Dark Mode On / Off

Ardbeg Uigeadail single malt whisky

 След Ardbeg Corryvreckan резонно идва редът и на друг Ардбег с особено име – Ardbeg Uigeadail single malt whisky. В миналия пост, който може да откриете на линка по-горе, скрит под името на Ардбег Кориврехън, ви представих част от историята на бранда, която бих окачествил като интересна и много напомняща ми на спускане с влакче на ужасите. Моменти на върхове са последвани от периоди на затишие /буквално/, през които дестилерията не е функционирала. В тази статия ще си поговорим за продукт на новото поколение Ардбег, който дори аз, който не съм от най-върлите фенове на фенолните опушени уискита, възприех за своеобразен връх. Но затова накрая на статията.


 Законно уиски в дестилерията на Ардбег се произвежда от началото на 19-ти век – 1815г., когато Джон Макдугал решил да поеме по правия път, за да няма проблеми с държавните бирници, въпреки че местоположението на дестилерията било по-закътано и това му носело позитив в играта на „акцизна котка и мишка-незаконен производител на уиски“. Явно вдъхновени от притчите и историите около затънтеното местоположение на дестилерията новите собственици от Луи-Вютон-Мое-Хенеси /доказани „царе“ на маркетинга/ решили преди няколко години да пуснат сравнително млад дестилат на пазара, носещ името Uigeadail /Угедайл-Огадал/. В превод от галски означава „тъмно и мистериозно място“ и носи името на водоизточника, от който Ардбег черпи така ценната бистра течност. Уискито се презентира, без последваща филтрация, с алкохолен градус от 54,2%. За направата му са използвани дестилати, отлежавали в бърбън бъчви и бъчви, в които преди това е отмаряло шери. Зелената бутилка е еталон.

 Аромат – сушени плодове, спомен за шери, плодова ликьорност, сладост, силен мирис на торф /наистина силен, не е за хора със слаби сърца/, мед, медицински шкаф, мента, плодова дъвка, джинджифилена пикантност, тютюн, пръст, ванилия, сол, карамел, червени плодове, които в началото не успях да асоциирам с конкретен вид. Постепенно с времето и под влиянието на въздуха нотките карамел и шери се засилиха. Добавянето на вода е силно препоръчително, 54% не са шега работа. След нея долових по-сулна нотка сушени плодове, сушени сливи, повече шери присъствие, канела и спомен за бисквити с канела и карамел /не им знам името, но се продават слепени в Била и са адски вкусни/, череши. Вкус – мазен, почти като олио, торфен и пикантен, отприщващ слюнката, постепенно идва и спомен за нещо препечено и сладко. С вода – мазното усещане спада, сляга и пикантността, нотка пръст, земя, ментово щипене по върха на езика, бонбони лакта. Финал – траен, горчивина, торф, спомен за мед, мента, по-късно и сладост. С вода – още горчивина като от еспресо, сушени плодове и асоциация с мириса на препарат за полиране на мебели. 
 Оценка: 87,5/100. Цена: между 120-130 и 200 лв.

 В обобщение: не обичам прилагателното „комплексно“, но това уиски е точно такова. На пръв прочит е силно „торфено“ /опушено/, но ако можете да се абстрахирате поне малко от тази му черта и му дадете време, ще доловите силното шери присъствие, допълнено от медено-ванилови нотки. Отлично съчетание на няколко диаметрално противоположни характеристики.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии