
И преди лекуващият ме психиатър да се появи с бялата ризница отнякъде да поясня, че горният разказ има своя корен или вдъхновение в бутилката от снимката. Ясно ви е приятели, че днес ще ви представя едно интересно уиски, презентирано в симпатична бутилка, на етикета на която стои героят от началото на повествованието ни – уискито се казва Scallywag и представлява смес, бленд, но само от малцови дестилати с произход дестилериите на Mortlach, Macallan, Glenrothes, Inchgower и Dailuaine /като последните две май не бяха споменати на етикета/. Благинката е 46-градусова /йей!/, нестудено филтрирана и може би е с естествен цвят. А може би не. Никъде не пише, че цветът е неподправен, а се дават само уклончиви подсказки, индиции за това. Уискито е част от гамата на независимия бутилировач Douglas Laing, който по правило не добавя оцветител карамел Е150а в продуктите си, но без да е изрично отбелязано на етикета не бихме могли да сме сигурни /на гърба му също не е посочено, че е с оцветител, независимо, че наличието му според германските и датските закони еследва да бъде отбелязвано, което също навежда на мисъл, че тук цветът е натуралния – но пък в официалния цвят за всяко друго уиски от Регионалните малцове изрично е посочено, че е в натуралния си цвят, с изключение на Scallywag/. Уискитата произлизат от някои емблематични дестилерии от Спейсайд, Шотландия и преди да се озоват в бутилката са отлежавали в бъчви от шери и бърбън /sherry butts & bourbon hogsheads/.

Дъглас Ленг не е производител на уиски в смисъла, в който са дестилериите. Компанията е независим бутилировач и купува бъчви с уиски, които отлежава по своя преценка и бутилира в различни разновидности – предлага зърнени, смесени, едномалцови и смесени малцови уискита, като това от снимката. Вече съм ви представял редица нейни продукти, част от които ще се появят под настоящата статия като предложения, а другите може да откриете, отваряйки етикета „Douglas Laing“ на статията. Фирмата е основана през 1948г. в Глазгоу от Фред Дъглас Ленг и оттогава се занимава със смесването и предлагането на уиски. Част е Шотландската уиски асоциация. През цялото си съществуване е била семейна компания, като след смъртта на основателя `и контролът преминава в ръцете на синовете му Фред и Стюарт, които през 2013г. се разделят и Стюарт, ако не се лъжа, основава своя компания. Внучката на основоположника, Сара, играе ролята на бранд амбасадор – изкуствено понятие, привнесено и в българския език, казващо ни с думи сложни единствено, че Сара представлява марката по света /служител със сложно наименование/ и популяризира продуктите `и.
Вече е време и за личните ми бележки.
Аромат – нотка кафе, приятна плодово-бонбонен мирис, тютюн, сладост, билки, билков чай, тропически плод – банан, сладкиш с банан, спомен за сушени тъмни плодове – фурми, сладко от боровинки или касис, шоколад с плодове. С времето споменът за кафе се засилва. Доловя се още горена захар, спиртност и пикантност почти отсъстват. Малко по-късно шери нотките се засилват и се появява слаба дървесност, мед, тревистост, захарен памук, пакетче с пипер, ванилов/ сметанов крем с ванилия, ферментиращи плодове и още карамел. С няколко капки минерална вода – повече тютюн, дървесност, тревистост и праскови като от компот, печени ябълки и подправки. Вкус – пикантен, джинджифил и щипка канела, суховат, слаба сладост, спомен за сушени плодове, метална нотка, издаваща младост. Отприщва слюноотделянето. С вода – повече сладост, ябълки и по-слаба пикантност. Финал – среден, сушени плодове, грозде, слаба горчивина, сладост и ментово усещане, масленост, плодова дъвка, спомен за ром Ел Дорадо, като след второто отпиване пиперливостта се засилва. Спомен за тъмна бира, праскови и плодове, киснати в алкохол. Нотката праскови се открои. С вода – горчивина, мента и люта чушка, метална нотка, жълти зрели плодове и още праскови.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 70 лв.