Whiskeytemple_Vladimir 
Преди малко повече от седмица организирахме четвъртата уиски дегустация в Шумен, на която представих 5 чудесни едномалцови уискита, а вече планирах и петата. Любов – какво да се прави! Сега обаче няма да ви говоря за тях конкретно. Ще ми се да изложа в няколко точки какви са ползите от посещенията на подобни събития. Не визирам само тези, на които Храмът на уискито е домакин, а уиски дегустациите като нова форма на интелектуално, социално събитие, провеждани от колеги и в дреугите градове. Често ме питат дали присъстващите трябва да разполагат с определен набор от знания или уиски култура, за да присъстват на подобен род мерориятие. Други пък не са наясно с организацията и реда за провеждането му. За тези неща искам да поговорим в следващите редове.
1. Какво трябва да знам за уискито преди да заявя участие в уиски клас, уиски мастърклас или уиски дегустация? Има ли някакъв „ценз“?
Отговорът е категоиричен и ясен: Не! Всеки от вас, приятели, независимо колко вещ е по темата може да присъства на подобно разпускащо събитие. Какво се изисква от вас? Единствено да носите доброто си настроение и да сте готови да забравите за проблемите и ежедневието си за час или два. Тъй като се консумира алкохол пълнолетието е задължително условие. На събитията не се “ изпитва“, неьзависимо че ги обозначаваме като „клас“, не се пускат контролни, не се теглят въпроси от конспект. Това, което се случва е, че в определения час местата се заемат /обикновено дегустациите се провеждат в заведения и участващите се настаняват удобно или ако мястото, отредено за събитието е голяма зала, хората застават до високите маси, които предварително са подготвени от организаторите/ и се благия глас на домакина да постави началото. След което гостите се приветстват с добре дошли и ако водещият е добър в това, което прави, печели вниманието им за следващите минути. Представят се марките, излагат се интересни факти за историята им и се преминава към първото уиски, което следва да бъде опитано. Лекторът го презентира по възможност обективно и безпристрастно и го отпива /ако лекторът работи за определен вносител или дестилерия обективността почти винаги отстъпва пред рекламата/. Най-често присъстващите са го опитали преди него. Коментират се цвета, аромата, вкуса и финала в развитието на уискито. Хубавото на подобен род дегустации е възможността за дискутиране. Аз я приветствам по време на моите класове. Колкото и притеснени да са някои от гостите след първото уиски това им настроение отстъпва пред завладяващата ги приятна емоция. Отстрани забелязвам как хората започват да дискутират помежду си.
2. Трябва ли да носим нещо със себе си?
Не! Всичко е предварително подготвено. Уискито е разлято в чашите /между 20 и 30 гр./, поставени са бутилки с минерална вода и лъжички, с които да се добавят капки към уискито. Ако някой желае би могъл да си носи лист и химикал, за да си отразява впечатленията от дестилатите. На по-големи събития, фестовете напр., понякога се осигуряват от организаторите.
Излъгах – трябва да носите усмивката си.:-)
3. Колко струва подобно удоволствие? Струва ли си?
Да, струва си. Поне на тези, на които съм присъствал /като домакин или гост/. Входът за присъствие варира в зависимост от мащаба на събитието и най-вече от видовете и броят на дегустираните напитки. Организираните от мен сбирки струват между 20 и 25лв. Други колеги определят по-високи или по-ниски цени. Истината е, че провеждането на подобна дегустация изисква не само време, но и доста средства. Освен набавянето на дестилатите сред разходите се открояват такива като наем на помещение, чаши /ако домакините не ги притежават, разбира се/ и фотограф. Да не забравяме, че лекторът отделя и от времето си, за да се подготви и за да презентира, да проведе една наистина добра среща. Безплатен труд няма. И за да не останете с погрешното впечатление, че провеждащият дегустацията в крайна сметка трупа голяма печалба ще вметна, че от собствения си опит знам, че разходите винаги или почти винаги надвишават приходите. Причината да се провеждат уиски класове, основната за мен, е да се популяризира уиски културата и да се срещна с повече готини хора.
Чувал съм някой да казва, че за парите, които би платил за вход би си купил бутилка от уиски /сещате се какво уиски може да се намери за 20-25 лв/ или пък че в заведение би консумирал няколко „големи“ уискита с мезе. Разбирам, че не всеки в България може регулярно да заделя средства за разходи извън най-належащите, но ми се струва, че мизата за участие е поносима. Срещу нея присъстващите получават: няколко интересни напитки, които често не могат да се опитат в заведение наблизо или пък там са пределно скъпи; възможността да се опита нещо, което като бутилка струва немалко и ако се купи насляпо, без да бъде опитана, може да донесе разочарование /моят принцип е „Пробвай преди да купиш!“/ и ненужно финансово разочарование; приятна атмосфера и възможност за комуникация с доста читави хора, в т.ч. и хора, от които може да се научи много.
4. По-горе споменах усмивката като условие за присъствие.
Уиски дегустациите са замислени освен като тестови полигон и като място, на което се отдаваме на емоция, различна от сивото всекидневие. Идеята е не да се напрягаме с обсъждане на злободневни теми, а да се забавляваме. Да не се вземем насериозно, но и да не ставаме за смях. По време на класа се опитват дестилати в ограничено количество – не защото организаторите са скръндзи, а защото сме се събрали да опитваме уиски /имайте предвид, че повечето от напитките носят висок алкохолен градус/. Всеки може да се напие. Това не изисква умение. Събрали сме се да се насладим на момента, ценейки многото изминали години, през които майсторите производители са вложили усилията си в съответния продукт. Опознавайки го в приятната приятелска атмосфера в някаква степен им отдаваме дължимото уважение, а усмивката на човека до нас помага да опознаем и самите себе си, създавайки контакти. Достатъчно странични фактори се стремят да ни напрягат – всеки има своите тревоги. Уиски дегустацията идва обаче да ни помогне да се върнем към корените на доброто настроение, без да се налага да се „правим на мотики“.
Уиски дегустациите са замислени освен като тестови полигон и като място, на което се отдаваме на емоция, различна от сивото всекидневие. Идеята е не да се напрягаме с обсъждане на злободневни теми, а да се забавляваме. Да не се вземем насериозно, но и да не ставаме за смях. По време на класа се опитват дестилати в ограничено количество – не защото организаторите са скръндзи, а защото сме се събрали да опитваме уиски /имайте предвид, че повечето от напитките носят висок алкохолен градус/. Всеки може да се напие. Това не изисква умение. Събрали сме се да се насладим на момента, ценейки многото изминали години, през които майсторите производители са вложили усилията си в съответния продукт. Опознавайки го в приятната приятелска атмосфера в някаква степен им отдаваме дължимото уважение, а усмивката на човека до нас помага да опознаем и самите себе си, създавайки контакти. Достатъчно странични фактори се стремят да ни напрягат – всеки има своите тревоги. Уиски дегустацията идва обаче да ни помогне да се върнем към корените на доброто настроение, без да се налага да се „правим на мотики“.
И ако това все още не ви е убедило в правотата ми, то последният ми съвет е да „жертвате“ веднъж времето и част от средствата си и да посетите подобно събитие, независимо кой го отганизира и какво презентира и лично усетите красивата емоция. Мога да се обзаложа, че ще останете приятно изненадани и ще си кажете „Ето, че не ни е излъгъло русото момче с тениските с надписите!“. Но ви предупреждавам – с хубавото лесно се свиква и после ще искате още и още! 🙂
Наздраве, приятели и до нови срещи!
Качество преди количество!
Качество преди количество!
