Whiskeytemple_Vladimir 
Здравей, Бунахевън /Бунахабън, Бунахебън/! Отдавна чаках тази среща. Не знам защо. Не се бях интересувал от качествата на уискито, произтичащо от казаните в тази островна дестилерия. Нещо в името, във визията на самата бутилка и загледания в далечината капитан ме блазнеше възможно по-скоро да опитам неин дестилат. Някаква необяснима харизма витаеше около дестилерията в представите ми и вчера най-накрая успях да отделя около час време и част от функционалността на черния ми дроб, за да се докосна до натуралната на цвят 46-градусова красота.
Преди всичко да започнем с произношението и транслитерацията на Bunnahabhain. На български звучи, а и на английски, като „Бунахевън“/Бунахебън/. Сложни думи използват скотите понякога. Явно за да объркват имперските бирници. Значението на наименованието е „устието на реката“ Както вметнах в началото, дестилерията е една от 9-те функциониращи на о-в Айла, родното място на най-торфените уискита. Бунахевън е дестилерия, която освен торфени уискита /в бъдеще очаквайте и техни ревюта/ произвежда и неопушени. Колко неопушени? Колкото Bruichladdich The Classic Laddie, в което все пак открих малко следи от торф? Не, ако съдя по 12-годишния дестилат мога да ги окачествя като изцяло неторфени, т.е. малцът не е сушен на огън, подклаждан от горящ и димящ торф, а явно и казаните, в които се дестилират опушените течности са били добре почистени и всякакви следи от тях са били премахнати, за да не се привнесат тук.
Построена е през 1881г. от братята Грийнлис и Уилям Робъртсън. Местоположението на дестилерията било встрани от основния път и за да я свържат с него се наложило да ангажират каменоделци, които успяли да превърнат голата пустош в удобен за транспорт маршрут. Покрай възникналата дестилерия постепенно се оформило и малко градче. Производството на уиски пък започнало през 1883г., като през 1887г. Бунахевън станала част от Highland Distillers Company Limited. Последващите военни години през 20-ти век не се отразили добре на производството, като през периода 1930-1937г. дестилерията не функционирала. След повторното `и отваряне нещата потръгнали, като по-голямата част от малцовото уиски било използвано за направата на смесеното уиски „Black Bottle“, което може да се намери и в България. През 60 и 70-те години капацитет на производството се увеличил. Първият едномалцов дестилат на компанията бил пуснат именно през 70-те години, в резултат на тенденцията по популяризиране на едномалцовите уискита, подхваната от Glenfiddich. Кризата във Великобритания не подминала и Бунахевън и между 1982 и 1984г. дестилерията спряла кранчето. През 1999г. Edrington Group, притежаващи дестилериите на Macаllan и Highland Park, както и смесените уискита Famous Grouse и Cutty Sark, я придобили. Но нещата не потръгнали добре. Ползвали я само като „донор“ на малцово уиски за Famous Grouse, а през 2003г. я продали на Burn Stewart Distillers, притежаващ дестилериите на Deanston, Tobermory, в която освен Tobermory произвеждал и торфеното уиски на Ledaig. Част от сделката били и огромните складови помещения и отлежаващо уиски, както и правата върху смесеното уиски „Black Bottle“. Продуктовата гама на пазара се разширила, като новите собственици пуснали 18 и 25-годишни дестилати. През 2013г. Burn Stewart Distillers били продадени на компанията Distell от Южна Африка за 160 млн. паунда.
Какво може да си кажем за уискито, което презентирам в този слънчев и горещ юлски ден? 12-годишно е, т.е., най-младият дестилат от партидата, използван за направата му е на тази възраст. Уискито е нефилтрирано и е с натурален цвят. Ура за което! Идва с градус от 46,3%.
Всичко до тук радва. Сега е ред за характеристиките му.
Всичко до тук радва. Сега е ред за характеристиките му.
Аромат – мед, пикантен, плодова ликьорност, силен спомен за шери и за сладко от сини сливи, ягоди и кайсии, сол, карамел, парфюмност, която подсказва, че уискито е сравнително младо, кожа, тютюн, мармалад, пушен и печен спомен /не торфен/, канела. Профилът му ме изненада доста и ако не знаех, че е Бунахевън бих предположил, че е уиски от GlenDronach или Glenfarclas. Постепенно се засили плодовият нюанс, като долових и мирис на домашни меденки, кафе, плодови бонбони, маршмелоу, ром /като Флор де Каня или като Дорлис от Барбадос/, червени плодове – ягоди и малини. С вода се отключи повече парфюмност, сол, карамел и още шери нотки. Вкус – слабо горчив /еспресо/, пикантен, мед, много шери, сушени кайсии и сливи, мазно и плътно. С вода – бонбони лакта и сладост, както и още от изброеното. Финал – среден по продължителност, пикантен, тревист /напомни ми на зелените, тревисти нотки при ирландските pot still уискита/, сладост, мента, маслен, силно шери влияние и тук, слабо горчив. С вода – силна пикантност, горчивина, мед и масло, кайсиеви ядки, печен сладкиш.
Оценка: 89/100. Цена: около 100 лв. Всъщност, аз намерих бутилка за 82 лв. 🙂
Оценка: 89/100. Цена: около 100 лв. Всъщност, аз намерих бутилка за 82 лв. 🙂
