Повече от година след отварянето на бутилката с 12-годишен Гленливет /The Glenlivet/, идва моментът за нейното представяне. Уискито в нея си плачеше за въздух /и вода/, защото при отварянето си през август 2019г. се усещаше почти като ракетно гориво. Градусите му са впечатляващи – 64.4%, но съчетани с интензивното винено влияние се усещаха дори по-силно. Имам опит с алкохолните единици, но тук ме свариха неподготвен. Решението го споменах – случи ли ви се да попаднете на подобно уиски, желателно е да му дадете време да подиша. Колко точно не мога да ви кажа – дни, седмици, месеци. Контролът над течността е във ваши ръце. Дори може да помислите и за декантирането му. Последната процедура я пропуснах, но по различни поводи носех шишето с мен, споделяйки го и с приятели, които също почти проплакваха при първите глътки. Но постепенно започнах да усещам промяната и потенциалът, който тъмната напитка на холандския бутилировач „Ван Уийс“носеше. Разбрах, че времето за опитването дойде в края на месец май, когато изведох бутилката за още една фотосесия, след което я опитах в домашната среда, където се бях запасил с вода, добавянето на която силно препоръчвам при такива малцове. Затова и в тази статия ще може да видите снимки на бутилката от 2019г. и от преди няколко месеца.
„Ван Уийс“ е бутилировач, който често предлага малцове на високи алкохолни честоти и то от реномирани дестилерии, каквато несъмнено е и тази на Гленливет. В официалното ѝ портфолио е наличен шери отлежал дестилат /Надура/, но той не посочва годините си. Затова прочитът на бутилиращата компания ми се стори достатъчно привлекателен. Една от особеностите при пълненето и предлагането на уиски от подобни търговци е именно възможността да се изследва познато като име уиски, но от друг ъгъл. Не всеки е склонен да рискува по този начин, но за нас малцофилите това си е ежедневие.
При конкретната версия на Гленливет той идва под формата на матурация в прясна бъчва от шери олоросо, първо пълнене /first fill sherry butt #900246/. Именно на активното взаимодействие между алкохола и предходното съдържимо на бурето се дължи и интензивния цветови нюанс, който не е подправян с карамел е150 – с други думи, уискито е представено в натуралния си цвят. Жалко е, че все още добавянето на подсилващ елемент е тема на разговор, но част от големите компании прибягват до употребата му, в опит да поддържат илюзорно цветово равенство между отделните партиди, вместо да поставят ясния текст, че разликите в тази насока са напълно естествени и се определят от самото дърво. Още по-жалко е, че някои дори спестяват информацията относно наличието на карамел, но това скоро ще се промени. При ботлинга от снимките отсъствието на „боя“ и липсата на студена филтрация са обозначени пределно ясно и то на мястото, където следва да бъдат – на лицевия етикет.
И за да изчерпим детайлите, касаещи благинката, е редно да спомена, че тя е била дестилирана на 10.04.2007г. и е бутилирана на 08.05.2019г. като част от партида, включваща 596 бутилки, произлезли от посоченото по-горе буре.
Аромат – спомен за ликьор/ сладко от тъмен плод, сини сливи, боровинки, асоциация с чийзкейк с боровинки, тревистост, сладост. Усеща се интензивно. Долових още спомен за мирис като от сушени сини сливи, прясно обелени орехи, десерт от типа на кисело мляко с боровинки. Впоследствие разгадах още и асоциация със сладко от кайсии, препечена портокалова кора, тирамису, кафе, тъмне череши, ванилов сладолед с кафе, ликьор кафе, карамел, обгорено дърво, смола, разредител, карамелови вафли, червени ябълки покрити с карамел. С вода /добавях я на два пъти/ – кола, бонбони с мирис на тъмни плодове, мармалад от тъмен плод с лека киселинност. С още вода – солен карамел билки и сладкиш с какао. Вкус – чили, прах, изсмуква влагата от езика, сладост, намек за тъмен плод, слаби танини, цитрус и печени фъстъци. С вода – по-спокоен, сладот, лакта, лютив джинджифил, шоколад, плодов мотив от тъмната гама. С още вода – тъмен шоколад. Финал – среден, пикантност, портокалов мотив, слаба сладост, усеща се интензивно. Слаб зърнен мотив и какао. С вода – танини, портокалова кора, прах, препечена филия, тревист свеж мотив. С още вода – нагарчащи ядки и по-силно дървесно влияние.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 80 евро.
В обобщение: буйно уиски, което показва чара си след проявено търпение.
Whiskeytemple_Vladimir 
