Undisclosed Speyside Distillery 16 y.o.

 Едно „мистично“ /Undisclosed Speyside Distillery 16 y.o./ уиски ще се появи днес в Храма на уискито – легендите сочат, че произлиза от недрата на дестилерията Glenfarclas в Шотландия, но е бутилирано от притежавания от рода Мичел /господстващ и над Спрингбанк/ бутилировач Cadenhead. След малко ще дам пояснения откъде черпя тази информация, но сега искам да споделя с вас линкове към всички мои ревюта на Springbank, Cadenhead и Glenfarclas, включително и тези, посветени на посещенията ми там. Тук пък е информацията, дадена в Whiskybase.

 Бутилката с този тъмен малцов сок се появи в селекцията ни от изминалата чудесна варненска сбирка, където Силвиян, Веско и Ники /простете, ако пропусна някого/ решиха да я споделят с групата ентусиасти, купувайки я няколко седмици преди от това от магазина на Cadenhead в Кемпбълтаун.

 За Кейдънхед всичко започва през 1842г. в Абърдийн, когато Джордж Дънкан полага основите на компанията, която по-късно ще придобие актуалното си наименование – „Cadenhead“. Бизнесът потръгнал добре и скоро към Дънкан се присъединил Уилям Кейдънхед, който след смъртта на Дънкан в края на 50-те години на 19-ти век поел цялостния контрол върху фирмата, чието име променил по своята фамилия.

 Под ръководството на Кейдънхед търговските дела придобили солидни цифрови форми и приходите позволили бизнесът да се разрастне. През 1904г. Кейдънхед починал и бил наследен от пременника си – Робърт Дути, който задал модерния курс на компанията, позволявайки ѝ да оцелее задаващите се трудности. По инициатива на Дути на пазара били пуснати две собствени на Кейдънхед марки уиски.

 Преломният момент настъпил през 1931г., във времената на Голямата депресия, когато Дути починал – бил блъснат от трамвай, който отнел движещата сила на фирмата. Постът на управленец бил поет от Ан Оливер, която вече била натрупала богат опит в търговските дела. Хроникьорите илюстрират умението на Ан, описвайки складовите запаси на Кейдънхед като повеч от богати, отговорността за натрупването на които била вменена на Оливер. Постепенно обаче бизнес делата в компанията срещнали затруднения и Ан Оливер напуснала поста си.

 В началото на 70-те години бизнесът на търговеца бил обявен за продан на търг на „Кристис“. Целият процес обхванал цели два дни на продажби, като според сайта на Кейдънхед, цялото количество алкохол /не само уиски/ се простирало на 167 страници. На провелия се през октомври 1972г. търг компанията била продадена на компанията била продадена на „J & A Mitchell and Co“, които притежавали тогава, а и днес, дестилерията Спрингбанк /Springbank/ в Кемпбълтаун. Последвало затваряне на магазина в Абръдийн и пренасочване на дейността към местонахождението на дестилерията – влязох в обекта в Кемпбълтаун през 2022г. и се убедих в духа на автентичната му атмосфера.

 Впоследствие новите собственици разширили търговията и отворили фирмени магазини на „Cadenhead“ в Единбург, Лондон, Италия, Дания, Германия, Швейцария, а от скоро и във Виена, в които освен уиски предлагат и други алкохолни напитки, част от които от собствените им запаси. В изминалите няколко години обаче част от тези магазини бяха затворени.

 Дори и за толкова стар и реномиран бутилировач като Cadenhead обаче често съществуват легални пречки да сочат еднозначно производителя на съответното уиски. Гленфарклас в това отношение е пословичен бранд и рядко е давал позволение бутилиращите компании да поставят името му на своите етикети. Ясно е защо – така се пази реноме, тъй като дестилерията няма контрол върху съдбата на бурето/ буретата, които се намират вече във владенията на инди-търговците.

 Със снимката на 40-годишното уиски на Cadenhead илюстрирам точно това. Посочен е единствено регионът, от който е добито /Спейсайд географски е част от Висините/, но не и самата спиртоварна. Тук обаче хората от Кейдънхед са си позволи да сложат лазерен текст, сочещ, че уискито е точно от Гленфарклас. Не съм го снимал, но ми направи впечатление, щом купих бутилката.

 По тази причина и това 16-годишно уиски е обвито в мистерията на неизвестното. Описано е като „неуточнен“, „таен“ Спейсайдър, но Веско ми сподели, че при разговор с хората в магазина на Cadenhead са получили следи, сочещи именно към Долината на зелената трева, както се превежда Glenfarclas.

 Ако приемем, че това е Гленфарклас, редно е да отбележим, че при отлежаването му е приложен различен подход от този на официалната гама на марката /отново с указанието, че категорично липсва посочен производител/. Изначално уискито старее около 9 години в неупоменати по вид бъчви /навярно ползвани вече екс-бърбън бурета/, като през 2019г. малцовият сок бива прехвърлен в руби порто хогсхед. Официалните ботлинзи на Glenfarclas в 99,9% от случаите са с шери влияние.

 В края на този продължителен финиш уискито е бутилирано през 2026г. при 55.5% алкохолно съдържание – възможно е да е cask strength и градусите да не са били редуцирани с вода преди запечатването на шишетата. 

 Кейдънхед/ Спрингбанк не ползва карамел е150а и не прилага процеса на студена филтрация за своите продукти. На етикета на уискитата от серията Warehouse tasting /които се опитват в хода на нарочна презентация в складовете на Спрингбанк/ това означение липсва, но смело бих предположил, че и тук е спазен описаният стандарт за качество.

 Как ми се стори този Undisclosed Speyside Distillery 16 y.o. single malt whisky?

 Аромат – силна асоциация с плодово боле, череши, ягоди, малини, плодова дъвка ягода или диня, сладко от сини сливи, джинджифил, канела, смлян черен пипер, карамфил. Интензивно винено участие. Ванилия, нотки влажна дървесина, карамел, кола/ cherry cola. Почти коледно усещане, портокали десерт от типа на кекс с червени плодове. Нотки тютюн, кожа, лек намек за ацетон, шоколадова торта Сахер, кайсиево сладко и лека киселинност. Захарно петле и сладникаво усещане като от сушени домати. С вода – все така плодов. Компот от червени плодове, интензивен и пикантен. С още вода – кайсии, микс от червени и тъмни плодове, грозде, какаови бисквити.

 Вкус – сладост, но съчетана със заемки на тъмен шоколад с червени плодове. Дървесност, чувство на трохи, сухота, чили, уасаби. Изсмуква влагата от езика. Череши, червени ябълки, яйчен крем, бърбън прилика. С вода – по-слаба дървесност, сладост, нотки тъмен ром, сушени подправки, сухота и чили. С още вода – ром, марципан. Далеч по-приемливо откъм пикантност. 

 Финал – среден до траен, винени щрихи, сладки червени плодове, какао, кафе, чили, лютива мента, нотки обгорено/ прах, канела и сухота. И тук се появи спомен за бърбън. Чувство на трохи. С вода – сладост, танини, пикантност и вишнено влияние. С още вода – ликьор от червени плодове с добавени подправки.

 Оценка с двойно добавена вода: 88/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски, което е силно повлияно от влиянието на дъба. Виното води изживяването при мириса, докато вкусът и финишът са отдадени на дъба. С два пъти добавена вода уискито ми хареса повече.

 Подкрепи Храма на уискито с дарение по твой избор чрез Revolut с този линк: revolut.me/vladimir_georgiev84