Dark Mode On / Off

Tyrconnell 15 y.o. single malt whiskey, madeira finish

снимка: Whiskybase

 Противно на всякаква малцова логика, днес се усетих, че съм в настроение за едно по-леко и свежо уиски, а не за високоградусен малц с опушен характер. Може би, защото съвсем скоро ви представих 5-годишния Ардбег Wee Beastie, споменът за който все още бе пресен. Затова прегледах запасите от мостри, с които разполагам и погледът ми се спря на една мостра, която вече месеци стоеше в изчаквателен режим – тази с 15-годишния ирландски малц Тирконъл /Tyrconnell/, финиширал старееното си в бурета, някога съхранявали португалското вино мадейра. Засега поне нямам собствена бутилка от уискито, което за нещастие не се предлага тук – затова си позволих да използвам снимката на Whiskybase. Вместо с пълно стъкло разполагах с щедрата мостра, която приятел ми предостави /Емо, наздраве!/. Подозирам обаче, че ще си потърся цяло шише, защото уискито ми хареса, затвърждавайки впечатлението, което оставиха трите 10-годишни версии на Куули /ирландската дестилерия, произвеждаща Тирконъл/ с винени финиши, за които може да прочетете повече в блога. Участта им бе да повишат значително цената си и може би вече нямат да бъдат внасяни тук – може би и заради по-високата стойност на 15-годишното уиски то също остава недостъпно за нас, родните ентусиасти. Или и защото не се бутилира толкова често. А може би обяснението е комплексно. Но оставям размишленията и се насочвам към дегустационните си отзиви.

 

 Малцовото уиски отлежава в началото в екс-бърбън бъчви, като финалният период на матурация /навярно месеци/ преминава в бурета от мадейра. Алкохолното съдържание е 46%. В интернет не открих категорична информация дали уискито съдържа карамел е150 и дали е студено филтрирано.

 

 
 Аромат – ванилови нотки, марципан, бананов кейк/ сладкиш с банани, свеж зрял жълт плод, ананас, накиселяващ жълт плод, сладост и малц. Напомни ми на мирис като от купа със сочни зрели жълти плодове, като се появи и слаб спомен с ацетон. Разгадах още нотки канела, печени фъстъци, сладко или сок от кайсии, пъпеш „Медена роса“, жълта ябълка, като плодовата асоциация ми напомни и на уханието на плодова дъвка или плодов бонбон. Лек цветен мотив и сок от ябълка. Плодовият облик е водещ и след минути. С вода – още плодови заемки, череши и черешов ликьор. Вкус – маслен, пикантен и сладък. Отново се появи солиден спомен за зрели жълти плодове /ябълки, банани, манго, ананас, кайсии/, малц, джинджифил. След второто отпиване се появи и усещане за лека сухота. С вода – слаби танини, пикантност и сухота. Финал – среден, сладост, дървесност, слаби танини, затопляща пикантност, захарасона лимонена кора, слабо нагарчащи ядки и спомен за жълт плод. С вода – сладостта отстъпва пред влиянието на дървото.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 70 евро.

 В обобщение: уиски с водещ плодов профил, но приятно обогатено от дървесното влияние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram