Whiskeytemple 
Не очаквах толкова скоро да съумея да ви дам своя прочит над иновативния 17-годишен малцов проект на дестилерията Гленалахи, за която е ставало дума тук сравнително често, но малцов другар, с когото се следваме в Instagram, наскоро бе отворил своето стъкло от тази тъмна отвара и мигновено предложи да ми отдели от нея за ревю /като направи и двете чудесни снимки, за което благодаря/. Няколко дни след комуникацията ни получих и щедрия семпъл, който поделих с Мая /тя хареса уискито повече и от мен/ и вече дойде ред да опиша впечатленията си в сайта, за да разберете и моите виждания по темата.
В предходните статии, посветени на марката, съм разказвал за историята `и, като съм помествал и свои наблюдения и предположения относно технологията на производство на даденото уиски. Такива ще присъстват и днес, но ще ви спестя историческия преглед – на ваше разположение е в сайта, ако проявявате интерес към фактологията. Днес ще дам поле за изява на субективното си усещане.
Какво знаем за уискито? Възрастта е ясно индивидуализирана и доколкото помня, то се появи в продажба през 2024г. В България това се случи преди месец-два. По добре утвърден стандарт от собственика и това Гленалахи не съдържа карамел е150а и не е студено филтрирано. Бутилирано е на 50% – това е градусът на цялата партида, получен сред фабричната му редукция с добавена вода в бутилировъчния цех, ползван от дестилерията. Затова можем да го определим като Batch strength. Не произлиза от единична бъчва.
Тези му особености не биха ме впечатлили особено, ако не беше интересният избор от бурета за отлежаване на този дестилат. В какви точно старее изначално не е упоменато – предполагам, че основата е била бърбън матурация /първо и последващо пълнене, а може би и някакви винени бъчви/. Знаем с категоричност, че след това уискито преминава през двоен финиш – в екс-олоросо шери бъчви и в бурета от японски дъб мицунара. Знаете навярно, че той е доста скъп и труднодостъпен, а хора от бранша твърдят, че е и труден за обработка заради структурата си. Това, което не е означено с категоричност в сайта на компанията /проверявам там, тъй като не разполагам със самата кутия или бутилка/ е технологията по допълващото отлежаване – ще ми се да разбера дали цялото количество преминава последователно през олоросо и мицунара финиш или отделни негови части са прехвърлени в тези бурета. Любопитна ми е продължителността на финиша – цветът е доста наситен и съдя, че шери бъчвите са били пресни /навярно повечето първо пълнене/. Каква е била поредността на зареждане на буретата от японския дъб и колко реално бъчви от него са ползвани, можем единствено да спекулираме. Но моето впечатление е, че тяхното влияние е ясно доловимо.
Ще изпреваря дегустационните си бележки и ще дам отзив – долових приятна свежест като жълти плодове и флоралност, които като комплекс от субективни асоциации ми напомниха силно на профила на ирландското пот стил уиски /вземете някой по-зрял Редбрест например/. Течността тук не се усещаше като типичната шери бомба – такива Гленалахи предлага вече достатъчно и без мицунарата това уиски не би изпъкнало в съзнанието ми. Но досегът с японския дъб му придава приятна дълбочина и многопластов нрав. Да видим как точно.
Аромат – първоначално свеж полъх, лека парфюмност, свежи жълти плодове /нектарини и кайсии/, пикантност, канела, черешов компот, сладко от бели череши, мента, боле от червени плодове /касис, малини, череши/, сок ягода, цветен мотив и сладникава асоциация, подправки като ким/ кимион, какао, шоколад. Спомен за малиново сладко, малц, сладко от кайсии и кола с мирис на череша. С вода – какао, свеж жълт плод и прилика с pot still уиски. Вкус – интензивен, плътен, носещ сладост и асоциация с червени плодове. Плодовият характер изпъква – зрели нектарини, череши, сладко от сини сливи и черници. Дървесност. Отприщва слюноотделянето. Нотки препечено и канела. И тук прилика с ирландско пот стил уиски. С вода – плодов букет с описаните асоциации, сладост, форма на свежест и по-тиха пикантност. Финал – среден до траен, сладост, пикантност, сухота след това. Зрели червени плодове, кайсии, праскови, слаби танини и ядки с леко нагарчане. С вода – сладост, слаба пикантност, сладкиш с какао и червен плод.
Оценка: 88/100. Цена: около 600 лева.
В обобщение: уиски с изявен плодов профил и влияние от японския дъб.
Здрасти, Влади,
Ревюто както обикновено е на високо ниво, но ще си позволя да коментирам поредното „специаално, лимитирано, ексклузивно, уникално и т.н.“ издание. Не съм го опитвал, а най-вероятно и никога няма да го опитам. Предполагам, че е на обичайното ниво на качество, което излиза от Glenallachie, откакто Били Уокър пое дестилерията. А за харесването вече си е до субективни предпочитания.
От това, което се знае за уискито на Glenallachie, мога обосновано да предположа, че става дума за дестилат, отлежал поне половината (всъщност малко повече) от декларираните 17 години в инертни бъчви, напълнени от предните собственици на дестилерията, за да послужат за „blend filler“. Били Уокър влезе в Glenallаchie през 2017 г., значи за финиша в шери и мицунара бъчви остават има-няма 7 години най-много, като не се знае дали това е бленд от две партиди, финиширани паралелно или една партида, мината последователно през двата вида бъчви.
Свежите, активни шери бъчви, са всъщност накиснати с нещо, което ако бъде оставено да отлежи, ще стане шери, но в момента на овкусяването на бъчвите е просто младо подсилено вино. Овкусяването на бъчви за отлежаване на концентрати със зряло шери, с качество, достатъчно високо за бутилиране и консумация, би било ужасно скъпо и в днешни дни не се практикува. Е, може и да има единични случаи, но се съмнявам този да е такъв, иначе щяха да го напишат на сто места, включително и отвътре на кутията. По този въпрос от индустрията развяват един „смокинов лист“, че то в тия бъчви шерито, попило в дървото, отлежава заедно с дестилата, който е налят в тях и така в крайния резултат се получава амалгама от отлежало уиски (или ром или каквото там са наляли) и отлежало шери. Може би има някакво зрънце истина в това. Обаче, в случая става дума за финиш, който обхваща сравнително кратък период, недостатъчен за истинско узряване на шерито. За мицунарата няма какво да го коментираме – то си е просто ново дърво.
В резултат имаме продукт от в най-добрия случай посредствен изходен материал, „гримиран“ с мокри шери бъчви и virgin мицунара дъб, бутилиран не с натуралния градус на бъчвите, а разреден до 50% алкохолно съдържание, като реално 17-те години на етикета в случая са просто едни цифри.
И за него искат 600 лв., плюс-минус. Взимам го! С уговорката в кутията да има примерно 450 лв. ресто.
Всеки може да се поразрови за референтни цени на бъчви за отлежаване на уиски и да се увери, че обявената цена има точно нула корелация с производствените разходи. Ама мицунара бъчвите били от Япония и затова били скъпи! Колко пък да са скъпи???
А доколко вкусът оправдава цената, всеки сам би трябвало да си реши. Аз за себе си зная, че уиски за 600 лв. не може да ми достави 6 пъти повече удоволствие от такова за 100 лв. Всъщност, не може и 2 пъти повече удоволствие да ми даде. В ревюто си дал оценка 88. С елементарно търсене мога да намеря доволно много ревюта на уискита с драстично по-ниска цена, със същата или по-висока оценка.
Изписах всичкия този „хейт“, защото много ми писна от циничното поведение на на практика цялата уиски индустрия (без изключения), която в по-малка или по-голяма степен продължава да бълва тъпотии за „премиум, лимитирано, ръчно селектирано, уникално, ексклузивно, традиционно, иновативно“ и т.н., с които да прикрие едничкото си намерение да одере колкото може повече пари от потребителите. Слава Богу, Glenallachie, за разлика от други изцяло „премиум“ набедени марки, има доволно много други издания, които са с отлично съотношение цена/качество, но това им конкретно издание е крещящ пример за алчност и цинични търговски практики.
Наздраве!
Благодаря за коментара, Никола
Ники, здравей!
Радвам се, че се включваш и застъпваш подобна теза. Аз не мога да оправдая стойността, която дестилерията търси на това уиски и не възнамерявам да го закупувам. Разбирам аргументите ти.
Но признавам, че като профил ми допадна. Със сигурност повече от някои от сингъл каска експресиите на компанията.
Наздраве!