Dark Mode On / Off

Fettercairn 16 y.o. single malt whisky, 1st Release 2020

 Ако уиски статиите тук се пишеха от холивудски филмови сценаристи, представянето на малцовата благинка днес би звучало по подобен начин: „От създателите на Далмор, Джура, Тамнавулин и Уайт и Макей и под надзора на уиски легендата Ричард Патерсън до нас достига този 16-годишен малц на дестилерията Фетеркерн, надделял над американци, португалци и испанци …“ Сами се досещате какви информационни трохи пуснах по време на словесната ни разходка – дойде ред да си говорим за 16-годишния Фетеркерн /Fettercairn/ от едноименната шотландска дестилерия, който дебютира през 2020г. и не мога да скрия, че уискито остави приятни впечатления, особено след като му дадох няколко месеца да подиша след първото отпиване. А общото звено между изброените имена на шотландските спиртоварни /надявам се това определение да не ви дразни – не го харесвам колкото термина „дестилерии“, но го използвам, за да избегна ненужното повторение/ е, че се притежават от шотландската компания „Whyte & Mackay Distillers“, която от своя страна е притежавана от филипинския търговец „Emperador Inc“. Функциите на мастър блендър /казано по ясно – старши специалистът, отговорен за подбора на бъчвите за смесване и бутилиране/ при тях се изпълнява от една от иконите в уиски вселената – Ричард Патерсън, известен с прякора си „Носът“, който вече има над 50 години опит в бранша. Следват няколко думи за историята на Фетеркерн, след което ще ви запозная и с бележките си за уискито.

 Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рамзи в източната част на шотландските Висини /Highlands/. Може би е редно да говорим, че неин предшественик е основан тогава, тъй като първоначално се е казвала Old Fettercairn /име, което може да се срещне на забравени от години официални бутилки в някой магазин/. Някои източници я познават и като Nethermill.

 Малко по-късно, през 1830г. била придобита от Сър Джон Гладстоун /баща на бъдещия премиер Уилям Гладстоун/. В края на века, около 1890г. била засегната от пожар. Именно тогава се разразила и кризата, породена от делата на славещите се със съмнителна репутация братя Патисън, които освен млекари, бакали и уиски производители, били известни и с бохемския си начин на живот. След като роднините по съребрена линия били поставени да „отлежават“ в „държавния склад“, наречен затвор, защото завлекли редица банки и уиски производители, уиски индустрията в Шотландия била сериозно засегната. Това довело до закриването на редица дестилерии. Фетеркерн не била сред тях, но в началото на 20-ти век дължимите държавни налози били увеличени, което почти довело до фалита на компанията-собственик.

 Последващите размирни години довели до още затруднения, резултирали в затварянето на дестилерията за периода 1926-1939г. Малко преди началото на Втората световна война тя била закупена от Джон Хобс от „National Distillers of America“. През 60-те години броят на казаните бил увеличен, а по-късно дестилерията била закупена от „Whyte & Mackay Distillers“, които от своя страна неколкократно било прехвърляни между различни собственици. 

 На етикета на бутилката до последното ребрантдиране бяха изобразени еднорог и подобие на арка. Тези елементи носят своята символика, като се твърди, че еднорогът бил част от фамилния герб на Александър Рамзи, а арката се свързва с действително изградена такава в градчето Фетеркерн по повод визитата на кралица Виктория. Новият дизайн заложи на еднорога. По-важното за мен е, че портфолиото на производителя вече е значително по-широко и част от него /12-годишното уиски/ вече се намира и тук.

 Преди обновлението, Фетеркерн бе сравнително неизвестна на малцовия фронт. Фиор, версията без посочени години, съм представял вече тук и при нея две характеристики ми направиха впечатление – леката опушеност, която открих там и наситените червеникави краски, дължащи се на карамел е150. Уискито носеше и не особено вдъхновяващ алкохолен градус. Новата гама подхожда малко по-различно, поне ако говорим за 16-годишния малц. Опушеност тук не откривам, алкохолното съдържание е 46.4%, а спектърът от бъчви, през които благинката преминава е доста широк – след първоначално отлежаване в бърбън бурета, уискито се прехвърля в бъчви от шери и порто. За зла участ е с подсилен с карамер е150 цвят /пише си го на задния етикет/ и подозирам, че е студено филтрирано – и карамелът, и филтрацията са производствени решения, познати на Ричард Патерсън и на „Уайт и Макей“. Не може да се отрече обаче, че ползваният по-силно препечен малц, известен като „шоколадов малц“, блазни любопитството – при Сигнит на Гленморанджи се доказа като удачно решение.

 Аромат – пикантни подправки, сладост, сладко от вишни, череши, сушени тъмни плодове, канела, индийско орехче, сладък портокал, цатоплящо усещане, манго, шоколад с мента, кекс с червени плодове киснати в алкохол, осезаемо винено влияние, карамел, ликьор кафе, сушени фурми, тъмни стафиди, спомен за тютюн, кола, праскови и червени ябълки. С вода – сок от ягоди, нотки динен аромат, отново виненото влияние е водещо. Вкус – щедра сладост като от от концентриран плодов сок от тъмни горски плодове, джинджифил, отчетлива пикантност, ягоди, млечен шоколад, сушени подправки, отново асоциация с кекс със сушени плодове, коледен сладкиш. С вода – сериозна сладост, слаби танини, лека киселинност. Финал – среден, слаби танини, ядки, винено влияние, сладост, сладка мандарина, свежо усещане във фон, пикантни подправки, намек за кафе, мента. С вода – праскови, кайсии, ядки и слаби танини. 

 Оценка: 87-88/100. Цена: около 90 евро, по спомен.

 В обобщение: уиски с подчертан винен облик, съчетан с ментов мотив. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram