Dark Mode On / Off

John`s Lane 12 y.o. single pot still whiskey


 Захванал съм поредица от няколко поредни статии, посветени на ирландското уиски, в частност на т.нар. „single pot still whiskey“, през които ви представих Redbreast 15 и повторното ревю на Redbreast 12 y.o. single pot still whiskey, и затова днес ще ви занимая с друго уиски от този вид – John`s Lane 12 y.o. pot still whiskey, произвеждано също както и другите в дестилерията Мидълтън в Корк.

 Началото на произодството на уиски с марката Пауърс се свързва с името на Джон Пауър. През 1791г. Джеймс Пауър основал дестилерията Powers в района John Lane в Дъблин /Thomas street приютила първоначално дестилерията, но по-късно се преместила на John Lane/. Едва с включването на сина му – Джон Пауър, компанията започнала да трупа слава. Новият 19-ти век бил обещаващ, а фамилията Пауър и тяхното pot still уиски печелило симпатии и почитатели. Дестилерията се разширила и привлякла още повече работници – в края на века близо 300 човека. Именно това била и първата ирландска дестилерия, която сама започнала да бутилира уискито си /преди тях дестилериите продавали уиски директно от бъчвата/. Именно заради това, като символ на качество поставили златистия етикет на собствените си бутилки, докато тези, пълнени от външни компании полагали такъв с бял цвят /не било проблем трето лице, да речем съдържател на хотел или кръчмар, да закупи бъчва-две и да ги предлага в бара си … понякога със съмнително качество заради собствените си намеси върху течността/. В унисон със славата на марката, растяло и общественото значение на Джон Пауър, който бил обявен за Велик шериф на Дъблин, а преди това закупил и няколко имения от тогавашни местни благородници. Отделно от това, Пауърс била първата  дестилерия в света, предлагаща миниатюри – в началото на 20-ти век пуснали на пазара такава с вместимост от 71мл., наречена „Baby Powers“, която уж била предназначена за дамите, но според мен идеята е била да благоприятства незабележимото `и носене от господата по време на работа. Това им решение говори много за значимостта и просперитета на производителите на ирландско уиски от онези години. Не след дълго обаче дошли трудните години от новия век, когато дестилерията се наложило да се бори за оцеляването си. Редица събития – Независимостта от Англия, Гражданската война през 20-те години на 20-ти век, Сухият режим в САЩ и внедряването на колонния дестилатор от шотландците почти сломили ирландската уиски промишленост. Дестилерията на Пауърс обаче била една от 6-те оцелели ирландски дестилерии през 60-те години на 20-ти век, докато в края на 19-ти те били почти 90. Така се стигнало до обединението с конкурентите от Jameson и Cork Distilleries, което довело до затварянето на дестилерията на John Lane и до преместването на дейността в новата и по-модерна дестилерия в Мидълтън, Корк. Появил се новият обединен играч – Irish Distillers Group, който по-късно придобил и дестилерията на Bushmills. През 1989г. френсаката компания Перно Рикар закупила Irish Distillers Group, като Bushmills била придобита от друг световен гигант – Diageo. От някога пот стил уиски, Пауърс се превърнал в смесено уиски, което между другото е N 1 по продажби в Ирландия. През 2011г. на пазара било пуснато и уискито, което днес ви представям – John`s Lane 12 y.o. pot still whiskey, чиято идея била да покаже на света как е изглеждало уискито на Пауърс към края на 19-ти век. За да бъде по-интересно за ценителите то отлежавало в бъчви от бърбън първо пълнене и малка част в екс-бъчви от шери. 

 И след толкова фактология идва време за малко миксология. 🙂

 Аромат – приятна свежест, тревисти нотки, сходни на тези при Redbreast 12, спомен за бърбън, нотка „шкаф“, плодове – предимно свежи и ферментиращи, не сушени, ябълки, пикантност, сладост, карамел, по-късно и сушени тъмни плодове – предимно сливи, мед, спиртен, след време се засилва карамела, откроява се повече дървесност и сушени плодове, а след десетина минути и слаба нотка кафе. Уискито е 46-градусово и добавих няколко капки вода – след нея открих мирис на бонбони, подобни на Скитълс или Бонибон, зелени подправки и спомен за сушени плодове. Вкус – сладникав, леко сух, после се появи бадемова горчивина, спомен за шери и още тревисти нотки, пикантност /канела/, плодова ликьорност. С вода – вкусът става по-плътен, колкото и странно да звучи, по-сладникав, но все така пикантен. Финал – продължителен, ядки, горчивина, мента, по-късно сладост, стафиди, масленост и кайсиеви ядки. С вода – повече мента, сушени плодове, като маслеността и сладостта изместват горчивината. 
 Оценка: 85,5/100. Цена: между 80 и 100 лв. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram