Dark Mode On / Off

The Glenlivet Archive 21 y.o. single malt whisky

 

  Работният ден бе към края си, когато започнах да се чудя какво меню ще предложи вечерта. Ясно беше, че трябва да бъде нещо вкусно. Наближаваше 17.00 часа и започнах да се приготвям за път, когато се загледах в залеза през прозореца. Сиво-синкавите етюди владееха небето, но някъде там, в далечината, светеше жълтеникавото кълбо, обгърнато от слабата си оранжева мантия. Отдалечавайки се от стаята си си спомних, че в шкафчето си, водещо не към Нарния, а към Уискиландия, бях запазил спомен от престоя си в Папа Джак в Сливен. Простете, спомените бяха няколко – надлежно надписани и запечатани, като върху шишенцата стоеше неграмотно написания от мен етикет с името на всяко от тях. Една от тези колбички бе пълна с магическата отвара на Гленливет – едно от първите законно произвеждани шотландски уискита. Течната магия си имаше и възраст – 21 години, които неизвестните нам чародеи бяха посветили на отлежаването на уискито в бъчви от шери и бърбън. Ускорих крачка. На лицето ми се появи лукава усмивка … И тогава се спънах. Случват се и такива инциденти, но за щастие не успях да се търкуля на земята. Сложих отново лукавата усмивка и вече по-внимателно се запътих към вкъщи.

 The Glenlivet е марка, позната на мнозина. Името ѝ произлиза от древния галски език, като в буквален превод означава „долината на гладко стичащия се, течащия“. Ако бъркам в превода не ми се сърдете, бях малко дете, когато за последно говорих галски. 🙂 Някои свързват произхода на означението с река Ливет. За основополжник на дестилерията се спряга името на Джордж Смит, който бил корав и чепат шотландец, а за година на основаване – 1824г., 12 месеца след Акцизния акт, обърнал хода на производството на уиски в Шотландия, въвеждайки по-справедливи налози върху уискито. До преди него данъчната ставка се изчислявала по неприемлив за мнозина начин /ако не бъркам като налог върху големината на медните казани/ и тъй като те не желаели да спонсорират излишно Короната в Лондон, започнали да дестилират алкохол по тъмни доби и на недостъпни за бирниците места, след което тайно го предлагали на съселяните/ съгражданите си. Заради това станали известни и като „контрабандисти“ – явно „контрабандата ограбва“. В повечето случаи алкохолът бил на ниво и пиещите не се притеснявали за произхода му. Вместо това, притеснението оставало за акцизните органи, натоварени с пълненето на кралската хазна, изпитваща остра нужда от средства особено около войните с Наполеон. И ето че обстановката се променила. Дукът на Гордън притежавал земи в района на Спейсайд, върху които също функционирали незаконни казани. Дукът разбрал, че е време за промяна и станал един от радетелите за облекчаване на реда по регистриране, лицензиране на производител и по изчисляване на налога. Близък до него бил именно Джордж Смит, когото дукът убедил да постави началото на законно производство, което спокойно би могло впоследствие да бъде предлагано из кръчми, хотели и бакалии. И чудото се случило – Смит започнал да добива спирт/ уиски, без да се налага да се крие и бяга. Справял се добре и скоро славата на продукцията му се разнесла /слухове твърдят, че опит в занаята натрупал още преди основаването на дестилерията/. Много хора му завиждали за това, а някои се вдъхновявали от делото му /по-вероятно е да са осъзнавали изгодите от лицензирането на производството/. Едните се мъчели да спъват дейността му чрез заплахи и предлагането на ментета, докато другите видяли, че „слънцето не гори, а само топли“ и също се сдобили с лиценз. А търсенето на уиски от Гленливет се увеличило – към 60-те години на 19-ти век дестилерията била разширена, като именно тогава придобива голяма част от актуалния си архитектурен облик. Близката железница също спомогнала за разнасянето на славата `и. Показателно за качествата на уискито била и често срещаната за времето практика други производители да добавят към името си това на Glenlivet – уж заради обобщаващото географско означение. Последвали редица съдебни битки, чиято цел била да се ограничи тази практика /сведена до дестилериите в долината на р. Ливет/, като в полза на дестилерията на мистър Смит било отсъдено правото да означава уискито си като „THE Glenlivet“. През размирните години на 20-ти век славата на бранда се запазила, но и покорила далечна Америка /САЩ/, която се превърнала в пазар N 1 за продукцията `и и до момента. Единственият период на затишие и покой бил военният, след който производството отново закипяло. През 50-те години The Glenlivet се обединила с дестилерията на Glen Grant, като по-късно към тях се присъединили и компанията Хил Томпсън и дестилерията на Longmorn. Заформил се силен съюз, наречен The Glenlivet Distillers Ltd. В края на 70-те години канадците от Seagram закупили обединението, а самите те били придобити по-късно от алкохолния гигант Перно Рикар, който заедно с Diageo – другият световен алкохолен гигант, закупили бизнеса на Seagram. И така и до днес, когато годишното производство надвишава 10 млн. литра спирт/ алкохол.


 Ако трябва да изоставя магическата стилистика от началото, то мога да кажа, че до момента марката Гленливет успя да изгради приятен облик в съзнанието ми. Споменах, че за изминалата година произведеният алкохол гони 10 млн. литра. Сред това море от бъдещо уиски /шотландското законодателство повелява, че уискито е минимум 3-годишен продукт и до навършването на тази възраст течността не се обозначава като уиски/ е доста трудно да се поддържа постояннство и да се предлага качество. Обикновено масовата манифактура води до спад в качеството. До сега обаче дестилатите на марката се справят добре и заемат високи места в листата ми за вкусни течности. Особено приятно ме изненада 12-годишният Гленливет, който с цената си от около 50 лв ми се струва достъпен. Затова и очаквах да разбера как ще протече срещата ми с по-старите уискита на бранда. Най-старият Гленливет, който ми се намираше под ръка бе 21-годишният, отлежавал в бъчви от шери и бърбън, който ви представям днес. Алкохолният градус е 43%, цветът е подсилен с натурален оцветител карамел Е150а, а течността е студено филтрирана. Означаваше ли това, че уискито бе слабо? Не, вижте защо.
 
 Аромат – цитруси /мандарини/, осезаем спомен за мед, билки и влияние от шери, сушени кайсии, кожа, сладост, свежест, сладко от праскови, пикантност като от пакетче с подправки, сладко от ягоди, малини, плодови бонбони, слаба дървесност, захарно петле или захарен памук, локум, карамел, зрял пъпеш. След време още шери и боровинки. Кафе, още сладко от червени плодове, череши, нотка кленов сироп, портокалово сладко, спомен за пушено месо, доза парфюмност и още подправки. С вода /внимавах с водата – добавих няколко капки/ – отключи се повече сладост, кленов сироп, карамел, още шери, плодово сладко, канела, мляко с ориз и канела. Вкус – следи от подсиленото вино шери, сушени плодове, плодови бонбони, пикантност като от джинджифил, силна сладост, мед, масленост, билки и мента, щипка какао /по-късно щипките станаха няколко/, асоциация с горена захар и спомен за захарно петле. При последващите отпивания се появи по-силна пикантност, дървесност и горчивина, а първоначалната асоциация с джинджифил се допълва със спомен за чили /особено ако задържите течността около 15-20 секунди в устата/. С вода – повече сладост и дървесност. Финал – среден до траен, сушени плодове, силна сладост, мед и спомен за шери, сгряващо чувство, сладко от червени и тъмни плодове. След второто отпиване послевкусът донесе още сушени плодове, джинджифил и какао/ грейпфрут, както и масленост. По-късно пикантността и горчивината, едно от проявленията на влиянието на дървото, се засилиха. С вода – горчивина, последвана от сладост и сушени плодове, бадеми и далечна асоциация с ръжено уиски. Оценка: 87-88/100. Цена: около 250 лв.

 В обобщение: вкусно уиски, носещо добър баланс между тъмните, шери нотки и по-свежите плодове, мед, масленост и тревист свежест.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии