии. И чудото се случило – Смит започнал да добива спирт/ уиски, без да се налага да се крие и бяга. Справял се добре и скоро славата на продукцията му се разнесла. Много хора му завиждали за това или пък се вдъхновявали от делото му. Едните се мъчели да спъват дейността му чрез заплахи и ментета, докато другите видяли, че „слънцето не гори, а само топли“ и също се сдобили с лиценз. А търсенето на уиски от Гленливет се увеличило – към 60-те години на 19-ти век дестилерията била разширена, като именно тогава придобива голяма част от актуалния си архитектурен облик. Близката железница също спомогнала за разнасянето на славата `и. Показателно за качествата на уискито била и често срещаната за времето практика други производители да добавят към името си това на Glenlivet /в превод “ Долината на гладостичащият се“/ – уж заради обощаващото географско означение. Последвали редица съдебни битки, чиято цел била да се ограничи тази практика /сведена до дестилериите в долината на р. Ливет/, като в полза на дестилерията на мистър Смит било отсъдено правото да означават марката си като THE Glenlivet. Последвали размирните години на 20-ти век, през които не само, че славата на бранда се запазила, но и покорила и далечна Америка /САЩ/, превърнала се в пазар N 1 за продукцията `и и до момента. Единственият период на затишие и покой бил военният, след който производството отново закипяло. През 50-те години The Glenlivet се обединила с дестилерията на Glen Grant, като по-късно към тях се присъединили и компанията Хил Томпсън и дестилерията на Longmorn. Заформил се силен съюз, наречен The Glenlivet Distillers Ltd. В края на 70-те години канадците от Seagram закупили обединението, самите те били придобити по-късном от алкохолния гигант Перно Рикар. И така и до днес, когато годишното производство надвишава 10 млн. литра спирт/ алкохол годишно. 

 Уау! Доста фактология се събра. Ще ми се да поговоря и за уискито от снимката, което приятелите от Перно Рикар България ми предоставиха за ревю, правейки ме един от първите в България, който го пробва преди пазарния дебют, за което им благодаря. Та, дестилатът е 40-градусов, студено филтриран и с подсилен цвят, което е жалко. Предполагам, че за отлежаване са ползвани предимно бъчви от бърбън второ и последващо пълнене. Уискито няма посочена възраст, като предполагам, че е 7-9-годишно. 

 Аромат – свежи плодове, обилно количество ябълки, круши, нектарини, ананас и мед, банани като от десерт Корни, ванилов сладолед с бананов топинг и парчета банани, сушени подправки, тревисти мотиви. Долових и слаба спиртна нотка, парфюмност и флоралност, както и странното усещане, че подобен профил, макар и по-слабо изразен долових и в смесеното уиски Stewarts Cream of the barley blended whisky, чието ревю също е налично в блога. Открих още спомен за бонбони „кръц-кръц“, както и плодови смучащи бонбони, нотка ацетон, сладост и спомен за бърбън. По-късно се появи и лимонова нотка, която ми напомни за мириса на вкусните вафли Свежест, които май вече не се предлагат. Долових още дървесност, спомен за мента и анасон /следи от флоралността/. С вода – още плодове, но моят съвет е да го консумирате чисто. Вкус – мазен, плътен, също свежо плодов, медено сладък, отново носещ спомнен за зрели плодове, доминирани от банан и праскови. Постепенно се отключи и слаба горчивина и почти нищожна пикантност и плодов сладкиш от типа на щрудела. С вода – някак се обезличи. Може би съм добавил повечко за тези 40%. Финал – среден, сгряващ, пикантен, в началото по-горчив като от горчиви бадеми /марципан/, но постепенно сладостта се засилва. Оставя спомен за плодове / круши и фреш от круши/, мед, масло и ванилия. С вода – нотки сушени плодове, лешници и горчивина.
 Оценка: тъй като базирам ревюто си на впечатления, формирани веднага след отваряне на бутилката няма да поставя конкретно изражение. Засега се колебая в диапазона 81-84,5/100. 
 Цена: предполагам, че ще гравитира около 50 лв.

 В обобщение: тъй като не съм закърмен с The Glenlivet 12, а не съм го пробвал отдавна /скоро очаквайте представянето му/ не знам дали това уиски е по-добро от него. Знам само, че ролята му е да бъде входно ниво в гамата на Гленливет и да въвежда непознатите с вкуса на малцовите уискита. И според мен то се справя добре със задачата си. Да, може би не е най-комплексното, най-богатото уиски, но пък е добре балансирано и създадено с идеята да се хареса на по-широк кръг купувачи. Казано накратко – хареса ми



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram