През октомври домакинствахме на поредната уиски среща по шуменски, по време на която опитахме един от актуалните представители на японското уиски Ника, които желаещите да отделят около 80-90 лв биха могли да открият и в нашите инернет магазини или складове. По наложила се традиция, уискито носеше име, вместо означение на възраст, тъй като Такецуру /името на основателя на компанията и един от основоположниците на съвременната японска уиски индустрия – Масатака Такецуру/ замени преди около година 12-годишното уиски на компанията. Причината е, че запасите от стар дестилат намаляват и ангажираните с производството му хора обявиха, че заменят уискито с години с подобно на това от снимката. Замяната на напитки с посочена възраст с такива, при които тя се премълчава е тенденция в индустрията, която аз не харесвам, но никой не ме пита за мнението ми. Някои колеги-малцофили и блогъри отбягват срещите с тях като форма на протестен вот, но аз не съм от тях. Изразявам несъгласието си с политиката по въвеждането на уискитата без означение на възрастта /NAS – уискита/, но по презумпция не подхождам негативно спрямо тях и не ги изключвам от уиски менюто си. По тази причина, а и защото мнозина от нашите шуменски малцови среди не бяха опитвали дестиати от Япония реших да представя Такецуру, запознавайки присъстващите с историята на марката „Ника“. Уискито не е евтино и не бих желал някой да направи грешна стъпка с покупката му, без да го е опитал. И в края на класа мисля, че то намери своите почитатели.
Ботлингът крие малцова течност, т.е. произведена на базата на покълнал ечемик. Уискито обаче не е едномалцово, а е смес от бъчви от двете дестилерии на Ника, намиращи се в Япония /Ника притежава и шотландската дестилерия Бен Невис/ – Yoichi /Юичи/ и Miyagikyo /Миягикийо/. Част от уискито за сместа е отлежавало в бъчви от подсиленото вино шери, но основната е преминала през бърбън стареене. По правило уискито от дестилерията Юичи е опушено, затова в бленда може да доловите слаби „торфени“ нюанси. Благинката е 43-градусова, навярно е студено филтрирана, а може би е и с подсилен цвят. Без да разполагам с категорични факти бих предположил, че е на възраст под и около 10 години – все пак замени по-стария 12-годишен бленд.
Аромат – нотки мента, зелени билки, дървесина, мед, сладост, спомен за нещо препечено, пикантен, следи от шери, подправки и слаба спиртност, асоциация във фонов режим със зрял жълт плод, далечна асоциация със сушени сини сливи и лека солена нотка. Опушеността се долавя слабо. Долових още щрихи сладко от круши, плодови бонбони, зелена круша, ванилово-сметанов крем с карамелов топинг, а след време повече шери влияние. С вода – спомен за мокра пръст, зрял червен плод, слаба асоциация с медицински крем, последвана от още шери заемки. Вкус – слаба опушеност, джинджифил, свежест, пикантност, нотка горчиви ядки, слаба сладост, доза минералност, свежи ябълки, нотка пръст и спомен за препечено. При второто отпиване сладостта се засили, а с нея се появи и асоциация със зарзали или кайсии, както и крем карамел. С вода – сладост, пикантност и мазно усещане. Финал – среден, пикантен, носещ нотки препечено и мед, малц, масло, сладост, намек за билки и нежна опушеност. С вода – слаби танини, грозде, усещане като от сладникаво пенливо вино, мента и слаба сухота в крайната част на езика. Оценка: 82-83/100. Цена: между 80 и 90 лв.
В обобщение: вкусно уиски, което предлага добър баланс между отделните си компоненти. Бутилката и пластмасовата му капачка с винт са сред най-добрите, на които съм попадал.
Whiskeytemple_Vladimir 
