Whiskeytemple 
Влизате в блога, очаквайки да видите лъскави снимки на още по-луксозно изглеждащо малцово уиски, а попадате на пост, в който ще представя продукт с името Black ram. Разтърквате очи, за да проверите дали не сънувате, правите проверка в архивите на ФБР, за да проверите дали сайтът не е бил обект на хакерска атака, но резултатът е все така отрицателен. Будни сте, а аз продължавам да съм Владимир – човекът, основал проекта Блог храм на уискито, търсейки различните течни проявления на хедонизма. Мога да ви уверя и в доброто състояние на зрението ви – в днешния материал, от който лъхат следите на зимния хлад, ще стане дума за смесеното уиски Черен овен, което се предлага от Винпром Пещера. Но не в актуалния му облик. В момента те произвеждат единствено едно младо 3-годишно уиски, което не възнамерявам да опиша. Но този вече архивен 12-годишен бленд със същото име с удоволствие помествам в сайта.
В днешния разказ ще има повече размишления и субективни отзиви, отколкото факти, които не мога да ви поднеса в пълен обем, доколкото не са ми известни. Мога да гадая по някои теми, доколкото е възможно да съм дочул някои твърдения, но тъй като нищо от това не е официално потвърдено от производителя на уискито /в случая с 12-ката по-скоро от бутилировача му/, ще се въздържа от пръскане на слухове. Това, което знам обаче е, че в началото на 2007г. във в-к „Дневник“ се появява рекламна статия, посветена на Black Ram 12 y.o. – явно някъде в този период /2006-2007г./ тази напитка се появява на нашия пазар, но не просъществува до наши дни. В статията изрично се посочва, че в продажба се пуска това уиски, което представлява смес от малцови и зърнени дестилати, внесени от традиционен шотландски производител /имам обосновано предположение кой е той, но устатата ми е запечатана – по-добре запечатана уста, отколкото цимент на краката :)/. С други думи, този бленд единствено е бил бутилиран от Винпром Пещера, което автоматично би превърнало търговеца в независим бутилировач – практика, която е добре позната и честа в страните от Западна Европа. Индиция за това се открива и на задния етикет, където не фигурира текст, че уискито е било дестилирано от завода. Споменава се, че то е произведено от него, но под това навярно се има предвид процеса на смесване на количествата малц и колонен дестилат. Поправете ме, ако бъркам.
В същата тази статия, навярно уповаваща се на официално предоставена информация от производителя, се споменава, че уискито старее в бъчви от шери. Разбира се не се конкретизира кой точно негов сегмент преминава през тях /малцовият или зърненият/, дали става дума единствено за финиш в тях или за цялостно отлежаване, каква е поредността на пълненията им, какъв точно вид шери е съхранявано в тях и прочие. Съдейки от концепцията зад уискито, а именно да бъде достъпен бленд, насочен към възможно най-широката аудитория, то може смело да предпложим, че основният компонент в сместа е зърненото уиски, че бъчвите са не само от шери, но основно са произход САЩ, че в екс-шери буретата е съхранявано за кратък период единствено малцовият дестилат и т.н. Търсете икономически най-оправданото обяснение тук – резонно е да бъде така, без значение дали пред нас стои Black Ram 12 y.o., Johnnie Walker 12 y.o. или друг достъпен бленд. При повечето от тях е нормално да се търси възможно най-доходоносното решение за компанията, която ги поддържа.
Но вън от всички тези питания, навярно се чудите защо се спрях на този бленд, имайки предвид не доброто реноме, с което се ползва марката в настоящето. И няма как да е другояче – присъствието ѝ е ограничено до едно 3-годишно уиски /хей, това е законовият минимум на стареене в по-големи части от света, за да може напитката да се нарече уиски/, което в огромния процент се търси от хора с изключително ниски доходи, които нямат възможност да си позволят по-качествен продукт и които, за нещастие, залагат на количествената консумация, а не на качеството. Да, всичко изброено от мен се отнася за този младок, който не възнемерявам да опитвам – както не планирам да си купя и уиски на Савой. Но за 12-ката чувах доста добри отзиви от близки приятели и познати, които си я бяха купували във времето назад – тя вече не се бутилира /кардинална грешка по моите разбирания/, но някои от тях бяха открили забравени бутилки от нея в различните складове и магазинчета. И след като говорих с няколко от тези мои съратници, реших, че отдаде ли ми се възможност, ще я опитам и опиша. И не след дълго си открих бутилката в един търговски обект в града, плащайки за нея 20 лева. Още преди да самото отваряне, бях наясно, че бленд на 12 години, основан на шотландски уискита и костващ едва 20 лева си е находка. А вече привършил с дегустирането на уискито /снимките правих навън, но течността описах у дома на топло/, се убеждавам в основателноста на моето решение.
Преди да пристъпя към споделянето на отзивите си, искам да вметна някои мои размишления. Наясно съм, че масовите експресии изхранват компаниите. Давам си сметка също, че с базовото 3-годишно уиски се дава възможност на част от хората тук да си набавят евтин алкохол, различен от водка, джин или ракия. Но също така съм наясно, че вече живеем през 21-ви век и уиски културата в България е на далеч по-високо ниво, отколкото преди 15-тина и повече години. Знам, че вече има достатъчно любознателни ентусиасти с различни финанснови възможности, за които е редно да се помисли. Тази 12-годишна инициатива трябва да бъде подновена, дори да бъде развита. Заводът /искам да кажа дестилерия, но нещо ме спира/ и хората зад него се надявам в даден момент да прозрат, че пазарът ни може да приветства и нещо по-стойностно откъм качество. Нека не е само стандартният 12-годишен бленд – възможностите са съчетаване на смесени уискита с различни винени бурета са на практика неограничени. Същото важи и за малцовете, които блиха могли да се пълнят все така под името Black Ram. Не е невъзможно – до преди 7-8 години почти никой не бе чувал за лидълските уискита с техните странни имена, а след първоначалното недоверие, с което се приеха те, вече се продават значително по-лесно.
Но да се върна към конкретната течност. Бутилката ми е с код 14, което навярно индикира годината на пълненето ѝ. Цветът ми стои като подсилен с карамел е150а, очаквам да е налице студена филтрация, а алкохолното съдържание е 40%. Напълно резонни параметри за достъпен ценово продукт. Продължавам да се чудя обаче как е възможно огромни играчи на малцовия фронт в Шотландия да се придържат към тях за своите прехвалени и далеч по-скъпи напитки. Там това не го оправдавам.
Аромат – свежест, ванилия, нотки лимон, лимонена кора, мед, пикантност. Стои интензивно. Спомен за опушеност, жълти ябълки, борова смола/ дървесина, свежи плодове /праскови/, ореховки, крем „шампанско“, капучино, а след време долових и по-тъмен мотив. С вода – ванилово-плодов аромат, тревистост, захарно петле. Вкус – сладък, пикантен, усещане за зрели жълти плодове, нотка прах, ванилов крем, зърно, смлени орехи. С вода – отново водеща е сладостта и асоциацията с жълт плод. Финал – къс до среден, джинджифил, сладки жълти плодове, етерично цитрусово масло, кора от цитрус, мента, ванилов крем и осезаема сладост. Зърнен профил. С вода без особена промяна.
Оценка: 81/100. Цена: коства ми 20 лева.
В обобщение: не особено комплексен бленд, особено при вкуса и финала, който обаче се усеща приятно плодово и пивко.
