Dark Mode On / Off

Nikka Coffey malt whisky


 След няколкодневно затишие отново се връщам на уиски „фронта“ с поредното представяне на интересно уиски, с което смятам да завърша поредицата от японски ревюта, която подхванах в края на миналия месец. Без да шикалкавя излишно с ненужно дълъг увод, ви представям Nikka Coffey malt whisky – японско малцово уиски, което засега няма аналог сред шотландските си роднини. Защо и кое го отличава ще се опитам да обясня накратко в следващите редове. Преди това е добре да спомена произхода му. Вече видяхте, че дестилатът е японски и от означението на етикета му може да се предположи, че произлиза на японската компания Ника /Nikka/.



 Историята `и е също толкова интересна, колкото и на конкурентната `и фирма на Сънтори. Основана е Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски производството в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателят на Сънтори – Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна „порода“, силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“. В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора /Coffey stills, носещи името на ирландеца Ейнъс Кофи, който ги изобретил/. Такива дестилатори в Шотландия се използват само за производството на зърнено уиски /по спомен Loch Lomond имат сходни опити/.


 Уискито, което представям е дестилирано именно през този „кофи стил“ – то е малцово /покълнал ечемик/, но поради това, че е произведено от колонен дестилатор не може да се нарече „single malt“, тъй като това означение се дава на напитки, които са потекли от медните казани /може да ви звучи нелепо, но това са част от строгите законови регламенти/. Дестилатът в началото е бил пълнен само от една бъчва и се е водел за лимитирана серия, но поради завишеното търсене на уиски Ника са свалили алкохолния му градус /вече е 45/ и вече се намира по-лесно, като някогашната му принадлежност само към една бъчва е вече история – мастър блендърите преценяват колко и кои бъчви да ползват за партидата. Не разполагам с категорична информация дали течността е филтрирана и дали е с натуралния си цвя.

 Какви са моите впечатления? 

 По аромат ми напомни много на бърбън и то на Jefferon`s и Four Roses small batch bourbon. При мириса доминира сладостта, донякъде с шоколадов произход, след което се появава солидна пикантност. Долових още плодови нотки като от праскови, последвани от спомен за сладкиш с ванилов пълнеж /сладкиш „Наполеон“/, или с ванилово-лимонен пълнеж, карамел, слаба „цветна“, тревиста нотка, доза парфюмност. С добавянето на вода не открих нещо по-особено и като че ли уискито не претърпя съществено развитие. Вкус – сладост, бонбони, локум, отново споменатия по-горе сладкиш с ванилов крем, силен спомен за бърбън, мед, масленост, бонбони лакта и доза пикантност, която обаче се появи при втората глътка. С вода – спомен за черници, повече сладост и бонбони /плодови/. Финал – къс до среден, мед и масло, сладост, праскови и кайсии, слаба горчивина. С вода – още спомен за бърбън, масло и плодов нюанс. 
 Оценка: 83,5/100. Цена: около 90 лв. 

 В обобщение: интересно уиски, което ми се струва, че ще пасне на предстоящите горещи летни дни и нощи. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram