Dark Mode On / Off

Benrinnes 30 y.o. 1984, refill butt#10709, single malt whisky /Xtra Old Particular, Douglas Laing/

 
 Пролетното време ме вдъхновява да ви разкажа за едно „пролетно“ уиски, отбелязало 30 години дъбов престой. Описвам го по този начин, тъй като създаде цветни плодови асоциации, които по нещо ми напомнят на свежите плодови щрихи на сезона, независимо от сериозната възраст, която подсказва, че влиянието на дъба би отнело от  свежестта, присъщата на някога младото уиски. Уискито е от дестилерията Бенринес /Benrinnes/, но е част от портфолиото на бутилировача „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/, за продукти на който е ставало неведнъж дума в блога. Моите бележки пък се основават на мострата, която закупих от приятел, който направи и снимката /Стан, наздраве!/. Няколко думи за производителя, след което ще ви пресъздам впечатленията си за малцовото уиски.
 

 Намира се в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.


 Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от Distiller Company Ltd, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант Diageo /Диажио/.


 Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.


 Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач „A. D. Rattray“ и се дестилира именно в Бенринес.

 
 30-годишният Бенринес е част от версиите на „Дъглас Ленг“, обединени под търговското наименование „Xtra Old Particular“ /известни и като XOP/. Тези бутилки се пълнят при завидна възраст, с градуса на бъчвата и се презентират в масивна дървена кутия. Групирани са и по цвета на етикета /тези от района Спейсайд, откъдето е и Бенринес, носят червеникав нюнасн/. Конкретното уиски произлиза от ползвано вече буре от шери /refill sherry butt/ с № 10709, от което са произлезни общо 185 бутилки. Всяка една от тях носи алкохолното съдържание на течността от бъчвата – 57%. Алкохолът е дете на 80-те години – дестилиран е през октомври 1984г. и е бутилиран  през февруари 2015г. Цветът на уискито е натурален и не е манипулиран с карамел е150. Уискито не е студено филтрирано.
 
 
 Аромат – спомен за сладко от кайсии, пръст, ягоди, пикантност, печени круши, компот от праскови, бинт, компот от кайсии, ванилия, микс от ароматни пролетни жълти плодове, сладкарски подправки, дървесина, мирис като стара книга или хартия, индрише, бонбон с мирис на жълт плод, лимонови сладки, капучино, бели череши, горена захар, жълти стафиди, кожа, фъдж, канела, смлени подправки, ацетон. С вода – плодовите щрихи изпъкват, смлян пипер, ацетон, сок от грейпфрут. С още вода – без особена промяна. Вкус – пикантност, сладост, стои някак плътно, дори мазно. Отприщва слюноотделянето и оставя спомен за плодов бонбон с ментова глазура, чили, плод от жълтата гама, далечна асоциация с прах. С вода – сладост, пиперливост, жълт плод, спомен за малини, усеща се и влиянието на бъчвата. С още вода – цитрусов мотив и дървесност. Финал – среден до траен, танини, следвани от сладост, сгряваща пикантност, отново усещане като от малини, намек за пушек, розово грозде, спомен за натурален сок /банан с ягода/, нагарчащи ядки и свежо усещане като от горчица. С вода – пикантност, танини, тоник, слаба сладост. С още вода – намек за лимонена кора.
 
 Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: бутилката вече е изчерпана.
 
 В обобщение: зряло уиски с пролетен характер. Предлага баланс между плодовите ароматни асоциации и влиянието на дъба при вкуса и финала.  
 
 
 
 
 
 
 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram