Whiskeytemple_Vladimir 
Съгласно правилата на шотландската уиски асоциация малцово уиски не може да се дестилира през подобна колонна система. За сметка на това японците не страдат от подобни предразсъдъци и наскоро в България се появи малцово уиски на Nikka – Coffey malt, което ще се постарая скоро да ви представя /вече може да откриете ревюто му в категорията „японски уискита“ или чрез въвеждането на името му в търсачката/. Освен различната технология зърненото уиски се отличава и с вида зърнена култура, която се дестилира. Ако малцовото уиски произхожда от малциран ечемик, то в състава на зърненото уиски влизат предимно царевица, пшеница, ръж и немалциран ечемик. Друга съществена разлика е, че на пазара почти отсъстват зърнени дестилати, произлизащи от една дестилерия – т.нар „single grain“ уискита, докато малцовите уискита в повечето са такива. Освен това зърнените уискита не се радват на такава популярност и цената дори и на по-възрастните напитки е по-ниска. И докато малцовите дестилерии се множат в днешно време, което мнозина сравняват с уиски бума от края на 19-ти век /завършил с кризата „Патисън“, за която повече може да научите от статията за Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky/, то бройката на зърнените дестилерии е почти константна. В момента функционират около 7 такива, като тази на Invergordon е основана от компания със същото име през 1959 и през 1961г. в Хайлендс, в близост до дестилериите на Dalmore и Glenmorangie. През 1993г. е закупена именно от Whyte & Mackay, собственици на Dalmore. Годишният капацитет е 40 млн. литра., което ясно показва разликата и в това отношение между капацитета на малцовите дестилерии и на зърнените комплекси. Основният продукт на дестилерията е 10-годишен. В случая моите бележки се базират на 26-годишния му батко, бутилиран от независимия бутилировач Douglas Laing, закупил някога бъчви с това уиски с правото да го бутилира като част от своята линия Clan Denny.
Аромат – парфюмен, „зеле“ / простете ме за тази асоциация, но това изплува първо в съзнанието ми/, зелени ябълки, ананас, плодов ликьор, зелени треви, може би прясно окосена трева, сладникаво-горчива нотка, дървесност и познатата нотка „шкаф“. Уискито е 50% и добавих вода. След нея мирисът стана по-сладникав и карамелов. Вкус – сладост, зелени ябълки, сушени плодове, слаба горчивина, карамелови дъвчащи бонбони, пикантност и още ликьорност. С вода – още повече карамелови бонбони и кайсии. Финал – пикантен, сгряващ и мазен, сладникав, мента, евкалипт, слаба горчивина. С вода – повече масленост и сладък крем.
Clan Denny 26 y.o. single grain whisky
A few words about the distillery /rather the industrial complex/ Invergordon. Allow me one clarification. When we talk about grain whisky and the place where it is produced, we should bear in mind that the complexes are very similar to industrial complexes with almost continuous manufacturing process, in which the huge amount of alcohol is distilled not in copper still, as in the malt distilleries, but in the column still, invented by Robert Stein and improved by an Irishman, Aeneas Coffey, in the early 19th century, which allows the production of large quantities of grain whisky. And if the copper still resembles an inverted and curved funnel, then the column still looks like a high … column. Under the rules of the Scotch Whisky Association, malt whisky cannot be distilled in a similar column system. However, the Japanese do not suffer from such prejudices and Nikka Coffey Malt Whisky recently appeared in Bulgaria, and I’ll try soon to present it to you /you can now find its review in the category of „Japanese whiskies“ or by entering the name into the search engine/. In addition to the different technology, the grain whisky is distinguished by the grain-crop species, which is distilled. If the malt whisky comes from malted barley, then, in the composition of grain whisky are included mainly corn, wheat, rye and unmalted barley. Another significant difference is that grain distillates, derived from one distillery – the so-called ‘single grain’ whiskies, are almost absent on the market, while the majority of malt whiskies are single malts. Moreover, the grain whiskies do not enjoy such popularity and even the older distillates have lower price. And while the malt distilleries multiply nowadays, which many compare to the ‘whisky boom’ of the late 19th century /finished with the ‘Pattison Crisis’, about which you can learn more from the article for Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky/, then, the number of grain distilleries is almost constant. At the moment, there are 7 grain distilleries, as that of Invergordon was founded by the namesake company in 1959 and in 1961, in the Highlands, near the Dalmore and Glenmorangie distilleries. In 1963 was purchased by Whyte & Mackay, owners of the Dalmore. The annual production capacity is 40,000,000 litres, which clearly shows the difference in this respect between the capacity of the malt distilleries and grain complexes. The basic product of the distillery is 10 year old. In this case, my notes are based on its 26-year-old brother, bottled by the independent bottler Douglas Laing, once bought barrels of this whisky with the right to bottle it as part of its Clan Denny line.
And now some notes. Aroma – perfume-like, „cabbage“ /forgive me this association, but it was first that surfaced my mind/, green apples, pineapple, fruit liqueur, green grass, maybe freshly cut grass, a bitter-sweet note, woodiness and the well-known notes of „cupboard“. The whisky has an alcohol content of 50% and I added water. After that the scent became sweeter and more caramel. Taste – sweetness, green apples, dried fruits, slight bitterness, caramel chewing candies, spiciness and more liqueury. With water – even more caramel candies and apricots. Finish – spicy, warm and oily, sweetish, mint, eucalyptus, slight bitterness. With water – more butter notes and sweet cream.
In summary: an interesting whisky, which worth tasting. Different from the malt whisky. The price per bottle is around 150 lv., if I’m not mistaken.
