Linkwood 2010 13 y.o. Hunter Laing OMC

 Времето открехна кратък прозорец за външни снимки през изминалите дни и веднага грабнах бутилката Линкууд /проверете и останалите ревюта на Linkwood в сайта/ за няколко бързи кадъра. Знаете, че Храмът на уискито не бездейства през топлите месеци, когато повечето хора мислят за друг вид напитки. Версията, която съм подготвил е на компанията Hunter Laing. Ще стане дума за нея след малко.

 Дестилерията Linkwood се намира в района Спейсайд в Шотландия и поне 10 пъти минах покрай табелата /бях там през 2018г./, сочеща дистанцията до нея, пътувайки към и от Елгин – административният център на областта.

 В този район през 1821г. била основана друга дестилерия, считана за предшественик на съвремения Linkwood. Нейният родоначалник бил Питър Браун, който през 1825г. изпълнил въведените законови изисквания и легализирал дейността.

 В идните стотина години собствеността върху стария Линкууд се сменила няколко пъти – Браун бил наследен от сина си, който прехвърлил управлението върху дружеството „Linkwood-Glenlivet company“ – по подобие на мнозина други производители от тази част на Шотландия и то добавило името на „Гленливет“ към своето, за да може се идентифицира с утвърдената дестилерия, намираща се на юг от Елгин. Тази практика била често срещана за онези години, впоследствие изоставена, в които дестилерията на Гленливет си била спечелила реномето на класен производител и всеки, образно казано, искал да открадне къс от славата `и.

 През новия век предшественикът на сегашния Линкууд попаднал в ръцете на „Scottish Malt Distillers“, а те по-късно в „Distillers Company Limited“, които пригодили производствения процес за нуждите на новото време. Годините след средата на 20-ти век обещавали просперитет и идно благоденствие за повечето дестилерии, и водени от желанието си да засилият производството, тогавашните собственици изградили нова дестилерия, останала в историята с името „Linkwood B“ – или просто била означавана по този начин, за да се разграничи от построената през 1821г.

 Именно издигнатата от Браун била затворена през 80-те години заради крайно тежката икономическа обстановка във Великобритания, която не подминала и уиски бранша в Шотландия. Вместо нея тежестта на производството било поето от новия Линкууд, комуто се паднала отговорността основно да захранва смесените уискита на „Диажио“, притежаващ дестилерията и днес. Поради отдаденото първостепенно значение на Linkwood да снабдява с малцово уиски някои от прочутите шотландски блендове, официалната гама от ечемично уиски остава в забвение.

 Липсата на официални версии на Линкууд се преодолява благодарение на независимите бутилировачи. Това са онези компании, които не са произвели алкохолът, а са купили буретата с него, които впоследствие са бутилирали. Онези помощници на уиски сегмента и на нас – ентусиастите, сред които попада и компанията Hunter Laing.

 Навярно сте чували за Douglas Laing – бранд, основан през 40-те години на 20-ти век, специализиран в блендирането на уиски. В нея дейно участие взимат Фред и Стюарт Ленг /за нещастие той почина по-рано тази година/, наследили своя баща в делото. През 2013г. пътищата на двамата братя се разделиха – поделен беше и бизнесът им.

Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84. 

 Стюарт основа компанията Hunter Laing, а в портфолиото `и остана търговската марка Old Malt Cask, дебютирала през 1998г., включваща експресии от по едно буре. Измежду по-ранните от тях може да се открият умопомрачително яки дестилати.

 През 2018г. Хънтър Ленг даде началото и на свой уиски добив в собствената си дестилерия Арднахо /Ardnahoe/ на остров Айла. Минах покрай нея през 2022г., но все още не съм я посещавал. Тепърва ще ревюирам и нейно уиски.

 Благинката, която описвам днес, е част от споменатата серия Old Malt Cask /OMC/ и е пусната в продажба през 2023г. по случай четвъртвековния юбилей на начинанието.

 Особеното при този драм е, че произлиза от единична шери бъчва, в която е съхранявано вино канаста /canasta/. Какво представлява марката канаста?

 Споменах, че това е разновидност на шери. Нека я нарека хибридна такава, тъй като при нея се смесва сухо олоросо със сладко педро хименес шери. Тази технология се открива в различните винопроизводители от региона, като всеки от тях има свое търговско име, с което наименува продукта си. Може да го срещнете като cream sherry, medium sherry, amoroso sherry, Dry sack и прочие. Canasta, както и Dry sack, да марки на Williams & Humbert – винарна, която посетих през 2024г. и от която ще споделя няколко кадъра.

 Останалите детайли на малцовата напитка са споделени ясно и еднозначно на етикета. Тринадесет навършени години и дестилация през септември 2010г., 50% алкохолно съдържание, натурален цвят и липса на студена филтрация. Обемът на бурето е бил от над 500 литра /single canasta butt/, от който са напълнени над 760 бутилки.

 Аромат на Linkwood 2010 13 y.o. Hunter Laing OMC – шери бомба в стила на сладките територии на канаста, желирани бонбони, прилика с мадейра, асоциация с кифла с мармалад, бонбони „Кола“. Шери, шери, шери. Малц, сладост, шоколад, сладки стафиди, тютюн, кожа, сушени фурми. Сладкарско пиршество. Ягоди, мокра почва, захарно петле, петмез, сладко от боровинки, нотки сладък москател, сладко от круши, течен шоколад, нотки тъмен ром. С вода – още по-сладък, шоколадов и винен. Роза. С още вода – карамел и още вино. Щрихи сяра.

 Вкус – сладост, но не толкова силна, колкото предполага ароматът, малц, джинджифил, подправки, танини, прегорял крем карамел, сушен тъмен плод, форма на свежест под винените заемки, желирани бонбони, канела. Пикантността и танините са осезаеми. С вода – кафе и още от същото. С още вода – по-свеж и малцов, танини и влияние като от сяра.

 Финал – среден, слаба сладост, сухота, канела, свежи червени ябълки, зърно, влажна дървесина. С вода – канела, свежест, лимон и зряло грозде. С още вода – пикантност, сяра и по-свеж стил.

 Оценка: 85-86/100. Цена: платих малко над 100 евро.

 В обобщение: уиски със силно винено ухание, да не кажа доминация. Вкусът, но най-вече финалът, не ми допадна особено. Острота като от канела и танини, които контрастират на мириса. Нотките сяра не бяха проблем за мен.