Не знам къде се намирате по света или в България и как е времето около вас, но тук е пещ. Уж е пролет, а слънцето здравата „бичи айляк“ и хвърля огнени стружки. Подобно време не е най-удачният избор за консумиране на уиски, но пък вечерите все още носят нужната доза хлад и спокойствие. В тази отмаряща атмосфера снощи се потопих в дебрите на едно четвъртвековно уиски, дестилирано през далечната 1988г. в сърцето на шотландския уиски район – Спейсайд, носещ името на важната за уиски производството река Спей. Уискито е Glen Moray 25 y.o. single malt whisky, финиширало стареенето си в бъчви от порто от типа „tawny“ /тоуни/.
Не всеки ден ни се отдава възможност да се насладим на толкова старо уиски затова винаги подхождам към този род красоти с някакво трепетно очакване и уважение към труда и търпението на производителя. Снощната дегустация не направи изключение. За да се осъществи спомогнаха усиилията на мой приятел – Стан Недев и на колегите-малцофили от София, които имат добрия навик да се събират и да дегустират по-интересни неща. Стан ми изпрати мострата, а и чудесната заглавна снимка преди повече от месец, но на дневен ред бяха други дестилати, които „старееха“ отдълго в шкафа ми.
Дестилерията на Glen Moray се намира в областта Елджин /Елгин/ в Шотландия, която от своя страна е неизменна част от уиски региона Спейсайд /Speyside/, откъдето произлизат мнозинството едномалцови дестилати на скотите. Започва съществуването си като пивоварна през 1828г. под името West Brewery. През 1897г. била преустроена в дестилерия от Glen Moray-Glenlivet Distillery Company и започнала производството на малцов дестилат. Ако се чудите какво общо има името Glenlivet с това на благинката от снимката, може би бих ви отговорил с „почти нищо“. Истината обаче е далеч по-прагматична – през онези години името на дестилерията Glenlivet било символ на качество и много от дестилериите го прикачвали към своето име /дори и хората от Macallan не се сдържали/. Тази практика си била меко казано нелоялна и наследниците на основателя на Гленливет водели закономерно дела срещу нарушителите, в резултат на които било отсъдено, че допълнението „Glenlivet“ можело да бъде ползвано единствено от дестилерии, находящи се в близост до река Ливет /Glen – долина, Livet – голяма река в Шотландия/. Преди тези съдебни решения всеки желаещ да се ползва с облагите от славата на Гленливет можел да го добави към своето име. За оригинала – дестилерията на Glenlivet, останало изключителното право да се изписва като „The Glenlivet Distillery“.
Но стига с думите за Гленливет, да се върнем към Глен Морей. През 1910г. била затворена. През 1912г. дейността била възобновена, но скоро отново затворила кранчето. И така до 1920г., когато била придобита от Макдоналд и Мюр – имащи дялово участие и в Glenmorangie. Пред тях стояла дилемата дали да си похарчат парите за Glen Moray или Aberlour, като в крайна сметка се спрели на първата опция. През 1923г. малцът отново потекъл. За кратко била затворена през 1958г., когато я затворили за преустройство. През 1996г. компанията Макдоналд и Мюр променила името си на Glenmorangie plc, а през 2004г. била закупена от от Louis Vuitton-Moet Hennessey за 300 млн. £. Във времето, когато Glen Moray била притежание на Glenmorangie на пазара били пуснати разновидности на уиски с винени финиши /в блога вече съм ви представял такова – 16-годишният дестилат, ползвал бъчви от шенин блан – сорт грозде с родина Франция/. През 2008г. Glen Moray сменила „господаря си“ с френската компанията La Martiniquaise. Именно под новата власт Moray пуснали през 2009г. за първи път доста торфено уиски с фенолно съдържание от 40 феноли на милион – почти колкото при Laphroaig и Lagavulin. Новите собственици насочили и голяма част от произвеждания малц за бленд уискито /смес между зърнени и малцови дестилати/ си „Label 5“ /по спомен и към William Peel/, което се намира и в нашата магазинна мрежа, но още не съм го пробвал /вече не съм сигурен дали се намира/.
Освен завидните 25 години прекарани в бъчви от бърбън, а на финала в такива от порто, уискито носи и година на дестилиране – реколта 1988г., и алкохолен градус от 43%. Течността навярно е студено филтрирана, а цветът предполагам е подсилен с карамел Е150а. Течността е достапъна и на нашия пазар за около 330 лв, като бутилката е скрита в красива дървена кутия, придружена с хартийка /удостоверение или друго подобно писание/. 25-годишното уиски, което представям не е единственото по рода си, тъй като регулярно хората от Глен Морей пускат на пазара партиди от него, състоящи се от около 3500 бутилки всяка.
Аромат – силна сладост, подправки и билки, мед, индийско орехче, асоциация с червен плод /сладко от червен плод/, свежест, плодова дъвка, пикантност, крем брюле, сушен плод, сладко от ябълки/ круши и слаба тъмна нотка /кафе/, дървесност. Мирисът е интензивен и оставя усещането за по-младо уиски /интензивен, но не лош или груб/. Долових ядки, натурален сок мултивитамин, чай, флоралност и повече тъмни нотки след време /сладко от ягоди или сливи/, канела, асоциация с тропически плод, шоколад и спомен за мириса на клечка кибрит. Ароматът е и зърнен /малцов/, което засилва впечатлението за свежест и тревистост. Впоследствие откроих и спомен за карамел, сладко от малини и плодове, киснати в алкохол. С вода – крем, дървесност, споменът за кибритената клечка, печени ябълки и подправки. Вкус – плътен, интензивен, пикантен, сладък /силно при това/, мед, захарен сироп, тревист, киви, ананас, сладко от плодове, слаба горчивина. След време споменатият сок мултивитамин, масленост, дървесност и повече горчивина след втората глътка. С вода – сладост, пикантност, дървесност и череши. Финал – среден, грозде, натурален сок мултивитамин, солидно сладък, пикантност, малцов, горена захар, тревистост. С вода – слаба горчивина /като от бира/, дървесност и сладко от малини след време.
Оценка: 86/100.
Whiskeytemple_Vladimir 
