Jura 12 y.o. oloroso cask finish review

 Измина време от последното представяне на Jura в Храма на уискито /останалите статии за Джура в сайта са налични тук/ и се реших да опиша новата входяща стъпка в годишните малцове на единствената спиртоварна на едноименния остров, заменила 10-годишната експресия преди известно време. Бутилката купих преди точно година, когато направих и снимките с чашата за уиски Glencairn. Други запечатах вчера с фотоапарата си.

 Тук пък може да прочете и какво мисля за някогашната Jura 10 y.o. Origin с нейното изцяло бърбън отлежане.

 Марката не ми е първи избор при покупки /причините ще упомена след малко/, но се открива в някои по-големи магазини и навярно мнението ми ще е от полза за някои от вас. Сайтът не е единствено място за редки и недостъпни напитки и осъзнавам, че бюджетните уискита често биха ангажирали вниманието на широк кръг от читатели.

 Историята на Джура се свързва с представители на рода Кембъл /Campbell/, явно състоятелни хора, притежаващи голяма част от островите, в т.ч. и Джура през 17-19ти век. Именно те изградили през 1810г. и дестилерията. Към онези години уискито на Джура било доста сурово и опушено – недостъпните и скъпи въглища принудили хората да ползват торфа като евтино гориво. Съдбата на дестилерията през идните години не била от най-радостните.

 След повторното `и изграждане в края на 19-ти век, в началото на 20-ти била изоставена, като постройките заприличали на руини. Идните 40-50 години не донесли нищо хубаво за Европа, но пък следвоенният период предвещавал успех за търсещите го. Именно тогава няколко местни хора /като казвам местни имайте предвид, че населението на острова възлиза на около 200 човека/ – Робин Флетчър и Тони Райли-Смит –тамошни земевладелци, и хората от „Charles Mackinlay & Co“, занимаващи се с производството на смесени уискита, я изградили отново, създавайки и нови работни места за опустяващия остров.

 Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 Новата Джура била построена на същото място, ползвайки и част от съществуващите постройки. През 1963г. отворила врати. Уискито обаче вече не било „торфено“ /въпреки че се произвеждат малки партиди опушено уиски/. На мода било по-финото уиски със Спейсайд или Хайленд профил. Затова и в новата дестилерия били поставени високи медни казани, каквито има и в дестилериите на Bunnahabhain и Glenmorangie, чрез които да бъде добиван по-елегантния спирт.

 „Charles Mackinlay & Co“ по-късно били закупени от „Invergordon Distillers“. От своя страна „Invergordon“ била закупена в началото на 90-те години от „Whyte & Mackay“, притежаващи и дестилерията на Dalmore, в която се подвизава култовият Ричард, но не Лъвското сърце, а „Носът“ Патерсън.

 През 2007г. „United Spirits“, индийска компания, придобила „Whyte & Mackay“ и с това хранителната верига се затворила. И за да не останете с погрешната представа, че това е единствената им дестилерия, ще вметна, че компанията вече притежава и тези на Dalmore, Fettercairn, и Tamnavulin.

 Джура все още страда от „болестта“ на Тамнавулин и отчасти Далмор – нисък градус на презентация, добавяне на карамел е150а и наличие на студена филтрация. Фетеркерн в последните години премина през този нездравословен начин на живот и зае продуктовата ниша с ново лице и с по-солидна визия. При него боядисването с оцветител остана назад във времето, селектират се порядъчни бъчви, без ненужни вълни от винени финиши и всичко това вече облечено в хубав градус, въртящ се основно около 46%.

 Далмор също поема по този път – предстои да ви срещна с две негови уискита, при които зад красивата визия на бутилката се крие натурален цвят на уискито. Ценообразуването обаче все още е проблемно и лек тук не знам дали ще се намери.

 Дори Тамнавулин успя да изкара 25-годишно юбилейно уиски с градуса на бъчвата, предлагано в не до там впечатляващото оформление на бутилката, но при висок градус, москател финиш и алкохол, който не е боядисан и студено филтриран. Засега пропукването в не до там вдъхновяващия облик на бранда е мимолетен, но през пролуката се вижда лъч надежда.

 Такава се прокрадва и при Jura, макар и във версии, различни от ревюираната от мен днес. Западните пазари познаха вече няколко по-чисти откъм финиши разновидности, също налични при стойностен градус и естествени краски на напитката. Тук при тази 12-годишна версия с олоросо шери финиш промяната не се усеща, но глобалното ниско търсене на уиски, всяващи ужас в компаниите – производители, в един момент ще накара и собствениците на островния играч да изоставят карамела и щедро да ни възнаградят с градус над минимума от 40%.

 Дотогава ще трябва да се боричкаме с наличното. При Jura 12 y.o. Oloroso finish то е 40-градусов малц, силно боядисан в карамелено, което си личи от неестествения оранжев цвят на уискито, което при това е студено филтрирано. А както знаем, този процес отнема от потентността на уискито на ниво вкус и финал.

 Въпреки всичко изброено, ще внеса доза позитивизъм, може би противно на всеобщото мнение на по-запалените ентусиасти. Не ме горете жив, но това уиски с достатъчно търпение и въздух успя да разкрие никак не лош шери облик – олоросо бъчвите, навярно идващи от Gonzalez Byass, са оставили своя отпечатък върху леко постното младежко уиски, при което се долавя и нюанс на опушеност. 

 Ако господарите му го пуснат с 46% алкохолна мощ и без студена филтрация /не искам да съм алчен и да си пожелавам и натурален цвят/, то този драм бих класирал далеч по-високо в личната си класация.

 Но засега, извън пожеланията за еволюция, мога единствено да споделя отзивите си от благинката, бутилирана на 17.01.2024г.

 Аромат на Jura 12 y.o. Oloroso cask finish – сладникаво усещане, мед, какао, тревист мотив, стъблото от домат, сушен тъмен под, зелена обелка от орех, йод, орехов ликьор, ореховка, сушени фурми, слаб спомен за опушеност. Карамел, солени готварски подправки, тъмни череши, канела, шоколадов кекс, шоколадов мъфин, мармалад, еспресо, влажна дървесина. Лека метална нотка. Тъмни заемки като от шери, бекон, билков ликьор с опушени щрихи. С няколко капки вода – сладникави шери нотки, обгорено, сушени плодове, фъдж с карамел и нюанс на сяра.

 Вкус – сладост, свежи ябълки, масленост, слаба пикантност, минералност, нотки опушеност, малц, солен карамел, тъмни плодове и джинджифил. И тук лек спомен за сяра. С вода – свеж, малцов, сладък, цитрусова кора.

 Финал – къс до среден, грозде, боровинки, цитрусова кора, мента. Младежки стил гарниран с шери влияние. Слаба киселинност, орехи. С вода – пикантност, танини, но и сладост, червен плод.

 Оценка: 83/100. Цена: платих под 80 лева през миналата година.

 В обобщение: уискито се отвори след контакт с въздуха и предлага леко, но добре разпознаваемо шери влияние. Веднага след отварянето му впечатленията ми не бяха толкова позитивни.