Whiskeytemple_Vladimir 
Така хубаво си вали навън, че ми се приписа. Знаете, днешният дъжд е бъдещото уиски – израз, с който шотландците навярно се опитват философски да си дадат сила да се борят с не до там привлекателното за мнозина време на острова. Дъждът обаче е живителната сила не само за нас, но и за вкусната напитка, която движи блога в последните пет-шест години и която ви е накарала да влезете тук. Благодарение на щедрите водни капки, паднали някога в края на 80-те и началото на 90-те години, бял свят вижда и уискито от днешната статия с № 898 в блога Храм на уискито. А напитката е 25-годишен Глен Грант /Glen Grant/ от едноименния шотландски производител, мостра от който достигна до мен благодарение на приятел, който направи и снимката с бутилката и миниатюрата /Наздраве, Стан!/.
Благинката е бутилирана от компанията Дъглас Ленг /Douglas Laing/, а не от самата дестилерия. Официалните версии на завидна възраст се изчерпват с един 18-годишен ботлинг, покрай който през последните няколко години се създава истерия заради отличаването му от Джим Мъри – шансът ни да опитаме наистина стар Глен Грант е, ако се доверим на търговците-бутилировачи /при Gordon & MacPhail могат да се открият и представители на 40-, 50- или повече години – тази компания е едит от пионерите в бранша и в началото на 20-ти век си е спечелила уважението и доверието на хората от Глен Грант, помагайки им в трудните времена от началото на изминалия век/.
Ечемичното уиски от встъпителната снимка е на четвърт век – било е дестилирано през септември 1990г. и е бутилирано през юни 2016г., само няколко месеца преди да навърши 26 години. Отлежавало е в ползван вече хогсхед /след шерито в него е съхранявано друг Глен Грант/ с № 11180, като от бурето са напълнени 205 бутилки, всяка носеща 56,1%. Цветът не е манипулиран с карамел е150, а малцовата отвара не е студено филтрирана /позволявам си да ползвам свободно тези понятия, тъй като мисля, че сте запознати вече със смисъла им – винаги обаче може да прегледате разделите над публикацията, където съм писал по темата или просто да ми пишете с питане/.
Аромат – розови/ червени плодове, основно малини, малиново сладко, касис, анасон, спомен за препарат за почистване на мебели, пъпеш, плодова сладост, влажен шкаф, мирис като от стар скрин /комбиниран със солиден спомен за червени плодове/, ягоди, лепило, сладко от праскови, сушен ананас, мокра почва, петрикор, ванилов крем, мандарини, следи като от шери, карамфил, лакта. С вода – крем от кроасан или еклер, крем брюле/ шампанско. Вкус – пикантност, усеща се интензивно. Спомен за мед, жълт плод, дървесина, восък, лука сухота, бадеми, ананас, тъмен шоколад, портокалово масло. С вода – танини, дървесност, още тъмен шоколад, кафе и чили. С още вода – „трохи“. Финал – среден, дървесността доминира. Сухота, тъмен шоколад, нагарчащи бадеми, роза, слаба сладост, пикантност и слаб плодов нюанс. С вода – дървесност, пикантност, танини. С още вода – танини и слаба сладост.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: носът бе плодов и сладникав, но при вкуса и финала се долавя интензивното влияние на дървото. Повече го харесах преди да добавя водата.
