Dark Mode On / Off

Benriach „The twelve“ 12 y.o. single malt whisky, Three cask matured

 Дойде времето за ревю и на новата генерация от 12-годишното неопушено уиски на намиращата се в Спейсайд дестилерия Бенриах. Освен него, в продажба може да срещнете и „The smoky twelve“, което би ви отвело в други земи. Убедил съм се, че хората от дестилерията са способни да произвеждат сериозно опушени напитки, които някои нареждат на едно от челните места в категорията, ако не броим обичайните заподозрени от о-в Айла, където Лафройг, Ардбег и Лагавулин са усвоили до съвършенство употребата на торфените слоеве почва. Разбира се, торфът, ползван от Бенриах за „The smoky twelve“ има друг произход и състав, и е трудно да го равним с този от Айла. 

 Днес на фокус е недокоснатата от влиянието на торфа 12-ка „The twelve“, която залага на неопушен малцов дестилат, отлежавал в три вида бъчви – от бърбън, шери и порто. При „The smoky twelve“ също са ползвани три вида дъб, но вместо портото, доверие е гласувано на марсалата. Говорейки за актуалната 12-годишна разновидност, която съм заснел в няколко кадъра, няма как да пропусна да спомена, че преди няколко години /6 или 7/ концепцията спрямо нея бе малко по-различна. Освен с друга естетична визия на бутилката и етикета, онова 12-годишно уиски на Бенриах, което вече стои в архивите на производителя /а и в страниците на блога, където съм го описал/, се отличаваше и с изцяло шери отлежаване – Били Уокър, който към онези години притежаваше дестилерията, бе заложил на бъчви от олоросо и педро хименез шери. От това и самият профил на уискито бе издържан в по-тъмната гама на асоциациите, а това, както се досещате, създава високи очаквания спрямо неговия продуктов наследник „The twelve“, компилиран под ръководството на Рейчъл Бари, която в момента заема позицията на мастър блендър за Бенриах, Глендронах и Гленгласа. При него, както вече стана дума, шери бъчвите са от неуточнен вид, но към тях са прибавени и уискита с порто и бърбън отлежаване, а това на мен доста ми се хареса, противно на водещата нагласа сред малцофилите. Може би, защото харесвам порто влиянието в уискито или защото симпатизирам на самия производител, посетен от мен през 2018г. /разказът ми за това е наличен в блога/, или просто защото Рейчъл Бари върши чудесна работа с наличностите. 

 Не знам доколко възприемам новата визия на стъклото и на етикетите му, тъй като харесвах различните техни цветове при предходната генерация, но със сигурност на хартийките, с които е облечена бутилката и на самия `и тубус има достатъчно полезна информация. Освен за вида матурация, от там може да разберем, че уискито е презентирано в натуралния си цвят / с краски, повлияни единствено от контакта с вътрешността на бъчвите, а не манипулиран с карамел е150а/ и че е бутилирано при щедрите 46% алкохолно съдържание. На въпроса защо конкуренти от региона продължават да предлагат своите 12-годишни версии на 40% и с добавен оцветител, ще оставя сами да си дадете отговор. Нищо обаче не се споменава за наличието на студена филтрация – благинката не се замъти при добавянето на вода, което ми дава основание да предположа, че е възможно алкохолът да е бил „пречистван“ по този ред на изстудяването му и прекарването му през съответните филтри. 

 Аромат – сладост като от плодови бонбони, чери кола, плодов ликьор от червени плодове, плодове с мирис на горски плодове, сладко от малини, безалкохолно с мирис на малини, сладко от праскови, малц, лека свежест, печен десерт с ванилия и праскови, сладко от кайсии, плодова дъвка. Усещането, което ароматът оставя, ми напомня на мириса от сладкарница, където се продават сушени жълти и червени плодове и различни насипни сладки. Влиянието на портото е очевидно. Разгадах още нотки череши, бял шоколад, печен блат от сладкиш сиропиран с компот, както и щрихи канела. Плодовото усещане е доста богато и се развива. С вода – появи се спомен за жълти ябълки, дюли и круши, както и прилика с млечен шоколад. Вкус – обилна сладост, малц, пиперливост, ванилов/ яйчен крем, крем брюле, стои маслено и отприщва слюноотделянето. Остави усещане за букет от жълти екзотични и червени плодове. Впоследствие се появи нюанс на мед, прасковен компот, като се засили и дървесността под формата на слаби танини и пикантност. С вода – дървесност/ чувство на трохи, свежест и зрял жълт плод. Финал – среден, плодова нотка, сладост, усещане за цитрусова кора, жълти стафиди, сгряваща пикантност, лека сухота, сушени кайсии, зелени лешници. С вода – асоциация с дъхаво и зряло жълто грозде, леки танини.

 Оценка: 89/100. Цена: между 90 и 100 лева.

 В обобщение: плодова бомба, при която се долавя и приятна дървесност, която не изземва главната роля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии