Whiskeytemple 
Измина година и половина от последния ми разказ за продукт на дестилерията Фетеркерн и днес реших да попълня селекцията от бележки, като ви разкажа за пълнолетния едноименен малц, който закупих в началото на февруари тази година и който успя в достатъчна степен да подиша въздух и да се промени. Развитието му бих описал по-скоро като скок, отколкото като лека еволюционна стъпка. Защо?
Несъмнено това бе едно от най-раздвижените уискита, които съм опитвал, при което в началото впечатление ми направи силното дървесно влияние /ще стане ясно защо е толкова концентрирано/ и чувството на сухота, което долових тогава. Но осем месеца по-късно, връщайки се към него, установявам една дълбочина на уискито и всеобхватно развитие на компонентите му, каквито не съм очаквал към онзи момент. Но нека ви припомня житейския път на марката.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рамзи в източната част на шотландските Висини /Highlands/. Може би е редно да говорим, че неин предшественик е основан тогава, тъй като първоначално се е казвала Old Fettercairn /име, което може да се срещне на забравени от години официални бутилки в някой магазин/. Някои източници я познават и като Nethermill. Малко по-късно, през 1830г. била придобита от Сър Джон Гладстоун /баща на бъдещия премиер Уилям Гладстоун/.
В края на века, около 1890г. била засегната от пожар. Именно тези години се разразила и кризата, породена от делата на славещите се със съмнителна репутация братя Патисън, които освен млекари, бакали и уиски производители, били известни и с бохемския си начин на живот. След като роднините по съребрена линия били поставени да „отлежават“ в „държавния склад“, наречен затвор, защото завлекли редица банки и уиски производители, уиски индустрията в Шотландия била сериозно засегната. Това довело до закриването на редица дестилерии. Фетеркерн не била сред тях, но в началото на 20-ти век дължимите държавни налози били увеличени, което почти довело до фалита на компанията-собственик.
Последващите размирни години довели до още затруднения, резултирали в затварянето на дестилерията за периода 1926-1939г. Малко преди началото на Втората световна война тя била закупена от Джон Хобс от National Distillers of America. През 60-те години броят на казаните бил увеличен, а по-късно дестилерията била закупена от Whyte & Mackay Distillers, които от своя страна неколкократно било прехвърляни между различни собственици, актуалните от които мисля, че са от Филипините. В този период била преустановена и практиката необходимият малц да се подготвя на място в дестилерията и той започнал да се набавя от външни комплекси.
Отличителни белези на бутилките с Фетеркерн /и на по-старите версии и на актуалните/ са наличието на изобразени еднорог и подобие на арка. Тези елементи носят своята символика, като се твърди, че еднорогът бил част от фамилния герб на Александър Рамзи, а арката се свързва с действително изградена такава в градчето Фетеркерн по повод визитата на кралица Виктория.
Фетеркерн, както Джура, Далмор и Тамнавулин имат общ господар. Измежду четирите производителя като мой фаворит се очертава именно дестилерията с еднорога, която след 2018г. получи доста широко портфолио, често допълвано и от къси лимитирани серии. Сред основната гама съм опитвал и 22-годишната експресия, която, в духа на цялостното усещане, което Фетеркерн оставя в мен, доста ми хареса. Все още обаче това уиски няма свое ревю тук.
Именно при марката-герой на настоящата статия забелязвам и най-чистия подход на управляващите я – продуктите се представят почти винаги в натурален цвят, без студена филтрация, пълнят се при добър алкохолен градус, не се „давят“ с прекалено силно винено влияние, което често то се заменя от екс-бърбън отлежаване, а и цените на продуктите на спиртоварната все още са доста приятно оформени. Това са все отличителни черти, които не откривам често при останалите марки на Уайт и Макей. Не знам по каква причина именно в лицето на Фетеркерн собствениците са решили да концентрират презентация, която да се хареса на ентусиастите, но си признавам, че искам да видя подобен подход и към Тамнавулин и Джура. Dalmore считам, че целенасочено се промотира като луксозен продукт и спрямо него не тая надежди, че може да се появи в менюто на заклетия уиски почитател.
Споменах за силното дървесно влияние при Фетеркерн 18. Нека обясня на какво се дължи то. Уискито първоначално отлежава в екс-бърбън бъчви, първо и второ пълнене. След този период обаче малцовият сок се прехвърля за известно време в чисто нови бурета, направени от шотландски дъб. Това е и първото уиски с подобен финиш, което опитвам. Знам, че преди него Гленгойн имаха подобна концепция, а в по-ново време и Гленалахи от Спейсайд заложи на шотландския дъб.
След това уискито се бутилира на 46.8%, в натуралния си цвят и смея да твърдя без филтрация. Последната отличителна нему черта не е отразена на бутилката или кутията ѝ, но забелязах, че се замъти при второ добавяне на вода.
Аромат – сериозен спомен за ябълки и ванилия, малц, мед, крем карамел, пикантност, лимонена есенция, зелени билки, мента, бонбони „Гумени мечета“, щрудел, сладост, карамел, сок ябълка, кроасан с кайсиев пълнеж и червени сливи, сушени кайсии, зряло манго, боровинки, шоколад, спомен за ацетон/ боя. С вода – свежест, тъмен мотив и плодове. Бонбони „Пияни вишни“, плодово боле и череши. С още вода – етерични масла, смола, орехи, цитрус, сок мултивитамин. Вкус – сладост и то обилна. Пикантност, дървесност, сухота, спомен за желирани бонбони с различен плодов вкус, нотки кафе, препечен плод, леко нагарчащ карамел, чили, чувство на трохи. С вода – още по-силна сладост, по-лека пикантност, карамел, запечени жълти плодове, сладкиш с жълти плодове. С още вода – сладост, малц, плодове. Финал – среден до траен, пикантност, бонбони Кола, сухота, танини, тъмен шоколад, последваща сладост. Нагарчащи орехи, запечени ябълки повече сладост при следващите отпивания. С вода – пикантност, богато усещане за сладко жълто грозде, слаби танини и сладък портокал. С още вода – плодов мотив и пикантност.
Оценка: 89-90/100. Цена: коства ми около 150 евро.
В обобщение: уиски, което се отличава с добре изявената дървесност – за мен то е една „дървесна бомба“. Налице са и обилни плодови заемки от жълтата и червената гама.
