Dark Mode On / Off

Tyrconnell 10 y.o. single malt whiskey, madeira cask finish

 Мисля, че измина доста време от последната ми статия, посветена на ирландското уиски. Струпаха ми се не малко шотландски дестилати и оставих роднините им от Ирландия в забвение. Това на практика не е до край вярно, тъй като на 17.03., денят на Свети Патрик /закрилникът на Ирландия/, презентирах в Шумен четири ирландски благинки, всяка една от които имаше общо с фамилията Тийлинг и дестилерията Куули /Cooley/. Отскоро  в България вече се внасят течностите с име Teeling, което пък краси сданието на новата дестилерия в Дъблин. По време на дегустацията опитахме новите Teeling Small batch, Teeling Single grain и Teeling Single malt whisky, както уискито от снимката – Tyrconnell 10 y.o. madeira cask finish. И четирите са дестилирани от семейство Тийлинг в дестилерията Куули, в Дъндалк.

 Куули е ирландска дестилерия, основана през 1987г. от Джон Тийлинг. Преди това дестилерията е произвеждала алкохол от картофи /шнапс/. През 2011г. е закупена от Beam Inc. за „скромните“ 95 млн. долара, като по-късно става част от семейството на японската компания Сънтори, придобили Beam Inc. за още „по-скромните“ 16 милиарда долара. Преди отварянето на реновираната дестилелия Kilbeggan, в нея са се произвеждали бленд уискитата, носещи името Kilbeggan, зърненото уиски Greenore 8 y.o. /по настоящем Kilbeggan 8 y.o. grain whiskey/, малцовото уиски Tyrconnell и „торфеното“ малцово уиски Connemara.


 Тирконел, освен името на кон за надбягвания, за който се твърди, че спечелил изненадващо състезание, е и вид ирландско малцово уиски. Историята му се свързва с тази на дестилерията Уат /The Watts distillery/, в Дери, за която се твърди, че е произвеждала уиски още през 1762г. Доколко е вярно могат да отговорят единствено историциите и съвременниците като Дънкан Маклауд. Истината е, че от края на 19-ти и първите години на 20-ти век в Уат се е произвеждала течност с това име, която е станала особено популярна в САЩ, навярно заради ирландските заселници там, в годините преди въвеждането на Сухия режим. За зла участ, Уатс преустановила своята дейност в годините около Независимостта на Ирландия /1920-1921г./ и с това „галопът“ на Тирконел бил забавен. И така до основаването на Куули, където Джон Тийлинг започнал отново да произвежда уиски с това име.

 Уискито, което презентирам е 10-годишно. Бутилирано е при 46%, с добавен оцветител. Не мога да кажа категорично дали е студено филтрирано, тъй като преди да го опитам снощи привърших минералната си вода, а чешмяната е ужасна /особено тази в Шумен/. Течността е дестилирана два пъти /през два медни казана/ и е едномалцова /дестилира се покълнал ечемик/ – тези му специфики го отличават от повечето ирландски уискита, които най-често са тройно дестилирани и се базират на царевицата. Благинката отлежава около 10 години в бивши бърбън бъчви и финишира съзряването си за няколко месеца в бъчви от подсиленото португалско вино мадейра.  


 Споменах, че го опитахме за първи път по време на изминалана уиски дегустация в Шумен. Признавам, че тогава не ме впечатли особено. Затова забавих представянето му и реших да му дам няколко месеца, в които се надявах да се развие под влиянието на въздуха. Така и се получи.

 Аромат – мед, жълти плодове, малц, желирани бонбони, пикантност и то осезаема, сладост, спомен за бяло вино, дървесност /не знам дали проблемът не бе в тапата/, асоциация с мириса на стар шкаф, свежест, стафиди, ферментиращи кайсии. Постепенно се появи и лека тъмно-плодова нотка, но някак деликатна не толкова силно изразена. Бих добавил още крем с жълти плодове, ябълки и жълти сливи, карамел и карамелови бонбони. Вкус – маслен, обилно сладък, пикантен, отчетлива нотка джинджифил, плодове – предимно жълти, но сушени, както и нотка цитрус. Сладостта и пикантността доминират. Вкусът е още малцов, като го асоциирах и със сметанов крем /заквасена сметана/ с ананас, портокалова кора и лека горчивина след време. Финал – среден до траен, интензивен, маслен, силно сладък, зряло грозде и манго, пикантност, мед, още жълти плодове и асоциация с череши /нотки бърбън/. Меденият спомен остава дълго, съчетан със маслеността и сладостта. Открои се и лека спиртна нотка, тревистост, щрихи праскови и жълти ябълки.

 Оценка: 84/100. Цена: около 50 лв /по спомен/.   

 В обобщение: приятно уиски, при което не останах толкова силно впечатлен от мириса /най-вече заради странната нотка „шкаф“, може би дължаща се на некачествен корк/, отколкото от вкуса и послевкуса му, които ме спечелиха. Хареса ми повече и впечатленията ми са позитивни. Препоръчвам го, тъй като цената му все още е поносима, а срещу нея получаваме продукт, който няма еквивалент сред другите ирландски уискита.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram