Dark Mode On / Off

Glen Moray 16 y.o. single malt whisky


  От сърцето на Спейсайд идва това непълнолетно уиски – Glen Moray 16 y.o. single malt whisky. Разположена в близост до градчето Елджин – „столицата на Спейсайд“, дестилерията започва съществуването си като пивоварна през 1828г. под името West Brewery. През 1897г. била преустроена в дестилерия от Glen Moray Glenlivet Distillery Company  и започнала производството на малцов дестилат.  


През 1910г. била затворена. През 1912г. дейността била възобновена, но скоро отново затворила кранчето. И така до 1920г., когато била придобита от Макдоналд и Мюр – имащи дялово участие и в Glenmorangie. Пред тях стояла дилемата дали да си похарчат парите за Glen Moray или Aberlour, като в крайна сметка се спрели на първата опция. През 1923г. малцът отново потекъл. За кратко била затворена през 1958г., когато я затворили за преустройство. През 1996г. компанията Макдоналд и Мюр променила името си на Glenmorangie plc, а през 2004г. била закупена от от Louis Vuitton-Moet Hennessey за 300 млн. £. Във времето, когато Glen Moray била притежание на Glenmorangie на пазара били пуснати разновидности на уиски с винени финиши, каквото е и настоящото уиски, отлежавало в бъчви от вино Chenin Blanc. Признавам, че не съм вещ в областта на виното и до момента не го бях чувал. През 2008г. Glen Moray сменила ,,господаря си,, с френската компанията La Martiniquaise. Именно под новата власт Moray пускат през 2009г. за първи път доста торфено уиски с фенолно съдържание от 40 феноли на милион – почти колкото и при Laphroaig и Lagavulin. Новата власт носочва и голяма част от произвеждания малц за бленд уискито /смес между зърнени им малцови дестилати/ си Label 5, което се намира и в нашата магазинна мрежа, но още не съм го пробвал /вече съм/.  

 Моите бележки. 
 Аромат – мед, сладост, ликьорност, дървесен, леко пикантен, флорален/ свеж и тревист/, ванилия, карамел, плодове – банани и нотка сушени, щипка канела. Постепенно карамелът се засилва, появява се спомен за парфюм и плодов сладкиш / плодова пита или тарталета/. Уискито е само 40-градусово, но ми се стори доста игриво и си позволих да му добавя малко вода. След това долових повече карамелизиранин плодове, мед и дървесност. Вкус – сух, но им леко сладникав, плодов /сушени плодове – предимно стафиди/, долавя се и пикантност и лека горчивина. Отново долавям слаб парфюм, както и асоциация с бърбън. С вода – пикантната нотка изчезва и уискито се успокоява. Заприлича ми на плодов шербет. Финал – солидно плодов, леко горчив, лека масленост и спомен за палачинки с масло и мед. Появи се и сладост, която е доминирана от маслеността, лешници и мед. С вода – дървесност. Водата не му се отрази много добре.  
 Оценка: 84/100. 

 В обобщение: уиски с прилични качества на добра цена. За около 60-80 лв получаваме не много младо уиски, което обаче не се откроява от повечето уискита от района Спейсайд. 






 Glen Moray 16 y.o. single malt whisky


 From the heart of Speyside, here comes this juvenile whisky – Glen Moray 16 y.o. single malt whisky. Located near the town of Elgin – „the capital of Speyside“, the distillery started life as a brewery in 1828, under the name West Brewery. In 1897 was converted to a distillery by Glen Moray Glenlivet Distillery Company and began producing malt distillate.

  


 It was closed in 1910. In 1912, the distillery resumed its activity, but soon again shut the faucet. And so until 1920, when it was acquired by MacDonald and Muir – having shares in Glenmorangie. They faced the dilemma of whether to spend the money for Glen Moray or Aberlour, as eventually chose the first option. In 1923, the malt flowed again. It was briefly closed in 1958, but this time for reconstruction. In 1996, Macdonald and Muir Ltd renamed itself Glenmorangie plc, and in 2004 it was purchased by Louis Vuitton-Moet Hennessey for the sum of £300 million. At the time when Glen Moray was owned by Glenmorangie, varieties of wine-finished whisky /what is the current whisky, matured in Chenin Blanc wine barrels/, were launched on the market. I admit that I’m not adept in the field of wine and I hadn’t heard of it so far. In 2008 Glen Moray was acquired by the French company ‘La Martiniquaise’. In 2009, under the new management, Moray released for the first time quite peated whisky with a phenol content of 40 ppm – almost as much as in Laphroaig and Lagavulin. The new management also directs much of the produced malt for their blended whisky /a mixture of grain and malt distillates/ – Label 5 Blended Scotch Whisky, which can be found in our retail network, but I haven’t tried it yet.



 My notes. 

Aroma – honey, sweetness, liqueury, woody, slightly spicy, floral /fresh and grassy/, vanilla, caramel, fruits – bananas and dried fruits, a pinch of cinnamon. The caramel gradually intensifies, appears a memory of perfume and fruitcake /flan or tartlet/. The whisky is only 40%, but it seemed to me quite playful and I allowed myself to add a little water. After that I caught more caramelized fruits, honey and woodiness. Taste – dry, but slightly sweet too, fruity /dried fruits – mainly raisins/, with perceptible spiciness and light bitterness. I caught light perfume notes again, as well as association with bourbon. With water – the spicy flavor disappears and the whisky soothes. It looked like a fruit sorbet to me. Finish – strongly fruity, slightly bitter, slightly buttery and memory of pancakes with butter and honey. Also appeared and sweetness, which is dominated by buttery notes, hazelnuts and honey. With water – woodiness. The water did not reflect very well on it. Assessment: 84/100.


 In summary: a cheap malt with decent quality. For around 60-80 lv. we get not a very young whisky, which however, does not stand out from most whiskies of Speyside area.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram