Whiskeytemple 
Честит юли месец! Какво по-добро начало от ревю на един мощен и зимен Laphroaig /цъкнете на линка за останалите мои статии за марката/, нали?! Здравата логика повелява това да се случи през хладните месеци, но ми се намират три мостри с експерименталните версии на дестилерията, известни като Elements, които си напълних по време на уиски срещата във Варна, които ми се щеше да опитам по-скоро. Започнах с първата експресия от 2023г. – Laphroaig Elements L1.0.
Какво е експерименталното тук? В никакъв случай отсъствието на торфено влияние, ако сте се притеснили за това. Преди години по повод първи април The Whisky exchange се бяха пошегували, че Лафройг пускат неопушен свой дестилат – иновация, която все още не сме видяли, а може и никога да не срещнем. Съгласете се, че чарът на марката се крие в зелената бутилка и в силно торфения стил, наподобяващ аромат на горящ цех за медикаменти, в който някой съхранява и нафталин. Поне за мен това е описанието на бранда, което бих дал на непознат с делото `и любознателен смелчага.
По-раздвиженото при този Laphroaig Elements L1.0 се крие в следното: първо – увеличен обем на кашата за машуване /процес по извличане на захарите от смляното зърно/, като в случая към стандартните два обема от по 5,5 тона е добавен още един на 8,5 тона, какъвто бил ползван преди 90-те години.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Втората отлика се крие в качеството на озахарената течност wort, която се получава след неколкократното промиване с вода на смляното зърно. Ползвана е комбинация от мътна и леко филтрирана пивна мъст /wort/, с което се цели засилване на торфеното усещане.
Третият компонент е 55-часова ферментация. Тук не мога да дам стойност на стандартната продължителност на процеса в дестилерията. В сайта като типичен срок се назовават около 2 дни, което се доближава до тези 55 часа.
Тези промени дават ли отражение върху финалния профил на уискито или всичко е маркетингов ход? Споделям веднага – колкото и познат за мен да бе стилът при Laphroaig Elements L1.0, толкова и различен ми се стори той. Бих описал този драм като най-неконвенционалния техен продукт, който опитвам. Представете си 10-годишната Cask strength версия, но с по-тъмен профил, с по-ниска плодова заигравка и с по-слаба сладост.
Споменах по-тъмен профил, но той не идва от шери бъчви, защото Elements L1.0 старее изцяло в екс-бърбън бурета. Но и при бележките ми ще видите, че откривам доста тъмни асоциации като шери влияние. Явно експериментите са дали своето отражение, макар и не в описания по-горе регламент.
Уискито не е студено филтрирано и е бутилирано при 58,6% алкохолно съдържание. И то се усеща. Отдавна не съм попадал на толкова интензивно стоящ алкохол. Затова добавях вода неколкократно. Възрастта на напитката не е отразена, но съдейки по мощното торфено представяне, бих предположил, че е в подножието на първите няколко двуцифрени величини. Но тук това не е недостатък – преследва се категорично изявено опушено представление, което е най-отчетливо при младите дестилати.
Навярно има добавен карамел е150а. Напоследък дестилерията се пропука и започна да предлага свои версии и в натурален цвят, но тук ползването на оцветител е възможно.
Аромат на Laphroaig Elements L1.0 – нотки сладък грейпфрут, цитрус, тропически плодове, ванилия, фъстъчено масло, стои интензивно. Нотки бекон, снакс барбекю, въглен, асоциация с бои и бояджийски цех, евкалипт, типичното медикаментозно усещане, нафталин. Сладост, кедрови ядки, шоколад с карамел, прилика с шери заемки, горена захар, карамелизиран ананас. Кайсии, манго, борова дървесина. С вода – ванилов сладолед, десерт с яйчен крем като Агнес, мента, опушено месо, следи като от шери. С още вода – кайсии и още от същото. С трета вода – повече жълти плодове.
Вкус – маслен, суховат, усещане за зехтин, фъстъчено масло, джинджифил, въглен, слаба сладост и слаб плодов мотив. С вода – още по-опушен и по-явно сладък. С още вода – сладост, доза спиртност, свежест. С трета вода – по-плодов.
Финал – траен, сладникав, силно опушен, суховат, нотки мента, далечен спомен за червен плод, сладък цитрус. С вода – пикантност, опушеност, светли плодове. С още вода – сладост, обгорено, жълто грозде. С трета вода – опушеност и слаби танини.
Оценка: 88/100. Цена: около 150 евро.
В обобщение: уиски, което ме изненада. Дава типичното за Лафройг изживяване, но надградено и в някаква степен непознато.
