Dark Mode On / Off

Jura Origin 10 y.o. single malt whisky

 Ако стане дума за островно шотландско уиски кое би било първото или първите, за които бихте се сетили? Лафройг, Лагавулин, Хайленд Парк, Тобермори или Арън? Поне това бих отговорил аз без да се замисля. Няма да си кривя душата – не бих се сетил за Джура /Jura/, чийто малц носи името на едноименния остров. Не съм опитвал много уискита от този производител и може би това е причината да го пропусна. Или пък обяснението може да бъде открито в далеч по-силната реклама на останалите острови, генериращи малц. Може би така биха постъпили и други ентусиасти, водени от аналогични подбуди. Джура се внася в България от доста време, но все така стоеше в сянката на по-известните си съседи на глобалната сцена. Това навярно обяснява и решението на собствениците на дестилерията да ребрандират основното си портфолио, заменяйки досегашните налични версии с нови, които получават и леко променена визия. Чували сте максимата, че нещо което работи не се поправя, нали? И ето, че едва в края на жизнения път на старата 10-годишна версия, носеща името „Jura Оrigin“, дойде времето да я опиша в блога. Понастоящем тя вече е заменена от нова 10-годишна интерпретация, но за разликите между тях ще стане дума малко по-късно. Преди това ще ви разкажа малко за историята на островния бранд.
 Дестилерията
според местните има връзка с производството на уиски още от края на
18-ти век, когато им било забранено да дестилират уиски за собствена
консумация. Историята на Джура се свързва с представители на рода Кембъл
/Campbell/, явно състоятелни хора, притежаващи голяма част от
островите, в т.ч. и Джура през 17-19ти век. Именно те изградили през
1810г. и дестилерията. Към онези години уискито на Джура било доста
сурово и опушено – недостъпните и скъпи въглища принудили хората да
ползват торфа като евтино гориво. Съдбата на дестилерията през идните
години не била от най-радостните.
 След
повторното `и изграждане в края на 19-ти век, в началото на 20-ти била
изоставена, като постройките заприличали на руини. Идните 40-50 години
не донесли нищо хубаво за Европа, но пък следвоенният период предвещавал
успех за търсещите го. Именно тогава няколко местни хора /като казвам
местни имайте предвид, че населението на острова възлиза на около 200
човека/ – Робин Флетчър и Тони Райли-Смит – местни земевладелци, и
хората от „Charles Mackinlay & Co“, занимаващи се с производството
на смесени уискита, я изградили отново, създавайки и нови работни места
за опустяващия остров. Новата Джура била построена на същото място,
ползвайки и част от съществуващите постройки. През 1963г. отворила
врати. Уискито обаче вече не било „торфено“ /въпреки че се произвеждат
малки партиди опушено уиски/. На мода било по-финото уиски със Спейсайд
или Хайленд профил. Затова и в новата дестилерия били поставени високи
медни казани, каквито има и в дестилериите на Bunnahabhain и
Glenmorangie, чрез които да бъде добиван по-елегантния спирт.
 „Charles
Mackinlay & Co“ по-късно били закупени от „Invergordon Distillers“.
От своя страна „Invergordon“ била закупена в началото на 90-те години от
„Whyte & Mackay“, притежаващи и дестилерията на Dalmore, в която се
подвизава култовият Ричард, но не Лъвското сърце, а „Носът“ Патерсън.
През 2007г. „United Spirits“, индийска компания, придобила „Whyte &
Mackay“ и с това хранителната верига се затворила. И за да не останете с
погрешната представа, че това е единствената им дестилерия, ще вметна,
че компанията вече притежава и тези на Dalmore, Fettercairn, и
Tamnavulin.
 И след този исторически преглед настъпва времето да се пренесем в настоящето. Сами забелязвате, че то подлага на изпитание дори реномираните производители с по-богата история, които са принудени да се приспособяват към актуалната действителност, в това число да изменят и обогатяват портфолиото си – политика, често съпроводена и с промяна в цената на новите продукти, оправдавана с недостиг на стар дестилат или с ползване на по-скъпи бъчви, в които уискито да отлежава. Ако се върнем към 10-годишната версия на Джура и направим повърхностен анализ на двете версии, ще забележим именно подобно решение в помощ при отлежаването да бъдат внедрени по-скъпите шери бъчви, което автоматично води до разлика между уискито, което ви представям днес и новата му версия на две нива – като профил и като цена. Все още не съм опитвал новия ботлинг и не мога да ви разкажа как стои той да предшественика си като аромат и вкус, но бързата проверка в някои западни сайтове /TWE/ показва скок в цената с няколко паунда в полза на новата генерация, дължащ се единствено на обстоятелството, че за разлика от Jura Origin 10 y.o., отлежаваща изцяло в бърбън бурета, новата 10-годишна Джура бива доразвита с кратък престой /няколко месеца/ в шери бъчви, някога съхранявали олоросо шери. И двете разновидности са бутилирани при скромния градус от 40% алкохол, явяващ се законов минимум, под който уиски производителите не могат да слязат, и двете са студено филтрирани и са оцветени с карамел е150 /пише си го на задния етикет, макар и не на български/. Всичко това дефинира Jura 10 y.o., без значение в коя версия, като встъпителен малц, комуто е отредена задачата да се хареса на по-широк кръг от купувачи. А как се представи малцът в чашата?
 Аромат – ясно изразен плодов нюанс, доминиран от нотките кайсии, жълти ябълки, мед, ароматни жълти сливи, канела, индрише, спомен за плодово сладко от жълт плод, прасковено сладко или сладко от бели череши, усещане за прясно окосена трева, ванилия, мармалад от портокали, мандарини, асоциация с печен блат от сладкиш. Долових и усещане като от сладко вино и лек тъмен нюанс, съчетан с нотки сладки стафиди, бял шоколад, пипер, жълто зряло грозде и мирис, който наподобява този от цъфтящо пролетно дърво. С вода – нежен плодов нюанс, слаба спиртност, ванилия и жълт плод. Вкус – масленост, сладост, жълти сливи и жълто грозде, мед, слаба джинджифилова нотка, мазна ядка и цитрусова киселинност. С вода – масленост, сладост, намек за жълт плод, но някак изтънява. Финал – къс до среден, нотки цитрусова кора, слаба сладост, свежа тревистост, нагарчащи ядки, слаба пикантност, цветен мотив. С вода – пикантност, танини, зърна от кафе и цитрусова кора.
 Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 50 лв.
 В обобщение: уиски с приятен плодов нос, но с по-изтънено тяло. Определено би било много по-интересно, ако не е студено филтрирано и е бутилирано при 46%.
       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram