Dark Mode On / Off

Caol Ila 25 y.o. single malt whisky

 Нов ден – нова песен! За част от популярните български изпълнители важи максимата „нова година – нова песес“. Но, няма да ви говоря за музика. За мен денят донесе не песен, а среща с ново уиски, старо при това от дестилерията на Caol Ila – Ку Ила /Къл Ила/. До момента не съм представял уиски от този бранд, затова преди да споделя впечатленията си от Caol Ila 25 y.o. single malt whisky, ще ви запозная с малко от историята на марката, каквато е и утвърдената ми презентационна практика.

 Дестилерията e от островните шотландски производители. Намира на о-в Айла, където се подвизават още 8 функциониращи малцови джентълмени. Разположена е в близост до Port Askaig /Порт Асгейг/ – малко селище с няколко човека население. 


 Както може би се досещате името на дестилерията носи духа на древните галски корени и означава „Звукът на Айла“. Построена е от Хектор Хендерсън през 1846г., който към онези години притежавал и дестилерията на Camlachie в Глазгоу. Идните години не били благодатни за Хендерсън и през 1854г. Норман Бюкянън, притежаващ дестилерията на Jura, я придобил.



 През 60-те години на 19-ти век собствеността перминала в ръцете на Bulloch Lade & Co, които останали начело на дестилерията до 20-те години на 20-ти век. Изпаднали в несъстоятелност и дестилерията била придобита от консорциум от състоятелни хора, наименован Caol Ila Distillery Company Ltd, по-късно заменен от предшественика на настоящия собственик Diageo /Диажио, които са собственици на още много шотландски дестилерии, в т.ч. и на марката Johnnie Walker/. 


 Следващите десетилетия донесли войни и хаос, през който човечеството страда, какво остава за производството на уиски. След Втората световна война производството се увеличило, за да се стигне до началото на 70-те години, когато старата сграда на дестилерията била разрушена и била изградена нова и по-модерна. Към този период Ку Ила спряла сама да си малцира ечемика и започнала да го купува от съоръженията на комплекса Port Ellen. 



 В края на 20-ти век и началото на 21-ви се появили и официалните бутилки с означение Caol Ila, идващи от самата дестилерия, а не от независим бутилировач, което било продиктувано от стремежа на Diageo да наложи продуктите на марката и сред феновете на малцовото уиски. Защо на малцовото? Дотогава, а и към настоящия момент, по-голяма част от близо четирите милиона литра годишно производство се насочват към смесените уискита на Johnnie Walker, така че приятели, всеки от нас се е докосвал до уиски на Caol Ila в изминал период, макар и да не е подозирал това. 



 Към настоящия момент на пазара могат да бъдат открити 12, 18 и 25-годишно уиски на Ку Ила /това от снимката/, както и по-нови дестилати без означение на години, които идват при по-висок градус, но и при по-незряла възраст.




 И преди да пристъпя към аромата, вкуса и цялостното представяне на течността, да спомена още няколко неща за уискито. По правило благинките са „торфени“, т.е. покълналият малц се суши на скара, под която гори огън, подклаждан от торф, който освен топлина отделя и силен аромат, попиващ в зърната и даващ специфичния мирис на опушено. Освен тези дестилати през 2006г. на пазара се е появило и „неторфено“ уиски на Ку Ила – Highland Caol Ila 8 y.o. single malt whisky. Попаднах и на друга информация – сочи се, че складовете на дестилерията на о-в Айла са достатъчно големи и просторни. Независимо от това, както и при Lagavulin, дестилираното уиски се товари в цистерни и се мести към складове на големия о-в Шотландия, собственост на Diageo. С други думи, новите дестилати на Ку Ила отлежават вън от о-в Айла. И за финал – през 2006г. Ку Ила е добавена към серията на „Класическите малцове“ /Classic malts/ на Diageo, част от която са още  Cragganmore, Dalwinnie, Glenkinchie, Lagavulin, Oban, Talisker, Cardhu, Clynelish и Glen Elgin. 



 И след толкова суха материя е време да навлажним устни.



 Аромат – силен и „игрив“, въпреки 25-те години, приятна цитрусова нотка, портокалово-грейпфрутов мирис, спомен за ферментиращи плодове, карамел, сладост, бърбън, „торф“, пикантност, дървесен, кожа, мед и восък, като цяло е доста плодов. По-късно долових и кайсии. Нотките „торф“ клонят към спомен за медицински препарат, по подобие на Лафройг и Лагавулин, но заради напредналата възраст са доста по-слаби /а и заради по-ниското ниво на опушеност/. Постепенно се засилва мирисът на карамел, като долових и нотка „бекон“ или друго пушено месо, сол, банани и за финал – ванилия. Добавих съвсем малко вода, но не открих значима промяна и развитие. Вкус – мазен, сладникаво-пикантен, спомен за сушени плодове, отприщва слюнката, малцова сладост, мед, „торф“, но някак приглушен, като светлината на нощна лампа, ментово тръпнене по върха на езика. С времето уискито става по-сладникаво и по-пикнатно. С вода – карамелови бонбони и повече сладост /моят съвет е да не добавяте вода/. Финал – „торф“ /опушеност/, слаба горчивина, която постепенно прогресира, спомен за препечена филия, след което се увеличава сладостта. С вода – пикантността и горчивината слягат, като се засилва споменът за „торф“ и се появи асоциация с пушен колбас или шпеков салам /интересното беше, че след като привърших уискито и оставих чашата, може би няколоко часа по-късно реших да я подуша – ухаеше на „торф“ повече, отколкото в началото/.

 Оценка: 86/100. Цена: между 300 и 500 лв. 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram