Whiskeytemple 
Придържам се към богатото меню, с което се гощавахме миналия петък и като трета статия за месеца подготвям ревю на едно набиващо се на очи уиски от дестилерията Glenallachie – на подобен род провокативни етикети по бутилките с уиски не съм почитател, но цветът на течността, скрита от разгърдената шивачка на сърца, приковава вниманието. Пиша за уиски от години и моя цел е да разчупя стереотипите, че тази благинка е „мъжка“ напитка. Такива етикети не помагат за това.
В шишето е затворен 15-годишен малц от спиртоварната в Спейсайд, но бутилиран не от нея, а от Марко Бон и от неговия бранд на бутилировач – Brühler Whiskyhaus. Етикетите на версиите на компанията винаги са шарени и екстравагантни, което неминуемо им помага да изпъкват измежду редиците на конкуренцията, която не е никак малка – фирмите, които се занимават с това в световен мащаб са няколкостотин, доминирани от имена като Cadenhead, Gordon & MacPhail, Signatory, Douglas Laing, Berry Bros & Rudd, Adelphi, Samaroli …
Тази пазарна доминация се дължи нa отдавна утвърденото им реноме, формирано в рамките на десетилетия труд. Срещу това по-малките компании имат две оръжия – поддържане на високо качество срещу поносими цени /доколкото е възможно/ и отличаващ ги външен вид. Whiskyhaus несъмнено се справя в това, без значение дали на мен ми допада или не някой техен етикет.
Помествам и кадър на официалната 15-ка на Гленалахи /тук и линк към страниците с всички мои ревюта на марката/, която има далеч по-консервативно излъчване, но я намирам за доста сходна на версията на Whiskyhaus, която ревюирам. Нея ще е по-трудно да я откриете, при все че тези 182 бутилки е възможно да са разграбени, но пък регулярната алтернатива на Били Уокър е налична и на нашия пазар.
И при двете се залага на сериозно винено влияние. Споделял съм и го преди, но мнението ми е, че предишните собственици не са оставили кой знае колко невероятно отлежали бурета на Били /най-вече заради ролята, която Гленалахи някога е имала, а именно да участва някак анонимно в морето от смесени уискита/, което го кара да издирва пресни винени съдове, за да изглажда профила на уискито. По аналогичен начин според мен процедират и независимите бутилировачи, в гамата на които спиртоварната присъства почти винаги под формата на адски тъмен малцов сок.
Ако някой се сеща за бърбън отлежали техни експресии, нека сподели отзиви от тях. Така е подходил и Марко, залагайки на буре от шери педро хименес – без съмнение първо пълнене, за да ни представи още един ботлинг от търговската серия A dream of Scotland. Дали благинката е изкарала плътни 15 години в него? Не ме цитирайте, но бих предположил, че основното отлежаване е протекло първоначално в друг вид буре.
Горното не означава, че не харесах финалния резултат, който е гарниран с 55,2% алкохолно съдържание – уискито не е разреждано с вода при пълненето му в бутилките и е означено като cask strength. Не открих изричен текст по етикета, че уискито е представено в натурален цвят и без студена филтрация /добавях вода два пъти и забелязах замътване, макар и не особено интензивно/. Може би не е останало място от разсъблечената мацка. Позволявам си обаче да предположа, че карамел е150а не е ползван.
Аромат – осезаемо винено присъствие, почти до степен на ликьор от червени плодове. Череши, портокали, нотки вермут, канела, карамфил, анасон, сушени фурми, асоциация с мириса на свещ с аромат на канела. Стои интензивно, прилика с какаов десерт с череши или ягоди, сладко от сини сливи, плодова дъвка с ухание на череши, нотки бърбън под всичко това. Зряло манго и прилика с шоколадов кекс. С вода – шоколадов сладолед с череши и ром, тъмни стафиди. С още вода – червен плод, кафе/капучино.
Вкус – пикантност, обилна сладост, дървесност, тъмен шоколад, отприщва слюноотделянето. Родее се с официалната версия. Доза свежест, винени щрихи, чувство на трохи. С вода – сладост, млечен шоколад, нотка тъмен ром. С още вода – лакта, зърно, по-свеж нрав, шери заемки.
Финал – среден, сладост и слаби танини, захаросани червени плодове, сладко от череши, сладка тъмна бира, тъмни сливи, канела, лека агресия. С вода – дървесност, тъмен шоколад, чили. С още вода – какаов крем и тъмен ром.
Оценка: 87/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: шери бомба с ясно изразена дървесност, която понася добре добавянето на вода
Сайтът Храм на уискито е със свободен достъп и винаги ще бъде такъв. Реклами също не помества. Поддръжката му обаче ми коства средства. Затова, ако харесваш това, което правя и имаш възможност, може да спомогнеш сайтът да бъде още по-добър, снимките и видеата по-стойностни, а представените уискита още по-шарени и разнообразни.
За целта слагам линк към Revolut, където можеш да ми удариш едно рамо с едно кафе, капучино или дарение по твой избор. Слагам и код, който може да сканираш.
Благодаря ти предварително! 🙂
revolut.me/vladimir_georgiev84
